Гергана Сеферинкина: Искаме да променим системата за детските надбавки и майчинството

Г-жо Сеферинкина, защо решихте да се занимавате с политика?

„Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето“, е казал политикът Франклин Рузвелт. В момента обаче тази мисъл не е приложима за България. Родителите могат да научат децата си да мислят, могат да ги научат да мечтаят и на още много неща, но в същата България има родители, които не могат буквално да ги изхранят и облекат. Не говоря само за малцинствени групи, говоря за децата, които се раждат в обикновеното българско семейство.

Реших да се занимавам с политика именно заради това! Аз съм майка на три деца, често бивам наричана майка героиня, не се считам за такава. Моите деца са дар от Бог, за майка героиня признавам всяка майка, успяла да измоли, да изплаче и да изстрада рожбата си в името на това да бъде родител. Успяваме да се справим финансово, като родители, неразчитайки на социалната ни политика, а благодарение на труда и упоритостта, които проявяваме всеки ден сблъсквайки се с различни институции и бюрокрация. Но към момента в нашата област и в цялата страна има хиляди родители, които нямат този кураж и избират да останат с едно дете в семейството си в името на това то да бъде обгрижено, изучено и отгледано „по-лесно“ с оглед дохода в семейството.

Каква е реалността?

Детските надбавки за първо дете са 35 лв., за второ – 50, а за трето -30 лв и то с оглед дохода в семейството, всички деца са равни и те не избират в кое семейство да се родят, затова детски надбавки трябва да получава всяко българско дете. В същото време управниците ни непрекъснато се оплакват, че раждаемостта спада и само след десетилетие ние ще намалеем с почти милион хора. Майчинството за безработна майка за първата и втората година за отглеждане на детето е 100 лв. месечно. Ако майката е работеща получава за първата година – 70% от заплатата си, а за втората 380 лв. месечно, което е крайно недостатъчно за отглеждане на едно малко дете. Еднократната помощ за раждане на първо дете е 250 лв., за второ – 600 лв. и за трето – 200 лв. Не смятам, че това е нормално, човешкият живот не се измерва в пари, на първо място и второ, как е възможно държавата да казва, че второто дете е по-скъпо от първото и от третото? А за третото и всяко следващо дете в семейството, незнам как да го коментирам, според разпределението на финансовата подкрепа от управляващите, те по скоро съветват да няма следващо. Да, за да се ограничи раждаемостта сред неграмотните, малцинствени групи с цел доход, всичко това което изредих по-горе трябва да се обвърже с образование и работоспособност от страна на родителите.

Целият модел на определяне на тези помощи е погрешен, законодателството трябва да се промени из основи. Най-ценният ресурс, който има една държава това са хората в нея. Без тях, тя няма да съществува, защото думата държава е съставена от букви, а истинският смисъл на понятието държава го правим ние – нейните граждани. Ние искаме да променим правилата, да създадем правила, които са справедливи. Правилата трябва да бъдат за всички, правилата трябва да се спазват.

Какво ще промените?

Ако родителите могат спокойно да си намерят работа, да получават нормална за нашите условия заплата, те няма да се замислят дали да имат две или три деца. Просто ще ги имат. Раждането на дете е тясно свързано с още много обстоятелства и първото от тях е материалната обезпеченост на семейството. Именно заради това в „Републиканци за България“ ние настояваме за промяна в социалната политика, здравеопазване и образование. Хората трябва да са сигурни в своето бъдеще, за да поискат да създадат семейство и да отгледат потомство тук на родна земя. Липсата на адекватна система за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на дете, засилва тенденцията за застаряване на нацията.

Ние смятаме, че всяко семейство с повече от едно дете трябва да ползва данъчни преференции, смятаме, че трябва да се изгради система за безплатно здравеопазване за децата и получаване на детски надбавки за всяко дете до момента на навършване на пълнолетие, при работещи родители.