Ивелина Георгиева: Политиците превърнаха здравната криза в разделителна линия за обществото

От самото начало на кризата Ковид-19 политическото управление беше и продължава да е погрешно. В началото на пандемията ние не знаехме за какво става въпрос, нямахме маски, нямахме елементарни консумативи. Това обаче мина. В момента, година и половина по-късно, благодарение на медицинската наука, Ковид е напълно разпознаваемо и познато на лекарите заболяване – ясен е неговият причинител, ясен е неговият геном, има диагностични тестове, които могат точно за две минути да дадат диагнозата; има протоколи за лечение, има ваксина, каза д-р Ивелина Георгиева кандидат за вицепрезидент на Национално обединение на десницата, с номер 7 в интегралната бюлетина.

Оттук нататък управлението на тази криза става политическо и аз не видях през цялото това време нито от предишните, нито от сегашните управляващи последователни мерки и ясен път за излизане. Така че ако трябва да търсим вина, тя е във всички до момента. Моята основна идея да вляза в тази кампания е това, което преживяхме аз и моите колеги и да привлека вниманието върху тези проблеми. Аз съм против това, което правят и предишните, и сегашните управляващи, които единствено всяха ужасяващо разделение в обществото, вместо да предложат изход от кризата.

Обединението на обществото минава само през това да кажем, че тази агония трябва да има край. Този край трябва да бъде скоро, защото ние ако скоро не се върнем към нормалния начин на живот няма, да се върнем никога към него. И ако в нещо можем да обединим разделеното общество - то е, че трябва да се сложи край и трябва да има ясен план кога и как ще се случи това.

Национално обединение на десницата предлагаме в следващите три-четири месеца всички да се ангажират с интензивна информационна кампания, която да стигне до всеки и да бъде адресирана до страховете и притесненията на всеки един български гражданин. И след тези три-четири месеца, когато сме сигурни, че всеки може да вземе информирано решение, държавата да спре всякакви мерки и ограничения и да остави всеки да носи своята отговорност за последиците от избора, който е направил. Никой да не се чувства виновен, че някой влиза неваксиниран и заразен в болница, никой да не се чувства виновен, че икономиката и обществото не могат да функционират заради страхове от вируса.