Даниел Христов: Новата дигитална реалност се нуждае не само от законодателни промени, а и от създаване на подходящи условия за нейното функциониране
Светът и България чакат края на пандемията и връщането към стария начин на живот, но трябва да осъзнаем, че част от промените са необратими и всъщност никога вече няма да живеем, учим и работим както преди. Фирмите въведоха работа от вкъщи и услуги онлайн и хора, които преди никога не бяха си поръчвали нещо по интернет, започнаха масово да си пазаруват и да търсят всякакви услуги в мрежата. Тази дигитализация увеличи печалбите на фирмите, отрази се позитивно и на брутния вътрешен продукт и няма как да се очаква при това положение да се върнем към живота си от преди затварянето заради ковид. Същото се отнася и за учебните заведения – и ученици, и студенти се обучаваха онлайн и образованието се промени. Може да се очаква и след края на пандемията да се учи при смесена система – и присъствено, и онлайн, и така да не се губи материал при нови епидемии или други извънредни обстоятелства.
Тази нова реалност обаче трябва да бъде последвана от бързи и адекватни законодателни промени и в Републиканци за България ще работим за това. В новата ситуация често се случва, когато един работник излезе в болнични, например си е счупил крака или ръка, т. е. състоянието му позволява да работи от вкъщи, да чуе от работодателя си, че от него се очаква именно това. Работодателят плаща първите 3 дни на болничните и в някои ситуации би могъл да има право на това, но трудовото законодателство трябва да разпише точни правила за работата от вкъщи, когато човек е в болнични – така, че да не бъде ощетена нито едната, нито другата страна. Нужни са промени и в Закона за училищното и предучилищното образование, защото за ученето онлайн също трябва да има ясни алгоритми.
Новата дигитална реалност се нуждае не само от законодателни промени, а и от създаване на подходящи условия за нейното функциониране. Държавата трябва да осигури интернет и в най-малките населни места, за да могат и там децата да учат при равни условия с тези, които живеят в големите градове.
На преден план излиза и киберсигурността – защитата на данните на хората при дигитализацията става все по-важна, и регламентът GDPR вече не е достатъчен.
