Цветан Цветанов: Брюксел и Турция държат ключа за мигрантския поток

Цветан Цветанов: Брюксел и Турция държат ключа за мигрантския поток
Marica.bg
Цветан Цветанов: Брюксел и Турция държат ключа за мигрантския поток
27.08.2022г.

Интервю на Цветан Цветанов за Marica.bg

Кои са основните транзитни канали на мигрантите през България?   

Елхово, Ямбол, Бургаско са уязвимите места, където всъщност е първият преминаващ поток от мигранти. Но за мен също така е много важно кои са изходите. Това е свързано с границата със Сърбия и Македония. За нас е много важно също да имаме адекватна позиция и политика и по охраната на българо-гръцката граница.  В немалко от случаите имаме подобен поток, който преминава от Гърция към България и оттук вече се устремяват към Западна Европа. 

....

Трябва да се постигне синхрон между МВР и МО за охраната на границата

Няма как в каналите на трафикантите да не са замесени и полицаи

Трябва заедно с Гърция да отправим общи искания към ЕС за мерките срещу мигрантския поток

........

Г-н Цветанов, проблемът с бежанския натиск ескалира през последните месеци. Случаят в Бургас е красноречиво доказателство за това. Защо се стигна дотук?  

Най-напред искам да изкажа съболезнования на близките на полицейските служители. Вече чух и коментари от политически лица, които ще участват в предстоящата кампания, да прехвърлят вината към един или към друг. Проблемът с миграционния поток към Европа и респективно към България е глобален за целия Евросъюз.

Това, което трябва да се направи, е да се вземат адекватни мерки, за да се подсили сигурността по външната граница на ЕС, респективно на територията на България. Но трябва да се засили и двустранният диалог между София и Анкара, защото знаем, че без съдействието на турската страна няма как да противодействаме ефективно върху миграционния поток, който се насочва към нас.

Всяко лято той се засилва поради благоприятните условия за преминаване на тези мигранти. През зимните месеци този поток по естествен начин ще намалява. Но за мен по-важно в момента е полицейските структури да се подкрепят с присъствие на военни от Министерството на отбраната. Знаете, че беше направена такава законодателна промяна преди години, която дава възможност структурите на МО да участват в охраната на външната граница.

Трябва да се търси диалог с Европейската комисия, със Съвета на министрите, като България и Гърция трябва да бъдат с единна позиция относно мерките, които трябва да бъдат предприети. Трябва да търсим подкрепа и от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), защото тя е част от охраната и подсилването на външните граници на ЕС. Колкото по-бързо потърсим тази европейска солидарност и включването на „Фронтекс“ с повече персонал за охрана на външната граница на България и Гърция, ще можем действително да противодействаме по-добре на този външен миграционен натиск.

Заговори се за съпричастност на полицейски служители при схемите за трафиканти на мигранти. 

Аз съм убеден, че в много от тези канали, които започнаха да функционират сериозно през последните години, няма как да няма  и съпричастност на полицейски служители. И точно от тази гледна точка според мен трябва да бъдат дадени целево конкретни задачи на „Вътрешна сигурност“, за да работи много по-интензивно точно по тази тема.  

До какво може да доведе този неконтролируем в голяма степен мигрантски натиск, ако не се вземат адекватни мерки?  

При всички положения и тази тежка политическа криза, в която е изпаднала България, ние всъщност нямаме силна парламентарна подкрепа за действията на Вътрешното министерство. Представете си как през няколко месеца на Съвета на министрите се появява различен български МВР шеф.

Това е и невъзможност да се правят сериозни промени или организационни действия, които могат да бъдат предприети да се постигне по-голямата ефективност. И от тази гледна точка смятам, че България трябва все пак да си върне лидерството и това, което правим в ЕС. Аз си спомням как стоеше страната ни в българското председателство, когато имахме и парламентарно измерение.

Знаете, че имаше процедура по приемането на процедурни правила за избор на член в Управителния съвет на „Европол“. В естонското председателство имаше 8 държави, които бяха „въздържали се“ по тези процедурни правила. В българското председателство парламентарното измерение прие тези процедурни правила. И там имаше представителност от всичките парламентарни групи, от опозиция и от управляващи. Ние работихме в синхрон, за да защитим националния интерес и за да може страната ни да стои добре в ЕС.

В дъното на мигрантския поток обаче лежат огромни суми пари.  

Парите са основното, което всъщност провокира и генерира този миграционен поток. И се търсят най-слабите места. Същевременно се възползват и от нестабилността във вътрешнополитически план, и от нарушената комуникация, която може би в момента е и с Турция.

Знаем, че в периода, когато имаше миграционни потоци, и с Арабската пролет, и след това, което се случи през 2015 г., всъщност имахме едни интензивни контакти с Турция. В общи линии ЕС подкрепяше подобни двустранни комуникации, които даваха и съответния видим резултат. Имаше много потоци, които се спираха с изпреварваща информация, получавана от българските служби, и по съответния институционален ред тези неща достигаха до турската страна. След това от там се взимаха съответните адекватни мерки, за да се ограничат дадени потоци, които бяха локализирани от българска страна.

Сега дали се разчита приоритетно и разполага ли се с подобна изпреварваща информация?   

Не бих искал да кажа, че в момента нищо не се прави. Но при всички положения няма тази активност, която смятам, че трябва да бъде демонстрирана в този период. А и знаете, че вече вътрешнополитически хората се интересуват от други неща и всяко друго подобно действие отива на по-заден план.

В момента хората се интересуват от енергетиката, как ще преминат зимата, каква ще бъде продоволствената криза, какви ще бъдат инфлационните процеси. Надявам се, че поне институциите би трябвало да свършат своята работа по компетентност и да не оставят подобни проблеми някой друг да ги решава.

Кои са най-важните стъпки, които трябва да предприеме България във връзка със засиления миграционен поток през последните месеци? 

Бърза и  много добра координация между МВР и МО. Знаем, че ако целият полицейски ресурс бъде използван за охрана на външната граница, това означава, че ще бъде отслабено присъствието на полицейски служители във вътрешността на страната, което веднага ще доведе до увеличаване на криминогенния фактор. Така че от тази гледна точка от МВР трябва да бъдат изключително прецизни и адекватни в човешкия ресурс, който трябва да бъде използван.

Много интензивна и бърза комуникация с турските власти е също от изключителна важност. И същевременно заедно с Гърция да направим така, че Европа да има много адекватна политика за подкрепа както чрез „Фронтекс“, така също и с финансов ресурс за обезпечаването с технически средства за локализиране, за да можем да неутрализираме този миграционен поток.

Също така е необходимо и активно участие от „Вътрешна сигурност“. Тя има съществен принос като добавена стойност в мерките, които са за противодействие на този миграционен поток. Това е специализирана структура, която се бори срещу корупцията и евентуални залитания на служители на МВР в грешната посока към обслужването на организираната престъпност и  подобни трафиканти.  

 

ВИЗИТКА 

Цветан Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. От 1997 г. работи в администрацията на МВР. От 2005 до 2006 г. той е зам.-кмет по сигурността в Столична община. На 27 юли 2009-a полага клетва като вицепремиер и министър на вътрешните работи в новото правителство на Бойко Борисов. Изпълнява функциите до 12 март 2013 г. Цветан Цветанов е бивш зам.-председател на ГЕРБ и ексшеф на парламентарната група на партията в 43-тото Народно събрание.  Цветанов е женен, има три дъщери. Лидер е на ПП „Републиканци за България“. 

 

Споделете новината в социалните мрежи: