Цветан Цветанов пред ФАКТИ: Кой доведе Владислав Горанов в ГЕРБ?

Бойко Борисов през последните години от управлението си, в своя трети мандат, обслужваше режима на Путин, казва лидерът на Републиканци за България
 
По всяка вероятност това няма да бъдат последните предсрочни парламентарни избори за тази година, защото настроението за предстоящата предизборна кампания е минорно, почти сиво. Хората не са в настроение за избори, политическите партии също не са в настроение, всеки изчаква, снишава се и много иска да надцака другия. За „Магнитски“, за Владислав Горанов, за реакцията на Бойко Борисов, за обединението на ПП и ДБ. Пред ФАКТИ говори Цветан Цветанов, лидер на Републиканци за България.

- Г-н Цветанов, предстоят поредни предсрочни избори. Апатията в хората или амбицията на политическите партии е по-голяма в момента?
- Това, което наблюдаваме при последните два предсрочни парламентарни вота, е ниска избирателна активност. Виждаме разочарованието на хората от състоянието на демокрацията и от качествата и поведението на политиците, които не се оказаха на висота да решават проблемите на гражданите. Хората нямат вече никакви очаквания. Чувстват се безнадеждно и единственото, което разбират е, че няма за кого да гласуват. Добрата новина, все пак, е, че у нас има вече едно ново обединение – говоря за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, което осъзнава недъзите на политическата ни реалност. Нека, обаче не бързаме и първо да видим какви идеи имат, какво планират, за да може действително да се прецени какъв е ресурсът за разширяване на периферията им вдясно. Целта е да бъдат избрани повече народни представители от коалицията „ПП-ДБ”, които да проведат нужните на страната ни реформи и да я преведат успешно през един нелек период.
- Социологията към момента дава минимална преднина на ГЕРБ-СДС пред обединението на ПП и ДБ. Какво очаквате?
- Всичко зависи от начина, по който „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще се възползват от това обединение. Ще успеят ли да се отворят към така нужната им периферия вдясно и да дадат възможност на демократичния десен избирател да гласува и да знае, че гласът му ще отиде за нещо голямо и реално полезно. Ако това стане, аз смятам, че ще е добре за страната. Иначе самото обединение между ПП и ДБ, не е задължително да се окаже математически сбор. Ако обединението остане само между двете формации, може 1+1 да се окаже пак 1. Ако се достигне до една по-широка периферия, която да покрие цялата страна, резултатът 1+1 може да надхвърли чувствително 2.
- Списъкът „Магнитски“, който бе пуснат точно сега, ще изиграе ли роля на вота…
- При всички положения ще има отражение върху нагласите на онези хора, които се колебаят дали да гласуват. Виждаме каква е  защитната теза на ГЕРБ, на БСП и на ДПС. Те със сигурност ще се ориентират към това да търсят максимална консолидация на твърдите си ядра и това не трябва да бъде подценявано. От тази гледна точка трябва да се говори с прагматизъм за повече реална принадлежност на страната ни към Европейския съюз и НАТО. Заедно с тях ние трябва да водим политика за изчистването на руската зависимост в енергийния ни сектор. И част от санкциите по „Магнитски“ неслучайно бяха ориентирани точно към тази зависимост, която за съжаление, политици в страната ни поддържат през последните 20-25 години.
- Вие познавате Владислав Горанов. Как дойде при вас – още когато бяхте в ГЕРБ, и как стана финансов министър…
- Когато изграждахме структурите на политическа партия ГЕРБ, на едно от събитията се запознах с Радослав Точев, който тогава работеше във финансовото министерство на Франция и беше командирован у нас като съветник на екип към финансовото ни министерство. Владислав Горанов към онзи момент беше служител в Министерството  на финансите. Когато вече се ориентирахме за това кой ще е финансов министър в първия кабинет на премиера Борисов – Симеон Дянков, тогава Борисов назначи Горанов за зам.-министър в МФ. Така Владислав Горанов започна да работи във финансовото министерство на висок ръководен пост. Във втория и третия мандат, Борисов персонално го избра за свой финансов министър.
- Виждаме, че сега Бойко Борисов се отрича от него. От „много близък“ до „той не е член на ГЕРБ“. Това какво показва от дистанцията на времето?
- Това просто са несъстоятелни твърдения. Те бяха опровергани много бързо от ръководството на партия ГЕРБ в лицето на Томислав Дончев, от други хора от партията, а и от самия Владислав Горанов, който каза, че все още е член на ГЕРБ. В начина, по който бившият премиер отреагира виждаме пример за типичен негов стил и начин на поведение.

В момента би било добре да не забравяме оценките на енергийни експерти за това, че точно Бойко Борисов, Томислав Дончев и Теменужка Петкова  през последните години от управлението си, в своя трети мандат, обслужваха режима на Путин. Визирам заобикалянето на Украйна с газовата свързаност и строежа на „Турски поток“. Да не пропускаме, че за времето откакто Борисов не е на власт, не беше направена реална проверка на всичко, което се случи с „Турски поток“ и политиката на България в енергетиката от онзи период. Страната ни се лиши от старото трасе, което минаваше през Румъния, с което загубихме 1,3 милиарда лева, които бяха гарантирани от такси до 2029 година. В същото време, изградихме изцяло за сметка на България „Турски поток“, като при това не си осигурихме никаква реална диверсификация. Правителството, изцяло обслужи интереса на
 „Газпром“ и на режима на Путин. Същият режим, който впоследствие видяхме как нахлу в Украйна и каква агресия показва там и до момента.
- Но тук защитната теза на Бойко Борисов е, че от „Турски поток“ България спечели по над 650 милиона лева на година от такси и така в един обозрим период парите, които са инвестирани, ще бъдат върнати, след което ще сме на печалба…
- Няма такова нещо. Ако направим разчети, трябва да дадем отговор защо се отказахме от гарантирани 1,3 млрд. лева до 2029 година? Да припомним също, че газопроводът беше изграден с пари на държавната „Булгартрансгаз“ в размер на 2,5 млрд. лева без ДДС. Важно е да се знае, че при реализирането на този проект Борисов, Дончев и Петкова изолираха  от него българските строителни компании. В изграждането на трасето работиха само лица от Русия и Беларус. За да бъда точен, ще кажа – общо 1727 чужди лица работиха тогава, а от тях 1348 бяха руснаци и 246 беларусци (1594). Така, че ние не само сме защитили руските национални интереси, ние сме ги обслужили без  изобщо да се защитим като държава, която има амбиции за диверсификация на газовите доставки.

Иначе аз съм удовлетворен от случилото се напоследък, защото е видно, че ние действително можем да направим диверсификация на европейско ниво и от това България може само да печели. Ако се върнем в старите периоди, само до преди година и половина, Русия осигуряваше около 43% газ за Европа. Сега осигурява 17%. Норвегия днес държи най-голям процент от  газоподаването  към Европа - 22%. Тук ще дам и един пример с Италия, за която битуваше впечатлението, че е най-зависимата страна на тема „газ“ от Русия, защото внасяше около 40%. В момента италианците внасят само 10% газ от Русия. Останалото количество идва при тях от алтернативни източници – от Алжир, Египет, Азербайджан и др. Ето така се постига истинска диверсификация.
- Но да ви върна към изборите, които предстоят. Виждаме нови партии на хоризонта. НДСВ възкръсва, Ива Митева и Любомир Каримански са с нов проект. „Възраждане“ и ИТН организират референдуми…
- Референдумите могат само да объркат допълнително хората в настоящия момент. Аз смятам, че това са краткотрайно замислени проекти, които няма как да успеят, защото те се появяват в навечерието на избори и трудно ще могат да покрият цялата страна. При тях може би има някакви други цели или пък някакви икономически интереси стоят зад тях и в тяхно лице искат да имат свое политическо представителство. Но не очаквам тези проекти да могат да решат проблемите на страната или пък да отговорят на въпросите на хората, които не гласуват.
- В този смисъл да разбирам ли, че голямата битка, която ще се случи в България, се пренася за есента, когато са местните избори?
- Подобна прогноза дадох още преди година и половина. Акцентът на тази политическа година ще бъдат местните избори. Убеден съм, че предстоящите парламентарни избори няма да дадат еднозначен резултат. След местните избори вече ще е налице изцяло нова политическа ситуация. Тогава действително ще се открие възможност да има и нови политически проекти. При едно добро представяне на ПП и ДБ, при разгръщането на широка периферия вдясно около тях, ще бъдат мобилизирани много хора. Тогава големите градове като Варна, Пловдив и София ще могат да бъдат загубени от ГЕРБ. Положението в малките общини, в които ГЕРБ в момента има силно присъствие, също може да се промени. При широка формула на обединение вдясно, в страната може вече да има съвсем друга ситуация и други възможности  за реформи на национално и на местно ниво.
- Няколко пъти говорите за периферия вдясно. Вие виждате ли се в нея…
- Ние, от Републиканци за България, заявихме ясна позиция на предишните парламентарни избори,  когато казахме, че работата ни е насочена основно към местните избори. Признавам, че по места работихме в подкрепа на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“. В Шумен и Силистра нашите регионални представители участваха активно в подбора и регистрацията на ПП в Секционните избирателни комисии. Също така подкрепихме кандидатите на ДБ  в  Пловдив област, Видин, Велико Търново, Стара Загора, Плевен  и в др. градове.  Последните седмици сме водили  неофициални разговори с представители на ДБ и ПП, като сме заявили готовност да подкрепим едно широко дясно обединение. Това е пътят да разсечем заедно политическия възел, който се заплете през последните години.

- Как ще коментирате факта, че България няма да стане част от еврозоната.

- За присъединяването към еврозоната България, трябва да изпълни реформите, които сме поели като ангажимент и които бяха внесени в Народното събрание като законопроекти. Те бяха блокирани от партиите на статуквото. Политиката на правителството трябва да има по-устойчив тренд за  намаляване на инфлацията, с оглед достигането на инфлационните критерии за влизане в еврозоната.