Цветан Цветанов: След местните избори ще дойдат поредните парламентарни

Цветан Цветанов: След местните избори ще дойдат поредните парламентарни
Радио "Фокус"
Цветан Цветанов: След местните избори ще дойдат поредните парламентарни
04.07.2023г.

Цветан Цветанов председател на ПП "Републиканци за България“, в интервю за Аудиокаста на Радио "Фокус" "Това е България".


Здравейте, вие сте с аудиокаста на „Фокус“ Това е България".  Аз съм Цоня Събчева и се радвам да ви приветствам с добре дошли, в неговия пореден 84 епизод. Изминалата седмица остави множество отворени въпроси, чиито отговори ще търсим през следващите дни, както и в предстоящия разговор. Най-важният въпрос е свързан с управленската формула: какво правителство ни управлява и могат ли да бъдат преодолени потенциалните напрежения между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Наш гост е председателят на политическата партия Републиканци за България“, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Добре дошъл в Аудиокаста на Фокус“, г -н Цветанов.

Здравейте, добре заварил.

Какво правителство ни управлява: което прилича на коалиционно, но не е коалиционно; на парламентарното мнозинство; на съвместно управление необходимост ли е, или е сглобка някаква? Все непознати в европейската практика формулировки. Какво е?

Съвместно управление по интереси. И каквато и да бъде формулата, която се представя на обществото, за всички е ясно, че това е коалиционно правителство между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Оттук нататък всичко, което предстои да се случва, защото виждаме, че в рамките на около месец вече е функциониращо правителство със сериозно парламентарно мнозинство, всекидневно ние чуваме различията между тях, но явно може би интересът е много по-различен от това, което ни се представя. Защото в момента всеки ще концентрира вниманието си: кой ще отхапе по-голямо парче от властта.

При такава неяснота какво да очакваме?

Не очакваме реформи, които всички декларираха във всяка една от предизборните кампании през последните 2 години, защото няма как при това крехко коалиционно съществуване да имаме стабилно правителство, което да очертае някакъв хоризонт за реформи. Нека все пак да припомним, че тук има диаметрално противоположен сблъсък между две формации. ПП и ДБ дадоха своята резултатност на база анти-ГЕРБ говоренето за корупционните модели, за статуквото. И ГЕРБ и СДС пък се защитават, че такова нещо няма. А всъщност в момента те се обединяват и, пак повтарям, всичко е свързано с отхапването на по-голямото парче от властта, за да се направят съответните назначения, за да се разпределят пари, и да диктуват политики, което, всъщност ще бъде много съществена пречка за стабилността и устойчивостта на едно правителство. А и оттам вече и законодателството ще бъде доста хаотично и няма да бъде устойчиво, и няма да бъде последователно. Ще се решават проблемите на парче, както наблюдаваме през последните няколко седмици.

Вие как разчитате взаимствания от Христо Иванов английски израз Да се съгласим, че няма да се съгласяваме”, който той предлага като едва ли не мото на кабинета? Не изглежда ли доста  неангажиращо?

Изглежда, но аз смятам, че тук по-важно е,  каква ще бъде комуникационната стратегия на ПП-ДБ спрямо техните избиратели, за да може да обяснят по някакъв начин за този исторически компромис, който правят и държавата е сложена на предно място, а всички други политически интереси са на заден план.  Но за мен, това е повече да може да се маневрира в комуникацията с техните избиратели, защото за всички е ясно, че тази сглобка и всичко това, което се прави като съвместно управление, то ще касира доста негативи за ПП-ДБ, а също така и за ГЕРБ, защото те през всичките тези 2 години отстояваха принципна позиция, че ПП и ДБ съсипват държавата и във финансов, и в инфраструктурен проект.

Според мандатоносителите, съвместната работа между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС трябва да покаже, че държавата се разделя с досегашните корупционни практики. Но как това ще стане, след като сочат за носители на въпросните практики управленията на ГЕРБ?

Ами интересът може би ще затвори някои от тези теми и това, което е допринесло за техния изборен резултат на ПП и ДБ. Защото аз си спомням много внимателно начина, по който бяха проведени кампаниите от 2021 г. до настоящия момент.  И ние знам, че част от проверките, които се правеха и като анкетни комисии, в кратките мандати на парламенти, говореше се за разследване на „Турски поток”, където всъщност над 3 млрд. лева на българския данъкоплатец отидоха, задоволявайки интересите на режима на Путин. Също така  нека да погледнем, че голяма част от дебатите, които се водиха в студията, бяха за „Барселонагейт”, за кюлчетата, за парите, които са дадени за проекти, свързани с инфраструктурни решения, което означава, че всъщност интересът е много по-различен от това, което ни се е представяло през времето, когато са били предизборните кампании. И се вижда, че всъщност политическите лидери не са последователни и не искат да запазят и да съхранят и да утвърдят идентичността, с която са създадени, и подкрепата, която получават от хората. Това е.

Има ли живот в правителството Денков-Габриел” при това положение?

Ако погледнем всекидневните различия и скандали, можем да кажем, че имаме живот на това правителство. Но ако погледнем в дълбочина законодателния пакет, законодателната програма, управленските решения – ние все още нямаме управленска програма, която да се базира на база на някакви краткосрочни, дългосрочни цели. И от тази гледна точка смятам, че в момента проблем ще бъде приемането на бюджета, защото управленската програма минава през призмата на приемането на републиканския бюджет. Бюджетът ще бъде за много кратък период от време, защото знаем, че бюджетът ще бъде приет, по всяка вероятност в края на юли месец-началото на август, което означава, че този бюджет, реално ще трябва да затвори календарната година и бюджетна година. Но по-важното е, каква ще бъде перспективата и хоризонта, който ще бъде очертан в тригодишната прогнозна цел, която си поставят следващите бюджети. Защото знаем, че там трябва да се говори за дефицит, там трябва да се говори за разходна част, там трябва да се говори за приходна част. И в момента нещата, които се предлагат за бюджета, смятам, че когато стане истинският политически дебат в парламента, смятам, че ще има доста напрежение, ще има доста политически емоции. И там очаквам да има и повече популизъм, който да отвори възможността за по-голям дефицит или невъзможност да се задържи правителството в тази си дългосрочност, за която ги определят мандат от порядъка на ротационно-управленски подход в рамките на 2 х 9, което означава, че за година и осем месеца, ние трябва да имаме правителство. Но аз не смятам, че това ще бъде възможно, особено и във връзката с предстоящите местни избори и различията, които ще възникнат по време на кампанията, която ще се води.

Мнозина се питат, г-н Цветанов, как ще продължи работата на правителството и на мнозинството, което го подкрепя, след като предстоят взривоопасните кадрови въпроси за избор на членове на регулаторите, и най-важният: напъните за промяната на ръководството на службите?

Аз смятам, че тук има първо, едно неразбиране и се търси промяна на законодателството или на Конституцията, за да може действително да се преодолеят проблемите, които биха възникнали при гласуването и смяната на регулаторите, някои от тях са с доста изтекъл срок. Защото виждаме, че в проектоконституцията, за която говори министърът на правосъдието, там се говори вече не за квалифицирано мнозинство,  което да избира регулаторите, специално за Висшия съдебен съвет (ВСС) и за Съдебния инспекторат, а се говори да има първо гласуване, което да си постави високата цел 180 народни представители, но при второ гласуване вече да се търси по-нисък кворум и той да бъде под квалифицираното мнозинство от порядъка на около 140 народни представители. Аз смятам, че това е грешно, защото ако ние променяме Конституцията и законодателството на база на сегашната политическа ситуация, това по никакъв начин няма да ни гарантира устойчивост и институционална способност да възстановим доверието в институциите. И точно за това смятам, че законодателството, което се прави в момента, то всъщност не е правно обосновано, то не е на база задълбочен анализ и не е на база работни групи, в които да преобладават предимно конституционалисти и представители в съответните законодателни пакети, които са свързани в съответните ресори като експерти и специализация. От тази гледна точка давам за пример това, което се случи със следствието. Вие знаете, че следствието беше извадено от прокуратурата, поради обстоятелства, които бяха свързани с тогавашната предпоставка за махането на главния прокурор Иван Гешев. И след като Иван Гешев вече беше отстранен, беше наложено вето от президента, между другото в парламента всички се съобразиха с ветото на президента и всъщност, върнахме старото положение, което беше само до преди 3 седмици, което означава, че законодателството започва да се прилага конюнктурно, а не на база принципи и задълбоченост, и устойчивост преди всичко. А що се отнася до службите, ние отново влизаме в много странна хипотеза да променяме законодателството по начин, по който ни харесва и удовлетворява сегашното парламентарно мнозинство от този формат, който в момента управлява страната. Това смятам, че също е грешен подход, защото аз се връщам в 2013 г., когато много бързо беше променено законодателството, свързано със специалните служби. И знаете, че тогава бяха отнети правомощия на тогавашния президент Росен Плевнелиев, да издава Указ за назначаването на председателите на специалните служби. И тогава се стигна до избора и решенията на българския парламент с избора на Делян Пеевски, където всъщност пък се вдигна обществена вълна и не допусна това нещо да бъде факт. Сега, в момента се върви в същата тази спирала, защото знаем, че след 2013 г. беше възстановено старото положение, независимо дали ни харесва президентът или не, все пак има някаква възможност с указа на президента да не се върви хаотично и да не се върви тенденциозно в сектора за сигурност, който е доста консервативен. И предложението, което е направено и с което съм се запознал от ДБ и ПП, виждаме, че там дори не е решение на парламента за избора на председателите на специални служби, а да бъде само изслушване във вътрешната комисия предложение от министър-председателя и гласуване от Министерски съвет. Представете си, че днес това ни харесва, защото както много от политиците  използват повече като клише евроатлантическата ориентация на страната, затвърждаване на нашето членство в съюзите, към които принадлежим като НАТО и към  Европейския съюз. Но представете си, че при едни нови парламентарни избори партия като „Възраждане“ има възможност да състави правителство в първия или във втория мандат, ако бъде такава политическа сила, това означава, че тогава облекчаваме много режима и процеса за назначаването на специалните служби. И тогава, примерно, ще имаме евразийски подход и всъщност няма да има никакъв възпиращ елемент и доста голяма задълбоченост, която трябва да има към представителите на специалните служби. И смятам, че това е грешно, което се предлага днес като вариант. А мога да кажа, че към сега действащото законодателство, заместник-председателите на специалните служби се назначават и са от компетентността като орган по назначаването от изпълнителната власт, респективно Министерския съвет. Така че нищо не налага да се правят такива радикални промени, но виждаме, че и Конституцията, която също се предлага да бъде променяна, тя ще се действа в принципа на конюнктурност и възможност днес да бъде променена с такова мнозинство, което всъщност удовлетворява и това, което има като възможност да се взимат съответните управленски и законодателни решения, което мисля, че е грешно и непоследователно и не е устойчиво за законодателството. И това могат да го кажат всички академични кръгове, свързани с правото и занимаващи се с тази наука.

Належащи ли са смените на ръководствата на службите и то особено, след отмяната началниците им да бъдат утвърждавани от президента? На какво се дължат тези напъни?

Ами, аз не мога да дам обективна оценка, защото не разполагам с информация, която да бъде укорима спрямо сегашните ръководители. Защото нека да припомним, че сегашните шефове на служби са назначени във времето, когато беше първия служебен кабинет на Румен Радев и част от лидерите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ бяха част от управлението на т.нар. служебен кабинет. И тогава всъщност, бяха правени тези кадрови смени. Също така, нека да припомня, че имаше един кратък мандат с министър-председател Кирил Петков, който имаше реалната възможност да направи предложения за промяна на ръководния състав на тези служби. Нека да припомним, че тогава той се гордееше с ръководствата на тези служби, защото знаете, че имаше период, в който бяха отзовани, изгонени 70 руски дипломати. И тогава всъщност той каза, че това решение е взето на база Консултативния съвет по национална сигурност към Министерския  съвет, на база докладите, които са представени от съответните председатели и ръководители на специални служби. Така че не мога да разбера, какъв е обективният критерий за оценка на сегашните ръководители, но мога да кажа, че ако прилагаме сега действащото законодателство, изпълнителната власт е в правото си да направи и съответните промени, ако има достатъчно данни и обстоятелства, които налагат тези промени, заместник-председателите на съответните специални служби да бъдат сменени с назначения, които могат да бъдат направени от Министерския съвет.

Как трябва да изглеждат реформите в службите - Парламент или Министерски съвет да назначава техните ръководители? Вие вече говорихте за него, но това е сърцевината на дискусията и не мога да не задълбая повече с въпроси към нея.

Аз смятам, че сега действащата нормативна уредба е много ясна и дава възможност за устойчивост на системата за сигурност. И нека да припомня, че целият този законодателен пакет, който беше приет, това беше 2012 г., когато бяха проведени 2011 г. Консултативен съвет по национална сигурност при президента Плевнелиев. Тогава се приеха всички тези закони, които засягат конкретните специални служби, и беше приет Закон за управление на системата за защита на националната сигурност, който регламентира абсолютно всички детайли по назначаването и освобождаването на ръководителите. И основната роля е на Министерския съвет, защото знаем, че Министерският съвет е органът, който има Консултативен съвет по национална сигурност, който взима и осъществява общото управление на системата за защита на националната сигурност, предлага на Народното събрание проекти за стратегия на националната сигурност, утвърждава годишните планове и приемане на годишни доклади, относно дейността на Държавната агенция национална сигурност, Държавна агенция разузнаване, Служба военна информация. И всичко това минава през Съвета за сигурност към Министерския съвет. Тук нека да кажа, че президента като главнокомандващ държавата и Българската армия, президентът на републиката изисква и получава абсолютно пълната по обем информация. Както президентът, така също и председателят на Народното събрание, така също и министър-председателят. И от тази гледна точка смятам, че когато беше изработвано това законодателство, то мина на много дълго обществено обсъждане и много сериозна дискусия с неправителствения сектор, с академичните среди във водещите университети, които имат специалността „Национална сигурност“. И смятам, че не трябва да залитаме в другата посока да променяме нещо, защото в момента не ни харесва определен представител на дадена институция. Аз смятам, че трябва все пак да имаме устойчивост в законодателството, да има устойчивост и в кадровото обезпечаване. А критериите са резултатите, които могат да бъдат представени, изслушванията, които трябва да бъдат направени в парламента.  И смятам, че сегашният ред за назначаване по предложение на министър-председателя, на Министерския съвет, респективно и с Указа на президента за назначаването и освобождаването на ръководните служители от сектора за сигурност. Ако отидем в хипотезата на Народното събрание, да, може и това да бъде възприето, но когато то е с обикновено мнозинство, това означава, че службите ще бъдат политически ангажирани повече с управляващите и при всяка смяна, ще имаме такъв постоянен цикъл, който всъщност няма да бъде в оптимизация на  работата на службите спрямо организирана престъпност, спрямо контраразузнавателните мерки, които трябва да бъдат взимани и затова не смятам, че трябва да се върви към назначаване от парламент или пък изключването на възможността президентът да издава указ за назначаването на председателите на специалните служби.

Г-н  Цветанов, с декларираното желание за съдебна реформа ще бъде ли отрязана олигархичната връзка за контрол на държавата? Струва ми се, че това е ключът от бараката.

А бихте ли ми казали, коя е олигархичната връзка, която към настоящия момент е крепила това статукво? Защото ПП-ДБ имаха определени политически тези, които отстояваха и по време на всяка една предизборна кампания спрямо политическите си опоненти, те ги обвързваха като ДПС спрямо да речем с  част от модела на Борисов. Но в момента те са заедно и те ще проведат цялостната тази конституционна реформа и всъщност  ние не знаем, кой е добрият и кой лошият в тази ситуация. Защото до преди няколко месеца в предизборните кампании ни се представяше едно, днес говорим за исторически компромис и за това как трябва да бъдем заедно, за да реализираме някаква промяна. И в интерес на истината, за мен по-важното и по-реалистичното е не това да има някаква реална реформа, а за това как всеки да излъже другия и да може да се прокарат и да се защитят интересите било то на статуквото, или на тези, които в момента представляват статуквото да търсят някаква оптимизация, за да могат да задоволяват и техните си политически,  партийни или олигархични интереси. Така че от тази гледна точка смятам, че този парламент няма способността и няма капацитета да направи конституционна реформа, която да бъде стабилна, устойчива и с дългосрочен хоризонт. От тази гледна точка смятам, че основният фокус на това правителство и на това парламентарно мнозинство трябваше да бъде насочен към това, което всъщност ни го презентираха при започването на съвместните преговори за създаването на правителството „Денков-Габриел“. И това беше законодателният пакет по Плана за възстановяване и устойчивост, това бяха и  регулаторите, чиито мандати вече са изтекли. И ние виждаме, че тези неща, които са водещи, и които са пряко свързани с приходната част на бюджета, с възможността да подпомогнем бизнеса, с възможността да подпомогнем местната власт с реализирането на съответните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, това не се случва. А ние вече отиваме в една по-далечна цел, която е конституционна реформа, но всъщност пропускаме това, което е най-важно и съществено за страната ни, за да тръгне по доста по-сериозен път на развитие и да се възползваме от европейската солидарност. Защото в момента аз съм убеден, че всички анти европейски настроени сили, каквато  примерно е „Възраждане“, биха могли да се възползват от тази неспособност на правителството и на парламента да приемат законодателните пакети и административните мерки, за да можем да се възползваме от тази европейска солидарност. Защото когато не я получаваме, съвсем основателно ще бъдем критикувани, че ние всъщност ставаме донор на ЕС по всички тези задължения, които имаме като вноски, които трябва да внасяме. Но ако се възползваме от европейските пари, те са в пъти повече от тази вноска, която страната ни прави. Така че тук трябва да има много ясно политическо послание, но да бъде структурирано по начин, по който действително да съответства както на очакванията на хората, така и на потребностите на бизнеса, и на всички тези секторни политики, които разчитат на тези европейски пари, за да може нашата икономика да бъде конкурентоспособна и да можем всичко това, което искаме да го видим в страната ни като в другите европейски държави, да бъде факт. Защото то е на база на политическа стабилност и устойчивост, която засега не виждаме. И ние не решаваме по-местните цели или по-малките цели, а отиваме в нещо, което трябва да има квалифицирано мнозинство, трябва да има дебати, защото знаем, че всеки говори за конституционна реформа, но към настоящия момент няма внесен законопроект. И всеки обсъжда законопроекта на другия или представя собствения, но никой не знае, какъв е окончателния текст, който трябва да започне като дебат в българския парламент. Знаем, че там има срокове, трябва след 1 месец да започне дебата по конституционните реформи, които да бъдат внесени като конституционен пакет. И не по-късно от 3 месеца да бъдат подложени на гласуване, което означава, че ние до края на годината ще се занимаваме с конституционните реформи, но същевременно ще изпуснем тази законодателна инициатива, за която всъщност беше създадено това правителство и това е основната цел и ангажимент, който ние сме поели пред Европейската комисия, за да могат да се отпускат тези пари по Плана за възстановяване и устойчивост и по оперативните програми за новия финансов програмен период.

А изпълним ли е предложеният от министъра на финансите Асен Василев републикански бюджет за тази година? Ето например, синдикатите са недоволни от отпуснатите пари за МВР и излизат на протест.

Аз смятам, че когато започне реалния дебат по представянето на бюджета, тогава ще видим колко са недоволните и колко са удовлетворените.  Но като цяло смятам, че финансовият министър се е постарал да минимизира това напрежение и затова социалните политики в общи линии са гарантирани, че ще бъдат запазени по начина, по който са представени през последните 1-2 години. И това, което всъщност ще възникне като проблем, това е инвестиционната програма, която правителството трябва да прави, за да може все пак бизнеса и работните места, които се създават и тази конкурентоспособност, която трябва да има в бизнеса, аз смятам, че там ще възникнат сериозни проблеми. И тук вече всичко ще зависи от начина, по който ще премине дебатът, и дали ще се отиде отново в популизъм или ще се върви към рестрикция, която все пак да очертае хоризонта за еврозоната. Но пак казвам, много е важно каква ще бъде 3-годишната средносрочна финансова програма, която ще предложи министърът на финансите с бюджета. Ние виждаме, че в момента бизнесът по всяка вероятност ще бъде доста притиснат до стената, виждаме, че тук има вече неодобрение и от счетоводителите, защото доколкото виждам в Закона за ДДС и приложените в преходните разпоредби на Закона за държавен бюджет, ще се търси ежемесечно отчитане на наличността на фирмите, което също ще създаде допълнителна административна тежест и ще има доста напрежение в тази посока. Ще видим, каква ще бъде крайната резултатност от дебатите и от приемането на бюджета.  Все пак нека да кажем, че този бюджет в голямата си част и в приходната, и в разходната част е изпълнен, остава да бъде гласуван в парламента, за да видим как ще бъде завършен той до края на финансовата 2023 г. Но за мен по-важно е, какво ще бъде очертаването на 3-годишната рамка за след това, защото там вече ще се даде реално хоризонт и за еврозоната.

Съществува очакване бившият главен прокурор Иван Гешев да направи партия, която да се насочи към консервативния политически сектор. Републиканци за България е в този сектор, даже вие имахте консервативен алианс с КОД на Петър Москов. Как гледате на такава идея?

В момента има само догадки за евентуалните политически амбиции на Иван Гешев, но с последните му действия като главен прокурор той всъщност отговори на очакването на хората за разследване на досиета, които са били доста забравени. И смятам, че това му даде възможност действително да се позиционира и да покаже на обществото, че има и човек, който може да говори за тези проблеми. Но видяхте, че когато се заговори за искането на имунитети на народни представители, тогава пък сегашното статукво, което имаме в парламента между  ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС,  създаде комисия, която да бъде за имунитетите, което е абсурдно и несериозно, защото аз през  последните години, когато съм участвал активно в българския парламент, никога, когато е поискан имунитет, не е търсена формата и начина  да се отложи или да се превърне в някакъв залог всичкото това нещо, което се прави. Така че от тази гледна точка мисля, че Гешев успя да покаже на обществото, че има теми, които могат да бъдат разследвани, но има и спирачки, които в момента наблюдаваме от статуквото и от начина, по който беше направен изборът на временно изпълняващия длъжността главен прокурор. А и виждате, че в момента има и жалба, която е входирана от правосъдния министър, относно избора на Борислав Сарафов, за временно изпълняващ главен прокурор, дали е законосъобразна и дали са спазени изискванията, които се прилагат при освобождаването и дали избора не трябва да бъде всъщност през пленум, а не през колегията, както беше направено от прокурорската колегия. Но това са неща, които ще бъдат видени във времето, а що се отнася до Иван Гешев и неговия политически проект, чисто консервативен, мисля че обществото има нужда от проекти, които могат да удовлетворят очакванията на хората. Но за мен по-важно е, когато се прави един политически проект или когато се говорят дадени политически послания, след изборите те да бъдат спазвани. Не трябва да възприемаш, че това, което си го говорил пред хората преди изборите, след изборите вече не е важно, защото хората започват да се разочароват още повече и желанието на българските граждани да отидат и да гласуват вече почти изчезва. Което означава, че ниската избирателна активност и тези партии, които в момента представлява статуквото, ще могат действително да задоволяват личните и партийни интереси, но не и националните и обществените. Затова са нужни повече проекти, може би за да могат хората да имат реалната възможност да преценят кого да изберат.

На фона на неразбориите в държавата върви и подготовката за местни избори. Вече обявихте, че Огнян Ценков ще е кандидат за кмет на Републиканци за България за  Видин. Бихте ли съобщили и други имена на ваши кандидати за кметове.

В момента още обсъждаме възможните варианти, защото и съответното издигане на дадени кандидати е хубаво да минава и през по-широка подкрепа. Що се отнася до номинацията, която беше направена на Огнян Ценков и тя ще бъде официално представена пред местната общественост в края на тази седмица, смятам, че той беше изключително успешен кмет за община  Видин, защото знам в какво катастрофално финансово състояние пое общината. С оздравителния план, който беше утвърден от тогавашния финансов министър, той успя да изпълни ангажиментите и да реализира много от инфраструктурните проекти. За голямо съжаление, сегашният кмет не успя да надгради нищо от това, което беше направено и в момента разочарованието на местната общественост е огромно, и желанието за един нов управленски мандат на Ценков е голямо. И аз смятам, че Огнян Ценков има качествата, има опита и към настоящия момент той е един от най-дейните общински съветници в Общинския съвет и винаги отстоява принципните позиции, които е защитавал и преди като кмет, и сега като общински съветник. И хората могат да направят реална преценка за реалния политик, за реалния управленец, който може да управлява община  Видин. И аз смятам, че той би могъл да получи широка подкрепа, нека да припомня, че ние помогнахме в последните два парламентарни избора, в които не участвахме, на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ за първи път имаше народен представител в по-предишния парламент и в сегашния парламент, благодарение на активната работа на структурите на Републиканци за България. И тук искам да кажа специално и за авторитета, който Огнян Ценков води след себе си от постигнатото и така всъщност се получи този добър резултат. Надявам се, че сега пък „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ ще върнат този жест с една широка подкрепа за Огнян Ценков и се надявам, че това ще бъде част от политиката, която ще водим и в други населени места, защото личностите са тези, които са водещи за местната власт и общинските съветници, които имат своята електорална подкрепа на база техните професионални способности и това, което имат като качества пред своите съграждани и те са ги виждали ежедневно, така че могат да направят крайният избор в местната власт. Местната власт е доста по-различна от кандидатстването и участието в едни парламентарни избори и аз съм убеден, че ние имаме възможност и в момента обсъждаме в 5-6 областни центрове наши кандидатури. В момента водим и разговори с определени други политически сили и затова не бих искал да споменавам имената, извън това на  Огнян Ценков. Имаме вече и в някои общини, които са със сериозна численост на жители, където също се водят много интензивни разговори и търсим формата и начина за широко обединение срещу кметове, които са в момента или да предложим нещо, което е добро за бъдещето на съответните общини.

А как оценявате издигнатия от ПП-ДБ кандидат за кмет на София Васил Терзиев, който предизвика тези дни бурни обществени реакции на недоволство?

Това е успял млад човек, но когато разбрахме за неговото минало и това,
което той искаше леко да се разграничи от него, създаде доста напрежение и провокира остри критики. Аз смятам, че подобен кандидат, и то за десницата в София, е неуместен и смятам, че този човек просто ще бъде „похарчен“, защото той няма как да обясни на десния избирател за принадлежността на неговите роднини, на база които той е постигнал сигурно може би и тези успехи във фирменото си действие в годините, и печалбите, които е направил. Защото на всички е ясно, че това са тези, които всъщност са били на ръководни позиции и се управлявали част от държавата и икономическия, и финансов ресурс на държавата. Така че в тази посока смятам, че десницата и демократичната общност в София има необходимост от много ясен и силен кандидат и аз съм убеден, че ние от Републиканци за България бихме подкрепили всяка различна, силна кандидатура, която да обедини демократичната общност и десните. И съм удовлетворен от това, че като министър на вътрешните работи, въпреки късния период, защото това беше в общи линии 20 години след началото на демокрацията, 2010 г., заедно с екипа, с който управлявахме Министерство на вътрешните работи, със заместник-министър Веселин Вучков и с Комисията по досиетата успяхме да предадем всички над 1 милион единици, свързани с „Държавна сигурност“, и по този начин успяхме да дадем възможност обществото да се информира от всичко това, което предлагат политиците, и да има прозрачност в решенията и прозрачност в кандидатурите, които се предлагат на демократичната общност да избере. Така че от тази гледна точка смятам, че е грешен ход. Може би той би трябвало да бъде част от някакъв екип, но не и да бъде лице на една такава кампания, защото това веднага би създало напрежение, което наблюдаваме в момента.

В заключение, какви са вашите прогнози до местните избори, а и след тях?

Няма да има тази стабилност в управлението, която ни се декларира в самото начало на съставянето на правителството и до местните избори всеки ще търси някакви политически решения за политическите партии, към които принадлежи, но за голямо съжаление приоритетите на държавата ще бъдат на заден план и не очаквам да има сериозно раздвижване и сериозна подкрепа за страната ни във всички нови предизвикателства и тези реформи, които трябва да бъдат извършени. Не изключвам възможността след местните избори или около периода на местните избори да се създаде политическа криза, която да предизвика свалянето на сегашното правителство, и започваме рулетката за състав на нов кабинет във формат на този действащ парламент, но вече в съвсем друга конфигурация, защото вече за всички ще бъде без значение, кой ще бъде в управлението, наблюдавайки съвместните действия между Борисов, Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов, Христо Иванов, Делян Пеевски, Надежда Йорданова. Това са неща, които хората започват вече да виждат, че всичко вече е размито и няма никой, който да потърси отговорност за това, което се е случвало в предишните години, и т.нар. борба с корупцията и с модела „Борисов“ няма да бъде осъществена, а ще се даде възможност партиите да бъдат вече под общия знаменател „Всички са статуквото“, което имаме днес.

Много Ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, благодаря Ви за изчерпателните отговори на въпросите на седмицата и до нови срещи.

Благодаря и аз.

Споделете новината в социалните мрежи: