Даниел Христов: Политиката на Републиканци за България е изцяло насочена към развитието и подпомагане на малкия и средния бизнес
Даниел Христов, водач на листата за 16-ти МИР-Пловдив на ПП „Републиканци за България“ под №21, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Кога реално ще бъде изградено пълноценно електронно управление у нас със съответно по-висок стандарт за сигурност? Наш гост е Даниел Христов – водач на листата за 16 МИР-Пловдив на политическа партия „Републиканци за България“, която е под № 21. Даниел Христов е експерт по информационни технологии, има богат практически опит в изграждането на електронно правителство, натрупан в страни от Централна Европа, консултант е при въвеждането на електронна идентификация в Естония и Норвегия, участник е в създаването на електронното правителство на Естония. През годините е съветник на един от най-значимите американски фондове за инвестиции. Даниел Христов е наш гост. Г-н Христов, какви стъпки трябва да предприеме България, за да подобри предлаганите електронни услуги и да се стигне най-после до намаляването на бюрокрацията в държавната администрация?
Според мен, най-напред трябва това да се направи приоритет. Тоест, изграждането на електронно правителство и електронно управление да бъде сложено на пиедестал като нещо важно. Какво имам предвид като да се направи приоритет? За да стане това нещо възможно, ние трябва също така да подготвяме и необходимите кадри, които да работят в това електронно правителство. Би следвало също така нашите университети да имат държавна поръчка за специалисти, които после да работят в това електронно правителство и да го поддържат. Трябва също така да бъдат сменени някои закони, тоест, да бъдат адаптирани за работата ни в тази дигитална среда. И най-вече трябва да се започне от това, което много хора наричат кокошката и яйцето в електронното правителство, а именно електронната идентификация – да имаме възможност да се идентифицираме с личната си карта както в момента го правим когато се срещаме с държавна администрация и показваме нашия документ, така и по електронен път. Това е нещото и това е пътят.
А кога реално това би могло да бъде осъществено?
При залагането на това като една важна задача на правителството – това е възможно да се случи в един мандат. Тоест, от 2 до 4 години може това нещо да се случи. Защото вижте, технологиите, те не са някаква новост, тях ги има било тук или в други държави, знаете как работят, знаете как да се използват, могат да бъдат взети, адаптирани. Има от кой да се черпи опит включително за това нещо. Ние няма да сме пионерите, където да откриваме нещата, има откъде да ги вземем наготово. Но въпросът е желанието, защото това желание изисква промяна в нашето законодателство. Това желание също ще наложи промяна в начина на работа. Примерно въвеждането като термин „електронна демокрация“, която е част от електронното правителство, означава даването на една почти пълна прозрачност на действията, които правителството и съответно общините и общинските съвети извършват. Тоест, ние трябва да имаме такъв парламент, където да има желанието да го направи това нещо. И аз смятам, че е възможно в следващия парламент това да се случи.
Казвате до 4 години е времето, необходимо да бъде завършено електронното правителство. Обаче, г-н Христов, в рамките на 14 години от 2002 до 2016 година българската държава е платила 2 млрд. лева за изграждането на електронно правителство, каквото реално все още няма. За изграждане на електронното си правителство Естония е похарчила 25 млн. евро, 70% от които са отишли за изграждане на хардуер. И двете държави са започнали процеса по едно и също време – през 2001 година. До 2018 година в Естония електронното управление е факт, включително с електронната лична идентификация, за която вие говорите, у нас това остава в сферата на фантастиката. Защо електронното управление у нас крачи патешката? Защо не върви, при положение, че има специалисти, възможно е да се изгради? Ето, вие сте българин, участвал в изграждането на електронното правителство на Естония, защо у нас не се ползват възможностите на хора като вас. Защо?
Пак ви казвам, това е въпрос на политическо желание. При такова политическо желание нещата могат да се случат. Относно изхарчените средства в България – никой не знае, колко точно са. Сумата варира от 200 милиона, това е сумата, която е усвоена по европейски проекти, които са с етикети „електронно управление“, и стига до 2 милиарда, която сума вие визирахте, което са всички разходи за IT в държавната администрация. Но те са доста по-широки и излизат също така от сферата специално на електронното правителство. И времето, и сумите, които са изхарчени, са големи и направо ще използвам правилната дума – са огромни. Наистина имало е възможност и има възможност това нещо да се направи. Пак казвам, според мен, ако в следващия парламент влязат хора, желаещи да направят тази промяна, желаещи да дигитализират държавата, желаещи също така да променят самата дигитална стратегия на България, която е заложено за 2020 и 2030 година, която също има нужда от промяна, то тогава нещата могат да се случат. Тогава може да имаме едно електронно правителство, с което по-лесно да общуваме с държавната администрация, също така с общинската.
Щом въпросът е на политическа воля, защо тази воля не я виждаме? Защо не виждаме повече представители като вас в другите партии, а ето, вие сте кандидат от листата на Републиканци за България? Защо се страхуват българските политици от прозрачността?
Точно това е. Въпросът може да има много отговори, и всичките да са верни. Единият от тези отговори е прозрачността. Някой някъде може би не е искал да има тази пълна прозрачност, която електронното управление чрез електронната демокрация дава на гражданите. Някой не е желаел да има такъв мониторинг над неговите действия. Това е единият от отговорите. Други отговори са, че създаването на електронна идентификация и електронно управление също така изменя по някакъв начин бизнеса, и може би спъва интересите на някои фирми, които в момента са използвали точно тези европейски фондове с етикет „електронно управление“, за да усвоят средства, които на практика ние гражданите не виждаме да са разумно изхарчени и разумно потребени, за да имаме полза от тях. Това са двете основни причини. Но има, според мен, и много други причини, за да не се случи. И пак казвам, надявам се в бъдещия парламент да има хора, които имат волята, имат желанието и най-вече възможността и знанието да изградят това електронно правителство. Но не само изграждането е важно – важно е също и промяната на нашето законодателство така, че то да пасва на тази нова дигитална среда. Ще дам пример. Да кажем, че искаме да подпишем договор, било за наем – аз искам да го подпиша електронно, а вие искате да го подпишете с подпис, печат ръчен. Точно това и много други закони трябва да бъдат променени и адаптирани към електронното правителство. И това е част от работата на новия парламент. Надявам се които и да са партиите вътре, да проявят политическа воля и да направят необходимите промени.
Казахте, че е наложително да се промени Дигиталната стратегията до 2030. Какво в нея трябва да се промени, какво трябва да се включи?
Това е стратегия за дигитална трансформация на България. Тя е цялостна и включва както обучение на кадри, така застъпва много структури – застъпва също така киберсигурността, застъпва научноизследователските институти как ще работят. Това е цялостна стратегия, която обхваща всички области на въздействие. Но не всичко е в баланс в нея. А когато нещата не са в баланс, те не могат да функционират в синхрон. Всички зъбни колела в една такава система трябва да са в баланс. Защото ако едното колело е по-голямо от другите, самата машинка няма да работи правилно. Има неща, които трябва да бъдат доизпипани, направени, да отговарят както на европейското законодателство, на европейските норми, също така на европейското ниво дотам, докъдето са стигнали техните системи.
Водим този разговор, а аз се сещам как бяха източени данните на НАП, което нагледно ни показа, че сегашните дигитални услуги у нас не са от най-сигурните и не са защитени. Какво може и трябва да се направи в тази посока?
Когато говорим за електронно правителство, ние говорим за един доста по-различен начин от функциониране на дигиталните системи. Нека да кажа така, че това, което е в НАП и НОИ, това са просто електронни системи. И по начина, по който те са изградени, това е една база данни, която база данни някой, да кажем дори системният администратор, може да отиде и да промени някои данни, може да изтрие дори някой ред. Когато обаче това бъде направено с методите на електронното правителство, тогава единият от методите е да се използва блокчейн технология. И без значение, че това звучи нещо странно и новаторско, най-доброто обяснение, което мога да ви дам, е като го визуализирам, че представете си, че всички данни ги поръсваме като с прах, подобен на този, който детективите използват, за да вземат отпечатъци. И в момента, в който някой пожелае да пипне, вземе, отвлече някакви данни, примерно суми, име на човек, ЕГН както беше в конкретния случай, той неимоверно ще остави своите отпечатъци с доказателствена стойност. Тоест, веднага ще може да бъде доказано кой го е направил това нещо, че е направена такава промяна, да се види, да се върне към какво е било преди да се извърши тази промяна. А какво се случи вместо това – данните бяха извлечени от НАП и кога се разбра това нещо – когато те бяха публикувани за теглене, и тогава беше направена логично-следствената връзка, че след като данните ги има в интернет за теглене, значи някой ги е взел. Но нямаше как да се разбере кой, кога, да се проследят тези неща. Ето, това е част от технологиите и начина, по който се изгражда електронното правителство и електронното управление в частност.
Можем ли да кажем, г-н Христов, че съпротивата, която политически се вижда спрямо електронното управление, е аналогична на същата съпротива към електронното гласуване?
Вижте, те са пряко свързани нещата. За да имаме електронно гласуване, ние първо задължително трябва да имаме електронна идентификация. За да можете да идете до дигиталната урна, вие трябва да можете дигитално да идентифицирате, след което дигитално да гласувате. Наистина има съпротива. И също така не мога аз да определя от къде точно идва точно тази силна съпротива. Но е много вероятно вие това, което намеквате, да сте права, и тя да е точно срещу електронното гласуване – да не се позволява българите да имат възможност електронно да дадат гласа си.
Дано повече хора като вас влязат в следващия 46-ти парламент. Водите листата за 16 МИР в Пловдив на политическа партия "Републиканци за България". Какво предлагате за вашите съграждани?
Това, за което ще се борим, е да превърнем развитието на Пловдив в национален приоритет. Наша цел е да върнем блясъка на Пловдив както като културна, така и като икономическа перла на България. Целта ни е да подобрим качеството на живот на хората, които са в България. А за да подобрим качеството на живот, ние трябва да създадем условия за подобряване на качеството на правене на бизнес. Защото когато бизнесът е добре, той успява да плаща осигуровките, да плаща заплатите на хората, тези хора успяват да ходят, да излизат по заведения, и така градът цъфти и се развива. Затова нашата политика на Републиканци за България е изцяло насочена към развитието и подпомагане на малкия и средния бизнес. Защото той е гръбнакът, той е в основата на абсолютно цялото развитие на нашата държава. И особено сега след пандемичната обстановка, когато предстои едно възстановяване на България, точно малкият и среден бизнес за разлика от големия, е този, който най-бързо се пренастройва, най-бързо успява да се пренастрои така, че да пасва на новата реалност, на новите условия. Той е този, който трябва да направи подем в страната и в града в частност. И нашата политика е насочена да помагаме на бизнеса да се развива.
И пак ще ви помоля за аналогия – има ли връзка между стремежа за електронно управление и другия, за превръщане на Пловдив в перлата на България?
Искам да направя тази аналогия. Преди години се говореше за модернизация. В момента модернизацията има друго име, и то е дигитализация. Тоест, колкото повече ние повишаваме качеството на дигиталните си услуги, толкова повече ние модернизираме както бизнеса, така и страната си. А колкото е по-модернизиран един бизнес, един град, една държава, те са толкова по-конкурентоспособни, и съответно създават по-добри условия на живот.
Ако американски фонд потърси съвета ви дали да инвестира в България, какво ще му отговорите?
Аз бих го насочил към съответния регион, зависи за какво, трябва да знаем за какво е насочена инвестиция. Но ще му кажа, че тук ние ще развиваме устойчива политика, която да му даде хоризонт, че следващите 10 години той може да инвестира парите си без притеснения и с чувство на сигурност.
За каква инвестиция бихте препоръчали Пловдив?
Пловдив е много добре поставен за развитие на индустрия. Второ, макар и в момента главно електронните и софтуерни услуги да са в София, се забелязва едно изместване към град Пловдив и нарастване на фирмите, които се занимават с програмиране и електронни дейности в нашия регион. Това са двете основни насоки, които бих дал на фонд.
