Проф. Румен Кънчев: Трансатлантическата връзка и НАТО за Джо Байдън ще бъдат не просто военен съюз, а съюз за усъвършенстване на демокрацията

Проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и отбрана, съучредител на ПП „Републиканци за България“ в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

НАТО и Европейският съюз чрез своя генерален секретар Йенс Столтенберг и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел са поканили Джо Байдън в началото на 2021 година за възстановяване на трансатлантическите връзки. И възниква въпросът: каква ще бъде външнополитическата линия спрямо Европа и Балканите на администрацията на 46-я президент на САЩ? Проф. Кънчев, ще промени ли изцяло външнополитическия курс на Америка спрямо Европа Джо Байдън?

Доста категоричен въпрос задавате, но сте права по същество с този въпрос, защото при новоизбрания президент, нека да не бързаме разбира се, Джо Байдън, който спечели изборите, планира рязко да увеличи сътрудничеството с Европа. Защо? Защото Байдън в неговата програма, както и в поредица от статии, които публикува в международни списания, като „Форин афеърс“ още от април, май и насам, посочи, че Америка е напуснала стратегическите си ангажименти по времето на Тръмп, които е имала към такива ключови за американската международна и национална сигурност съюзници, каквито са европейците и НАТО. Нещо повече, в тази поредица от статии на Джо Байдън, както и в неговата програма, която представи за изборите, той посочва, че е много важно Америка да обърне внимание на Централна и Източна Европа, тъй като неговата оценка и оценката на неговия щаб, на демократите, е, че Централна и Източна Европа се нуждаят от ефектна помощ от страна на САЩ. Така че на вашия въпрос ако трябва кратко да отговоря, отговорът е, че да, Европа ще бъде, ще се върне отново във фокуса на голямата американска политика, тъй като новата администрация начело с Байдън смята, че Америка е ключов и изключително важен стратегически партньор за националната сигурност на Европа.

При кои американски външнополитически европейски въпроси ще има приемственост между двете администрации и къде Байдън ще внесе ревизии?

Много трудно е да се каже, къде ще бъде приемствеността, но той ще ревизира, ще коригира курса, както вече стана дума, в основните, в ключовите сфери на външнополитическата ориентация. Значи, на първо място вече казахме Европа. На второ място това е отношението към НАТО. Байдън не скрива изключителната роля, според него, каквато играе и продължава да играе Северноатлантическият алианс, особено трансатлантическата връзка. След победата на изборите се видя, че редица европейски лидери и лидери на Европейския съюз приветстваха това, както и лидери на НАТО, като те изцяло адмирират позицията на Байдън отново за връщане към много тясно трансатлантическо сътрудничеството и укрепването на НАТО. Това е първият приоритет, за който вече стана дума: Европа и НАТО. Другият приоритет, който е важен, и който заема важно място и в предизборните външнополитическите речи на Байдън, както и в неговата програма, са Русия и Китай. Байдън смята, че Русия прекалено силно влияе върху европейската политика, и особено в зоната на т.нар. „страни от бившия съветски блок“, това е изключително Европа и частично Централна Европа. Той и неговият екип смятат, че Русия е превърнала в мощно оръжие своята енергийна програма, и чрез това оръжие тя се опитва да поставя в зависимост централно и източноевропейските страни. На трето място важен приоритет ще бъде и Китай, тъй като чрез инициативата „17+1“ Китай се опитва да влияе върху европейската икономика, както и чрез основната си стратегическа доктрина – „Един път, един пояс“. Тоест, това ще бъде другият приоритет. Както виждаме, по отношение на Китай ще имаме две посоки на американската външна политика: от една страна да се балансира да кажем с езика на теорията нарастващото икономическо влияние на Китай върху Европа, и от другата страна, в зоната на Азиатско-Тихоокеанския регион или Източна-Югоизточна Азия да се стабилизират съюзниците на САЩ. Там САЩ имат много сериозни съюзници: Япония, Южна Корея, които бяха леко изоставени от Тръмп, за да не кажа по-сериозна дума, и те също се нуждаят от специалното внимание на Америка. Същевременно регионът на Източна-Югоизточна Азия, както всички знаем от теорията, той е ключов стратегически елемент, както и Европа за американската национална сигурност. Така че Джо Байдън има намерение да възстанови отново силното влияние и присъствие на Америка в тези два региона, както и респективно да ограничи икономическото влияние на Китай в Европа, и разбира се, политическото влияние и енергийното влияние и зависимост на част от европейците от Русия.

Ще запази ли Байдън линията на Тръмп страните-членки на НАТО да си  плащат за сигурност?

Това не е линия на Тръмп да ви кажа. Това беше изработено като отговор на инвазията на Русия в Украйна и Крим, след анексирането на Крим. Както знаете, веднага есента от 3 до 6 септември се проведе среща на държавните глави на НАТО в Уелс, и на тази среща на държавните глави на НАТО, значи, тогава президентът е Барак Обама и с Джо Байдън присъстват на тази среща, тогава беше гласувано до 10 години, тоест от 2014 до 2024 година постепенно националните военни бюджети да нараснат минимум до 2% от БВП на всяка от държавите. Така че това не е работа на Тръмп. Той прекалено грубо експлоатира тази теза, поради което настрои срещу себе си част от европейските лидери по този въпрос. Но фактически този отговор, желанието, решението да се увеличи участието на всяка страна-членка на НАТО във финансирането на общата отбрана на Евроатлантическия съюз дойде като отговор на анексирането на Крим от Русия, когато, както вече казах, няколко месеца по-късно, 7 месеца по-късно, в началото на септември се взе това решение на срещата на високо равнище на държавните глави на страните от НАТО в Уелс.

Проф. Кънчев, какъв ще бъде отговорът на Байдън за руските енергийно-газови потоци „Северен“ и „Турски“? Какво ще се случи със санкциите за тях?

В няколко свои публикации и в програмата си Байдън посочва, че това са политически проекти. Така че след като те са политически проекти, включително „Турски поток“ – американските експерти имат предвид, че въпреки че става дума за пренос на енергия, фактически тези проекти се използват с политическа цел за политическа зависимост, за поставянето под политическа зависимост на съответните държави от Източна Европа. Затова енергийните проекти вероятно ще бъдат специален обект във външната политика на екипа на Байдън. Аз допускам, че целта ще бъде – за „Северен поток 2“ е сигурно, тъй като самият Байдън на едно място казва, че: „Аз ще положа всички усилия да преустановим „Северен поток 2“. Преди 18 ноември имаше дискусия по подобен, близък до този въпрос в Конгреса на САЩ, и отново серия от сенатори, от конгресмени и от двете партии посочиха, че от гледна точка на интересите и националната сигурност на САЩ „Северен поток 2“ трябва да бъде преустановен и да не се състои, да не бъде завършен.

А „Турски поток“?

За „Турски поток“ е същото.

Тоест, какво да очаква България за продължение на газовата връзка, която в момента се достроява?

Газовите връзки на България трябва да се развият и ще излязат вероятно като най-перспективно направление в известната Инициатива „Три морета“, и там ще се очаква да бъде изграден газовият интерконектор България-Румъния-Унгария-Австрия. В този газов интерконектор България трябва да играе важна роля, както и останалите държави, и както знаете, тази инициатива, финансирана отскоро, тепърва ще се развива, но ще има много важно значение като специфичен компенсатор на енергийната независимост, тъй като на нас и на всички тези страни ни е необходима диверсификация на енергийните ресурси, на енергийните носители. Така че това е подходът, който се следва. Вероятно този въпрос, който вие задавате, ще бъде решен в границите на Инициативата „Три морета“.

Проф. Кънчев, а какви акценти ще постави Джо Байдън върху американската политика в бившия източен блок, тоест, Източна Европа, и на Балканите, включително Турция?

Джо Байдън и екипа му разглеждат, така, както и Обама, разглеждаха Източна Европа като много важен партньор за Америка. Те разбират добре зависимостта на Източна Европа в енергийно, в известен смисъл политическо, а поради слабо изградената по времето на социалистическия период и инфраструктура, и в инфраструктурно отношение. Затова в Инициативата „Три морета“, за която вече започнах да говоря, са посочени тези приоритети: инфраструктурно развитие на региона и във връзките между тези страни, транспортно развитие, енергийно, енергийна сигурност, киберсигурност и киберзащита и т.н.

Що се отнася до втората част на вашия въпрос, според дискусията, която беше на 18 ноември, когато Американският конгрес с пълно мнозинство подкрепи инициативата чрез специален акт на Конгреса, който се казва „682“, се посочва, че е за препоръчване Инициативата „Три морета“, която вече казахме, че цели енергийна диверсификация, транспортна и инфраструктурна свързаност и т.н., инициативата постепенно да се разшири, като за участие в нея се поканят и държави не членки на Европейския съюз. Визират се Украйна, също така и страните от Западните Балкани, даже нещо повече, също така и Молдова. За страните от Западните Балкани също така на тази дискусия, на която беше гласувано подкрепа за Инициативата „Три морета“, беше посочено, че САЩ лично трябва да се заемат и да подпомогнат част от Западните Балкани, които не са готови, да участват, които не са членове също така на Европейския съюз, за равностойно участие в тази инициатива. Тя предстои да бъде разширена със Западните Балкани, Украйна и Молдова в перспектива разбира се.

Чрез Западните Балкани се получава връзката с Адриатическо море и това е една от целите на инициативата?

Да, разбира се.

Сега, не мога да не ви попитам, проф. Кънчев, доколко основателни са обвиненията, че всъщност инициативата „Три морета“ е военна и тя е насочена директно срещу Русия?

Първо, не говорим за никакви армии да се разполагат нито по границите, нито да се създават допълнителни контингенти войски в зоната на тези 12 държави, които са първоначалните, които инициираха през 2017 година инициативата. Това е едно. Второ, както знаем, става дума за инфраструктура, става дума за транспортни коридори, става дума за енергийни коридори и енергийни проекти. Не виждам тук никакви основания да се счита, че това е някаква военна инициатива. Тук изобщо не става дума за военни въпроси. Когато на тези държави им бъде подпомогнато, очевидно те вървят по-бавно от гледна точка на своята първоначална изостаналост от западноевропейските държави в Европейския съюз заради дългия престой в зоната на Съветския блок, когато те бъдат подпомогнати да изградят всички тези недостатъци, които в момента имат и в сферата на инфраструктурата си, в сферата на транспортните си връзки, в сферата на дигиталната си комуникация и т.н., тези държави фактически решават два въпроса: те укрепват от една страна Европейския съюз, а от друга страна укрепват трансатлантическото сътрудничество, трансатлантическата връзка.

Всъщност, още веднъж искам да подчертая, че вероятно най-доброто, за мен специално най-доброто нещо, което е в тази външна политика на Джо Байдън, е, че той иска да възстанови трансатлантическите връзки до годините на най-доброто им ниво, като посочва, че трансатлантическата връзка и НАТО за неговата администрация ще бъдат не просто военни връзки, военен съюз, а съюз на ценности и съюз за развитие и усъвършенстване на демокрацията.

Той не гледа дори на НАТО като на абсолютно военен съюз, а по-скоро като на генератор на демокрация и  на трансатлантическите ценности. Това също е един много интересен подход в неговото отношение, и ние знаем, че по повод на външнополитическата си програма, в раздела за външна политика той казва, че САЩ трябва да действат не със силата, а с дипломацията. И също така едно от нещата, приоритетите на неговата външна политика е да спре участието на САЩ във всички войни и предотврати участието им в каквито и да било нови, независимо къде са те по света, тъй като Байдън лансира специална програма за обучението на млади депутати, според която всички въпроси на планетата и според самия него, могат да се решат чрез дипломация, а не чрез военна сила, която носи много тежки последици, не само за САЩ във финансово отношение, знаете, че двете войни в Афганистан и в Ирак струваха около 14 трилиона долара на американските граждани, но и в чисто политически смисъл.

В такъв случай, проф. Кънчев, да гледаме ли на инициативата „Три морета“ като на План „Маршал“ за Източна Европа? Има такова предложение от полска страна, доколкото си спомням.  Мисля, че Анджей Дуда го направи.

Да, той го направи след връщането от посещението си при Тръмп, малко преди изборите. Така че това е просто сферата на разговорите, на предложенията. Новата администрация на спечелилия изборите Джо Байдън не е взела отношение по този въпрос. Така че той тепърва ще се обсъжда. Но би могло и в чисто символичен смисъл на думата да се разгледа целият този проект „Три морета“ като опит за ревитализиране на Централна и Източна Европа, за даването на импулс на Централна и Източна Европа, която е затънала в енергийна и газова зависимост в руските енергоносители.

Американската политика на новата администрация ще се промени ли спрямо Турция на Балканите и в какъв контекст ще разглежда връзките Турция-Русия, Турция-Балканите?

Американският конгрес и в лицето на двете си партии – републиканци и демократи са против „Турски поток“. Те го разглеждат като политически проект. Това е тяхната оценка. Никаква друга оценка нямат.

А спрямо поведението на Ердоган? Амбициите и ходовете, които той предприема в Сирия, Либия, Нагорни Карабах?

Ердоган е особен ръководител, както знаем. Мисля, че новата администрация ще се опита да проведе по-близък диалог с Ердоган, за да се изяснят позициите наново, да се предоговорят позициите, тъй като Тръмп не се срещаше често с Ердоган, той не обърна голямо внимание на Ердоган, и вие виждате какви пакости започна да прави. Така че аз очаквам между Турция и САЩ да има диалог тепърва, когато новата администрация навлезе. Всъщност, в новата администрация, поне така, както обявява имената Джо Байдън, ще има много силни фигури, много опитни хора, които години наред са работили и дипломация, и са работили в администрацията. Самият Джо Байдън, както знаете, има 36 години в Сената, 8 години е вицепрезидент на САЩ. Той е врял и кипял в тази работа и участвал във всички тези политики и по отношение на Турция, и по отношение на Иранската сделка, и по отношение на Сирия, когато американският удар срещу Сирия беше подготвен и оставаха 2 часа да бъде нанесен, и тогава Обама спря този удар. Така че в Белия дом влиза човек, който е напълно подготвен и сякаш цял живот се е готвил точно за това. И всички тези въпроси, аз очаквам да се върне професионализмът във външната политика, да се върне отговорното отношение към съюзниците, както към Европейския съюз, така и от НАТО, и държавническото отношение на САЩ към самите себе си като флагман на демокрацията, тъй като както отбелязва и самият екип на Джо Байдън, най-лично той: „Демокрацията направи сериозни грешки през последните години и ние сме длъжни да възстановим демокрацията, да ѝ дадем нов импулс. Как ще стане това?“ – казва Байдън. Едно от първите неща, които ще направи, е да свика международна конференция на държавните глави на всички демократични държави, на всички демокрации в света още през първата година от управлението си, и там да обсъдят всички онези дефекти и недостатъци, които е показала съвременната либерална демокрация. Също така на тази международна конференция ще бъде поканен широко неправителственият сектор, за да има мнения, които не съвпадат с официалните. Байдън ще провежда политика на даването на нов импулс на демокрацията, нов импулс на европейските съюзници от НАТО и от Европейския съюз, и разбира се, решителен отпор срещу враговете на демокрацията – това нееднократно той самият го дава. Ако си спомняте по време на кампанията руските медии и руските политици непрекъснато се изказваха в полза на Тръмп – интересно защо. Оказва се обаче, че е имало защо. Аз си спомням, че ден или два дена преди изборния ден Зюганов – председател на Комунистическата партия на Русия, каза, че: „Ако Байдън бъде избран, нас ни очакват изключително тежки години“.

Вероятно интересите на съюзниците и партньорите на САЩ надлежно ще бъдат защитени както срещу опитите на Русия в политическо, икономическо, енергийно и т.н. отношение, така и на опитите на Китай да се меси така рязко в европейските въпроси.

Проф. Кънчев, какво ще бъде отношението на новата администрация във Вашингтон и на президента към България?

Според мен, добро. Знаете, че Обама имаше изключително добро отношение към България. Той е много интелигентен човек. Мисля, че неговата дума все по-силно ще се чува в Демократическата партия. Той е блестящо образован: харвардски юрист, завършил Харвард. Още назначенията, които се очакват, се вижда, че част от тези назначения лично той ги е предложил на Байдън. Освен това, аз виждам много тесен синхрон между Обама и Байдън. Но това е нормално.

Дори нещо повече, администрацията почти повтаря екипа от втора линия на Обама.

Точно така, има такава работа, което е добре. Да се даде възможност и на тези, които не са участвали на първа линия, най-изявените. Но по принцип искам да ви кажа, че демократите имат много силни експерти. Демократическата партия наред с другото се смята и за партия на интелектуалците в САЩ.

Това, че и университетските  преподавателите винаги гласуват за демократите. Те имат достатъчно перфектни специалисти. Той смята да възстанови много сериозно дипломатическата служба, защото според тяхната оценка Тръмп се оказа като едно цунами за Външно министерство на САЩ, тъй като беше намалил с близо 30% разходите за външна политика, разходите на Стейт Департмънт, също така имаше там много тежки уволнявания. Ред противоречиви ходове направиха. Изтеглиха договорената сделка с Иран, той я канселира и т.н. Така че по отношение на нас, на България, това ще бъдат традиционно много добри отношения. Аз не очаквам, ние не сме толкова значим фактор и не пречим на никой, а най-малкото на САЩ, включени сме в две чудесни инициативи, каквато втората от тях е Инициативата „Три морета“, член сме на Европейския съюз и на НАТО. Единственият проблем, който има България, сме ние, българите, тъй като виждате, че невинаги нашите политици за съжаление успяват да разберат каква политика е полезна и е успешна най-вече за българската държава. А това обърква и народа.