Цветанов:Правителството няма дългосрочна концепция за подобряване условията на живот и търсене на възможности за компенсиране доходите на хората в тази спирала на инфлация

Цветанов:Правителството няма дългосрочна концепция за подобряване условията на живот и търсене на възможности за компенсиране доходите на хората в тази спирала на инфлация
Радио "Фокус"
Цветанов:Правителството няма дългосрочна концепция за подобряване условията на живот и търсене на възможности за компенсиране доходите на хората в тази спирала на инфлация
31.03.2022г.

Цветан Цветанов, председател на ПП „Републиканци за България“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” 

На срещата на държавите членки на НАТО от Югоизточна Европа, в която участваха министър-председателите на България, Румъния, Северна Македония и Черна гора Кирил Петков, Николае Чука, Димитър Ковачевски и Здравко Кривокапич, която по предварителна заявка трябваше да бъде посветена на свързаност и координация най-вече и преди всичко в областта на енергетиката, направи впечатление пренебрегването на два елемента – отсъствието на Турция и Гърция, които са ключови за енергетиката на Балканите и не се спомена инициативата „Три морета“. Казвам добър вечер на нашия гост председателя на политическата партия „Републиканци за България“ Цветан Цветанов, за когото тази тема е основна, и който положи много усилия проектът да бъде придвижен в България. Г-н Цветанов, с какво си обяснявате, че инициативата „Триморие“ изобщо не се спомена на тази среща, а на нея отсъстваха Турция и Гърция? Що за среща бе това?

Първо искам да направя едно уточнение – аз заедно с Евро-атлантическия център за сигурност акцентирахме върху „Три морета“ и направихме една конференция през 2019 година, с което да дадем повече гласност. Иначе, инициатива от 2016 година е на 12 президенти от Прибалтика, Адриатика и Черно море, в която участва и България. И действително съм абсолютно съгласен с вас, че когато говорим за някакъв вид свързаност, особено с изолирането на руската зависимост, това няма как да бъде реализирано, ако не можем да включим „Триморието“ и държави, като Турция и Гърция. Защото знаем, че в „Триморието“ Румъния играе съществена роля, но това, което се очертава като бъдещ хоризонт, в „Триморието“ по всяка вероятност ще влезе и Гърция, а също така имат амбиция да бъдат част от „Триморието“ и да се присъединят държавите от Западните Балкани. Това, което за мен е изключително важно и трябва да се поясни, е, че тази среща, която в понеделник беше проведена, ние не чухме никаква стратегическа рамка или някакви стратегически цели, които да се поставят в дневния ред или в някакъв краткосрочен и дългосрочен хоризонт. Говорим за координация, но тази координация, тя може да бъде заедно с Европейския съюз и с всички евентуални финансови донори, които могат да реализират такава инициатива. И точно затова отново се връщам на инициативата „Три морета“, защото централният форум е среща на върха на президентите. В нея те играят основна роля за гъвкавата политическа платформа за регионален диалог с цел засилване на сътрудничеството между членовете и увеличаването на политическия ангажимент. Това, което се случи в последните 2 години, и България имаше възможността да бъде домакин – миналата година знаете, че България беше домакин на „Триморието“, вече се говори за фронт, който е създаден, и всяка от тези държави заедно с допълнителни донори, като САЩ, Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие и други финансови институции, са готови да подкрепят такава инициатива, защото това ще ни даде възможност действително да постигнем тази независимост. А и най-важното е, че ще можем да доближим и целите си в държавите от Прибалтика, Адриатика и Черно море, да направим добавена стойност към кохезионната политика на Европейския съюз. И точно тук аз смятам, че е изключително важно да се каже, че правителството има съществена роля вече в ангажиментите, които са по оперативната част на реализирането на проектите на „Триморието“, а президентите са тези, които са водещи в политическите послания и целите, които се чертаят, но без оперативната дейност на изпълнителната власт няма как да се получи необходимата ефективност. И точно затова съм малко озадачен, че в понеделник нямаше абсолютно никакво споменаване за „Триморието“. Само да спомена, че Румъния и Полша, знаем в момента какъв е ефектът от войната в Украйна, и това, което прави режимът на Путин, Полша ще играе много ключова роля както и досега в „Триморието“ с всичко, което ще бъде свързано освен с тази свързаност, така и с останалото по възстановяването в Украйна. Също така, Румъния знаем, че е част от създаването и генерирането на този финансов ресурс. Знаем, че Полша и Румъния внесоха около 500 млн. евро, за да се създаде този фонд. Само да дам за пример, че България поради неразбиране от правителството, защото винаги приемаше това като някаква надпревара политическа или някаква друга междуличностна, но правителството успя миналата година да осигури не повече от 20 млн. евро, което е крайно недостатъчно за амбициите, които си поставяме като добавена стойност от реализирането на всички тези проекти в „Триморието“.

Дали инициативата „Триморие“ не остава потърпевша от поредното съперничество между премиер и президент, защото като се замисли човек, контрапункт на президентите ли е търсен в срещата в понеделник с координацията между министър-председателите?

Ако се върнем в 2016 година, също имаше някаква ревност за този политически форум, който се правеше от президентите на 12 държави. Изпълнителната власт винаги така се отнасяше не с необходимото ангажиране по подкрепата, която трябваше да получава инициативата на 12-те президента. Но това, което казах преди малко, е, че последните 2 години след срещата в Талин и срещите в София, вече се говори за секретариат, вече се говори за фонд, вече се говори за реални проекти, и много реално и сериозно включване на хората от бизнеса. Защото знаем, че във всяка инфраструктура – транспортна, дигитална и газова, винаги се ангажират представители на бизнеса, за да може да се реализира всичко това. И от тази гледна точка мисля, че действително има някаква ревност, но самият факт, че не се спомена нищо свързано с „Триморието“, аз съм убеден, че от разговори, които съм провел с много представители от ангажирани неправителствени организации в държавите от 12-те и САЩ, „Триморието“ ще бъде основна инициатива, която ще обединява всички тези държави, защото замисълът и философията на „Триморието“ е да противодейства на руското влияние и на китайското присъствие в региона, и тези зависимости, които знаем, че трябва да отпадат, а да създаваме действително конкурентоспособен пазар, но на база помощта и подкрепата, която се реализират чрез такива проекти.

Г-н Цветанов, поправете ме, ако греша, но след 6-та среща на 8-9 юли миналата година, за инициативата „Триморие“ повече почти нищо не се чу в публичното пространство у нас. Вие говорите за проекти, вие говорите за намерения, за инициативи, обаче това беше споменато в двата дни, и оттам нататък някак темата заглъхна в пространството. А напоследък изобщо никой не говори за нея и трябва ли да се изненадваме, че балканските премиери и българският премиер не я споменават?

Да, и трябваше да се направи анонс, че част от тази координация, както се изразява премиерът Кирил Петков, но за мен по-важен е тази бъдеща свързаност, която ще има по газовите, транспортните и дигиталните коридори, смятам, че трябваше да се направи всичко възможно, че президентите на държавите, участващи в „Триморието“, а това са Румъния и България, предстоящата среща е в Рига, трябваше да се сложи акцент, че ще се говори и ще се търси възможност за разширяването на държавите, които да се присъединяват към „Триморието“ и да бъдат част от тази свързаност, с което действително ще можем да противодействаме и на руското влияние. 

За мен беше странно също, че в разговорите за газовите, транспортните и дигиталните коридори не участват Гърция и Турция. Защо те не бяха поканени на срещата, и защо не дойдоха, ако са били поканени? Това не става ясно.

Ние не знаем, дали са поканени. Но от това, което придобиваме като информация, и от това, което се публикува в информационния поток по медиите, мога категорично да заявя, че преди година и половина, когато сме дискутирали по теми, свързани с „Триморието“, с държави, които участват активно в реализирането на тази инициатива, Гърция ще бъде включена и е въпрос на време, за да бъде вече официализирана в „Триморието“, защото тя ще играе ключова роля за тази газова свързаност, и разбира се, транспортните коридори. И тук, разбира се, смятам, че премиерът трябваше действително да акцентира както това, че ако вчера не са били Гърция и Турция, поне за Гърция при всички положения ще се присъединят към „Триморието“ и ще бъдат част от тази свързаност, за която те вчера говориха. Но за мен липсата на стратегическа рамка и хоризонт, който да дава някакви периоди за очаквани резултати, за мен тази среща беше повече като пиар, отколкото като някаква ефективност в бъдещи периоди.

Дали тя обаче не беше някакъв пиар воал, зад който да се пробута някак си ангажиментът на нашия премиер за скорошно начало на преговори на Северна Македония за Европейския съюз? Защото той няма как да си позволи вдигането на ветото на България, загърбвайки общественото мнение и решението на парламента.

Консултативният съвет, проведен само преди 2 месеца при президента, на който участваха абсолютно всички политически парламентарно представени сили, бяха заедно, когато президентът очерта рамката, която в общи линии стана като ангажимент за българското правителство. И от там знаем, какви са сроковете и какви са целите, които си поставя България, за да подкрепи еврочленството на Северна Македония. За всички политически сили е ясно, че тази рамка трябва да се спазва, включително и от премиера на страната, независимо кой е той. И тук искам също така да подчертая, че всички политически формации, особено при тази агресия, която демонстрира Русия, по-специално режимът на Путин към Украйна, и от всичко, което се случва в съседство, със Сърбия, знаем, колко е силно влиянието на руската пропаганда. И от тази гледна точка всички сме наясно, че трябва действително да има европейска перспектива за Западните Балкани, разбира се, защитавайки националните ни интереси. Това е хоризонтът, към който трябва да се стремим. Но това става с един много силен политически консенсус. И предполагам, че едно такова решение трябва да премине през дебат в българския парламент, с решение, което да бъде неоспоримо за всяка следваща управленска позиция, която ще заема някой политик. И разбира се, смятам, че рамката, която беше потвърдена на Консултативния съвет по национална сигурност при президента от всички парламентарно представени сили, дават добра основа, на която може да се работи достатъчно много.

Каква е ролята на инициативата „Триморие“ в контекста на войната на Русия в Украйна? И какво може да бъде полезно в тази инициатива за България и с какво страната ни може да бъде полезна в нея?

За мен най-важно е, че от всичко, което се случва, от войната в Украйна, всички сме наясно вече, че тази 80-100-процентова зависимост, която има България и държавите от региона, и над 40% зависимост, която има и Европейският съюз, означава, че подобни свързаности с независими източници ще бъдат от полза, за да не се използва енергийният ресурс за постигане на дадени политически или икономически цели. И от тази гледна точка смятам, че „Триморието“ е нещо, което ще има много устойчив подем. И аз съм убеден, че на срещата, която предстои да бъде в Рига, ще има действително много по-ясни цели, с ясен хоризонт и с много сериозен финансов механизъм, в който ще бъде подкрепено всичко това, за което говорим в момента. Ние знаем, че с навлизането на 5G мрежите, знаем също, че това е част от националната сигурност на всяка държава, но също така и част от сигурността на съюзническите сили от НАТО. И затова смятам, че това ще бъде инициатива, която може да бъде надградена. И самият факт, че само преди 2 години имаше много силна заявка от американската страна в лицето на бившия държавен секретар Майк Помпео на Мюнхенската конференция, когато каза, че САЩ са готови чрез фонд да осигурят 1 млрд. щатски долара, хубаво е, че това всичкото, което беше споделено тогава и някои притеснения, че това е може би само инициатива на президента Тръмп, се оказа, че това е инициатива, която се подкрепя и от сегашната администрация на Джо Байдън, защото знаем, какви са ангажиментите и това, което се случи на началния етап на неговото встъпване в длъжност, за потвърждаване, за подкрепа на „Триморието“. И за мен по-важното е, че в самия начален етап на тази инициатива Германия беше доста резервирана и имаше по-дистанцирано отношение, аз също съм имал разговори с представители на Бундестага, когато сме говорили, те казваха, че преди всичко на експертно ниво се изпращат хора, за да присъстват и да се информират за всичко това, което се случва, но смятам, че в последните 18 месеца вече има много сериозна ангажираност от страна на Германия. Самият факт, че на срещата, на която беше София домакин, имаше възможност да направи своето изложение и президентът на Германия, означава, че това вече дава допълнителен политически тласък на тази инициатива на тези 12 държави, в които САЩ, и Германия не участват като членки, но са държавите, които биха могли да дадат много сериозна добавена стойност. И като включим и Европейската комисия и всички финансови институции, които биха могли да подкрепят реализирането на тези проекти, с активното участие на изпълнителната власт и с възможността бизнесът да реализира всички тези проекти, това означава, че правим нещо, с което догонваме Централна Европа с изоставането, което сме трупали десетилетия назад.

И понеже сме още на темата войната на Русия в Украйна – у нас върви негласен, но вече достатъчно публичен и ангажиращ все повече и повече различни социални групи дебат „за“ и „против“ предоставянето на военна помощ за Украйна. По въпроса се произнесе и министърът на отбраната, който съобщи, че България не може да предостави военна помощ на когото и да било, защото армията ни не била в подходящо състояние. Обаче общественици, бивши военни министри настояват за такова предоставяне. Каква е вашата позиция, какво е вашето мнение?

Позицията ми е в общи линии такава, каквато изразяват всички демократично мислещи експерти в тази посока. Защото ако погледнем реално, България и в момента подпомага с необходимата военна техника Украйна, защото знаем, какво е решението на Европейската комисия – с финансов ресурс да бъдат предоставени съответните военни оръжия, за да може действително Украйна да защити своя суверенитет. И от тази гледна точка, ние сме част от Европейския съюз и всяко решение на Европейската комисия ни прави съпричастни към реализирането и България не е изразила абсолютно никакво блокиране на подобна инициатива. Що се отнася до национална гледна точка, само България и Унгария към настоящия момент не са предоставили военна помощ. Но тук искам да кажа, че България ще търпи сериозни загуби от тази нерешителност. И аз смятам, че когато има подобен конфликт, когато има война, в която невинни хора загиват, и когато се знае, кой е агресорът, а това е режимът на Путин, ние трябваше много ясно и категорично да застанем в подкрепа на цялата евроатлантическа общност и всички държави, дори и извън НАТО и Европейския съюз, които също подпомагат Украйна с въоръжение. Забележете, това въоръжение не е за нападение, това е въоръжение за отбрана и това при всички положения държи конфликта по-далече от държавите-членки на НАТО, защото знаем, че ако има посегателство върху държава-членка на НАТО, тогава веднага сработва член 5 от Вашингтонския договор. И смятам, че всеки трябва да си направи тази равносметка, че когато ние сме влезли в НАТО, когато ние сме влезли в Европейския съюз, не трябва да възприемаме Европейския съюз като финансов договор и не трябва да възприемаме НАТО като доставчик на сигурност. А ние имаме своите ангажименти за т.нар. оперативна съвместимост на всички наши сили, за да може действително да защитим както националните си интереси, но така също да защитим и да имаме защитна възможност на държавите-членки от НАТО. Точно затова смятам, че е грешна позицията на българското правителство, но ние няма как да очакваме нещо по-различно, защото и Радев, и Корнелия Нинова, и сегашният министър на отбраната, те всъщност произлизат от едно и също място и в общи линии винаги са били защитници на това да няма санкции срещу Русия. А ние знаем какво се случи в демократичния свят от действията на руското правителство, анексирането на Крим, нарушаване на международните договори, отравянето на Скрипал и куп други безобразия, които се извършиха на територията на демократичния свят. И от тази гледна точка, аз смятам, че трябва действително да бъдем много последователни и да бъдем истински съюзници, за да отстояваме принципи и да вървим напред, и да можем да се използва тази евроатлантическа принадлежност в бъдещи периоди като добавена стойност и към нашите възможности да реализираме и определени други намерения.

Нагаждането на правителството към кремълските опорни точки сякаш не му помага особено. Вече неколкократно говорителят на президента Дмитрий Песков обяви, че който не си плати газа в рубли, няма да го получи, независимо каква е позицията на българския вицепремиер, че ние ще си го плащаме така, както сме го правили досега.

Ами, поне засега излизат информации, че ще си плащаме, както е било досега.

Обаче Песков твърди обратното.

Песков твърди обратното. Знаем, че днес имаше една изключително важна среща. И тук все пак нека да подчертаем, че Турция в момента играе и се опитва да играе, но тя го играе и достатъчно успешно към настоящия момент, за това да бъде мястото за посредничество между Русия и Украйна за спиране на войната и това, което прави впечатление е, че Турция е доста адекватна в позицията си, но тя много ясно и категорично зае страната на Украйна и с действията си показва, че иска действително да се покаже като истински надежден съюзник в НАТО, защитавайки териториалната цялост и сигурността на други държави.

Как оценявате 100-те дни на правителството? С какво ще ги запомним? С двата поредни заема по половин милиард, с арести на опозицията, с неизпълнени обещания, с превъзбуден пиар и може би с много обещания, които все повече звучат като лъжи?

По принцип 100 дни от управлението винаги трябва да бъдат отчетени с реални резултати. Но няма как да бъдат отчетени реални резултати, защото все още на стотния ден правителството няма своята управленска програма, която да е приета от Министерски съвет, в която да са заложени неотложни краткосрочни, дългосрочни цели, и същевременно да бъдат описани съответните срокове, за да може действително да следим и за тази отчетност, за която говорим. Аз мога да кажа, че и към настоящия момент няма стратегическа рамка. И към настоящия момент няма законодателни реформи, свързани с така прокламираните административни реформи, които трябва да се направят. И тук, разбира се, е проблем, че правителството, а ние знаем, че някои от членовете на този кабинет бяха част от служебния кабинет на Румен Радев – първия, никой нищо не направи, за да запълни този дефицит и тази пробойна, която остави ГЕРБ в края на мандата си. Защото ако погледнем реално, 30 април 2021 година трябваше да бъде внесен Планът за възстановяване и устойчивост от Томислав Дончев и от Борисов. Не беше внесен. Споразумението с Европейската комисия за новия финансов програмен период, който стартира от 1 януари 2021 година, също не беше договорено. И имаме пропиляно време, с което страната ни се лишава 2021-2022 година от всякакви възможни финансови средства по оперативните програми, а ние знаем колко е важно в условията на дефицит, в условията на последствия от пандемията. Ние дори не можем да се възползваме и авансово от тези средства, които са по Плана за възстановяване и устойчивост, защото той още не е приет и не е одобрен. Което означава, че ние имаме правителство, което не изпълни основния си ангажимент – да търси финансови възможности за страната ни без да се товари задлъжнялостта на държавата. А в момента това, което е предвидено в бюджета, е за тази година да имаме 7,3 милиарда държавен дълг, вече от него за 1,5 милиарда е извършена и извървяна процедурата, предстои само финализирането на последните половин милиард, които да бъдат усвоени, но това означава, че ние всъщност увеличаваме дълговете си, а не се възползваме от европейската солидарност. И като държава-член в Европейския съюз, като най-бедната държава в Европейския съюз ние в момента сме донор на богатите държави, защото ние не сме си написали домашното, не е одобрено и ние не можем да предприемем никакви стъпки, за да се възползваме от тази европейска солидарност. Ето това са проблемите и за мен най-важното е липсата на стратегическа рамка за конкретни политики, които трябва да дадат съответните резултати, за да може да се търси и съответната политическа отговорност, когато влезем в една нова предизборна ситуация. Аз смятам, че може би това правителство няма да има четиригодишен хоризонт и затова трябва да има много ясни параметри за краткосрочните цели, които да могат да бъдат отчитани и да може действително да бъдем по-взискателни ние като избиратели и като граждани на страната ни.

Началникът на кабинета на министър-председателя Кирил Петков Лена Бориславова съобщи на брифинг, че основната причина за неприемане на Плана за възстановяване и устойчивост е била липсата на достатъчно решителни и значими заявки за реформи по отчетността и отговорността на главния прокурор и българската прокуратура. Като журналист, следящ проблематиката, трудно бих могла да кажа, дали това е така или не, защото не съм виждала плана. Не зная последния вариант кой го е виждал, освен може би премиерът, финансовият министър и екипът, работил по него.

Засега няма такива препоръки, които да са излезли от Европейската комисия. И аз смятам, че там са много по-различни основните цели, които са в Плана за възстановяване и устойчивост. Така че от тази гледна точка смятам, че тук акцентът ще падне върху енергетиката, тук ще падне акцентът върху дигитализацията и тази трансформация, която трябва да се извърши в администрацията на страната ни, за да може действително гражданите да получават електронни административни услуги. И смятам, че част от тези финансови средства са точно за енергетика и за дигитализация. А що се отнася до върховенството, ние знаем, че върховенството на закона е част от усвояването на средства по оперативните програми за новия финансов програмен период. Знаем, че имаше жалба, която беше внесена, беше заведено дело за Унгария и Полша и знаем какъв е резултатът. Така че от тази гледна точка, всяка една държава в Европейския съюз трябва действително да кореспондира с реалното върховенство на закона и то е преобладаващо за отпускането и усвояването на средства. Тук не трябва да правим изключения за една или друга държава, защото аз имах възможност да присъствам на една териториална среща с представители от неправителствения сектор, които коментираха точно последствията от решението на Европейския съд, и там се визираше за Унгария и за Полша, и разбира се, се очертаваше евентуално под този знаменател да влезе още една държава – не е България тази страна. И от тази гледна точка, смятам, че повече трябва да се акцентира върху политиките и секторите, в които имат отношение към Плана за възстановяване и устойчивост. И разбира се, върховенството на закона е ключово за всички държави-членки за усвояването по новия финансов програмен период.

Предвиждате, че правителството няма да изкара мандата си. Кога се очертават според вас предсрочните парламентарни избори и как и гражданите, а и различните политически структури трябва да се готвят за тях?

Аз смятам, че тези диаметрално противоположни позиции, които виждаме почти всекидневно от четирите партии, които формират парламентарното мнозинство и участват в коалиционния формат, напрежението ще нараства. Но тук все пак трябва да имаме предвид, че от 1 април вече влиза в сила новият бюджет, който беше приет само преди няколко седмици, което означава, че заложените разходи, които са в бюджета, може би под една или друга форма ще успокоят дадените коалиционни партньори, защото ще има пари за харчене.

Е, има си хас, на два пъти по половин милиард заем се взе в рамките на месец и половина, и да няма пари за харчене!

Но за мен това, което е по-важно, е, че няма дългосрочна концепция за подобряване условията на живот и търсене възможности за компенсиране доходите на хората в тази спирала на инфлация, която наблюдаваме в последните няколко месеца. Разбира се, за инфлационния индекс има много фактори, които влияят. И тук, разбира се, е и войната в Украйна, и всичко, което е свързано с енергийните доставки, рефлектира върху ценообразуването и това, което се случва в реалността, в живота днес.

 

Споделете новината в социалните мрежи:

Свързани новини
Горан Благоев пред ФАКТИ: Българската църква може изобщо да не реши за името на македонската
Горан Благоев пред ФАКТИ: Българската църква може изобщо да не реши за името на македонската
Факти.бг
29.06.2022 г.
Ние просто приемаме нещо, което вече е решено очевидно с някакво съгласие
Прочетете повече
Джема Грозданова: Издържахме теста на ЕС дали на нас може да се разчита
Джема Грозданова: Издържахме теста на ЕС дали на нас може да се разчита
TV1
29.06.2022 г.
Коментар на международния секретар на Републиканци за България
Прочетете повече
Горан Благоев: Всеки подритва горещия картоф или горещия камък "Македония", ситуацията е удобна за всички
Горан Благоев: Всеки подритва горещия картоф или горещия камък
БНР
23.06.2022 г.
Македония се превърна в ябълката на раздора, в ненужна заигравка кой е по-големият патриот от другия
Прочетете повече