Цветан Цветанов: Подарихме на Русия 3 млрд. лева от джоба на българина

Някогашният министър на вътрешните работи, втори най-влиятелен човек в ГЕРБ и дясна ръка на Борисов, партийният строител и шеф на парламентарна група Цветан Цветанов от няколко години има своя политическа формация – “Републиканци за България”. Пред Ekspresso той коментира политическите събития у нас, защо се прикрива истината за “Турски поток”, защо кабинетът “Борисов” 3 не е решил темата Северна Македония и какви грешки е направил като политик. Цветанов разкри и за отношенията си с Борисов и защо те са се променили. 

Какво се случва с “Републиканци за България“, господин Цветанов? Идват избори.

Продължаваме политическия живот с намирането на подходящи хора, които да бъдат част от местните избори следващата година.

Ще пропуснете предсрочния вот за парламент, така ли?

Това беше нашият хоризонт, който очертахме след последните предсрочни парламентарни избори, защото фокусът върху развитието на една партия винаги минава през хоризонтално представителство в местната власт и влизането в управлението по места. На последните предсрочни избори бяхме заедно с КОД и направихме Национално обединение на десницата. Наскоро имахме много продуктивна среща с тях, както и с други представители на по-малки извънпарламентарни политически формации, както и с представители на неправителствения сектор, утвърдили се като евроатлантически ориентирани. Тук взирам Атлантическия съвет на България. Можем да надградим, това което направихме на последните избори. Съгласен съм с Петър Москов, че трябва да се търси възможност чрез платформа за силно дясно обединение.

Как ще коментирате политическата криза в момента?

Тежката политическа криза ни съпътства от последните няколко години и особено през последните един-два месеца. Върви се по всяка вероятност към предсрочни парламентарни избори – четвърти в рамките на 20 месеца. Това показва изключително голяма нестабилност на политическата класа да стабилизира страната институционално, да може парламент и изпълнителната власт да очертават хоризонти за българските граждани и да бъдат истински партньори на ЕС, на ЕК, както и на евроатлантическите ни партньори.

Дневният ред на правителство за 6-те месеца от създаването му е доста по променен, отколкото когато се създаваше тази коалиция. Страната ни е в много тежък период и, за голямо съжаление, парламентарните партии не си правят сметка какви ще бъдат последствията от кризата в предстоящите месеци.

Какви ще бъдат тези последствия?

Очакваме две плащания тази година по Плана за възстановяване и устойчивост. Едното е за 2,6 млрд. лева и е свързано със Закона за еврофондовете. Чакаме Европейската комисия да каже дали сме изпълнили одита и препоръките. Второто плащане е от 1,5 млрд. лева и е обвързано с приемането на 22 закона и 66 мерки.

Тук обаче идва въпросът – защо никой не вкара за приемане Плана за възстановяване и устойчивост до 30 април 2021 г.? Тогава имахме действащо правителство с министър-председател Бойко Борисов. Те знаеха, че ако не се вкара за приемане този План, след това е малка вероятността служебният кабинет да го направи. Страната ни миналата година загуби авансовото плащане от 13% или 1,6 млрд. лева. Тези пари трябваше да подпомогнат бизнеса и реално да подобрят средата за излизане от ковид кризата. Гърция и Румъния се възползваха от авансовото плащане по Плана и взеха по 3,8 – 3,9 млрд. евро. и подпомогнаха бизнеса и домакинствата си.

Питам още защо не беше внесено за одобрение и споразумението за новия финансов програмен период след българското председателство? 2 години имаше административен капацитет, който работеше по това как да бъдат осигурени средствата по секторните политики. И това не беше направено!

Защо никой на никого не потърси отговорност?

Защото политиците, които влязоха в парламента, са неподготвени. Нивото на парламентаризъм пада с всеки изминал ден. Социологията в началото на мандата на това Народно събрание беше що-годе прилична за един начален етап на парламента, а сега в момента слезе на стандартните си ниски нива.

Все пак очакванията бяха огромни…

Да, така е, сега отново ще влезем в дебат за бъдещето на страната и всяка партия ще представя управленска програма. Спомнете си преговорите за съставянето на този кабинет в столичен мол – всичко беше публично, достъпно, всеки можеше да ги следи. Аз например, следих темата сигурност и вътрешен ред, имам сантимент към нея.

Извинявайте, но не е нормално да кажеш, че ще се направи задълбочен анализ в рамките на 6 месеца и чак тогава ще се започнат реформи. Това означава, че не си бил готов да поемеш отговорност, влизайки във властта. Нямаме нито един законодателен пакет, който да е свързан с реформа. Тези 22 закона, които трябва да бъдат приети, са част от разговорите и одобрението на ЕК. Планът за възстановяване и устойчивост беше внесен от вицепремиера Атанас Пеканов от втория служебен кабинет и всички знаеха, че трябва да изпълним законодателния пакет. Извинявайте, но половин година вече не е внесен в Министерски съвет. Част от тези закони беше законът за КПКОНПИ, но той беше внесен не от правителството, а от група народни представители от „Продължаваме промяната“. Когато се правят разговори за реформи, никога не трябва да поставяш на първо място личността, която трябва да оглави дадена институция. Грешка!

Ще има ли все пак правителство?

Наблюдавайки процеса и имайки някакъв опит смятам, че през последните два месеца при тази политическа турболентност, никой не смята, че може да се направи правителство. Всеки гледа през тяснопартийната си цел да консолидира твърдите си ядра. Това води до невъзможност за диалог за важните национални приоритети за държавата.

Каква е прогнозата ви за изборите?

Ще има ниска избирателна активност, малцинство от твърди ядра на парламентарно представените партии, които ще формират правителството. Над 70% няма да гласуват. Ситуацията и на последните предсрочни избори беше подобна.

Как се справи кабинетът по отношение на т. нар. френско предложение за Северна Македония?

Това беше излишна енергия, която вложи и правителството, и парламентарно представените партии от опозицията. Тази тема можеше да бъде затворена през 2020 г. по време на немското председателство.

Как точно?

След успешното българско председателство имахме непоследователни действия и нямахме пътната карта за това, което сега се слага като протокол след приемането на френското председателство. Да видим какво направи Гърция през 2018 г. – за нея от 2003 г. темата за Македония не беше на дневен ред цели 15 г. И изведнъж смениха името ѝ на Северна Македония, подписаха Преспанското споразумение. То е над 40 страници и доведе до промяна на учебната програма, до промяна на всичко, което не даваше да се води диалог. А ние направихме едно прекрасно председателство, заложихме приоритет – разширяването на Западните Балкани, който беше аплодиран от цялата европейска и демократична общност, и в един момент минахме в изцяло политическите си дебри, за да се готвим за парламентарните избори през април 2021.

Ако дотогава бяхме затворили темата Северна Македония и след председателството имахме Пътна карта, която да е рамката с гаранцията на ЕК, че ако бъде нарушена, не трябва да се търси вината в България… Защото България през последната една година беше в изолация на страните от ЕС и те дадоха подкрепата си за РСМ, обвиняваха България. Присъствал съм на много международни форуми, на които Гърция беше непреклонна по отношение на Македония. Нейните представители напускаха ако не се уточняваше, че става дума за бившата югославска република. Преди всяка конференция това беше натъртвано на всички участници.

Излиза, че нашите партии не могат да се обединят около национален интерес. Защо?

Точно така. Какво бихме спечелили от интегрирането на Северна Македония в ЕС – освен предприсъединителните фондове, ще имаме транспортна, газова и дигитална свързаност. Много е важно да се направят и промените в учебниците по история, но това може да стане само, когато имаш отворена форма за разговори, ти да си гарант за затварянето на всяка преговорна глава. Ако една не се затвори, няма как държавата кандидат-член да влезе в ЕС.

Спорът за македонския език ще бъде ли преодолян, напоследък текат декларации от двете страни?

Времето ще ни направи по-толерантни един към друг. Сложната политическа ситуация, войната в Украйна, опитите да се запази РСМ в проруската орбита, ще генерират напрежение между държавите, но затова политиците трябва да понесат отговорност. Дори да загубиш рейтинг от политическо решение трябва да си част от това, което след време ще бъде оценено от историята. Пак се връщам към Гърция, която в момента е по-уважаваната страна от жителите на РСМ, отколкото е България, която през 2018 г. за тях беше най-уважаваната съседна държава, а сега е най-мразената. Гърция влиза много сериозно икономически в РСМ и когато започнат да се реализират инфраструктурни проекти, гръцките компании ще са по-добре приети от българските.

Не се възползвахме по най-добрия начин от това, което правителството „Борисов 3“ можеше да постигне. Тогава оправданието беше „Обединени патриоти“, респективно ВМРО и че едва ли не кабинетът щеше да падне. Това беше може би една крехка възможност той да се запази ако всички са заедно. Заедно с ВМРО и техните претенции. Сега да ги виждате някъде? Няма и да чуете за тях. Представете си дали всички тези провокативни действия (бел.ред. – скандалът от последните дни, че служител в администрацията на български евродепутат е руски шпионин) не са продукт на чужди интереси, които искат Западните Балкани и ЕС да не са интегрирани.

Ако ГЕРБ спечелят следващите избори, ще успеят ли да направят правителство?

Към момента, поне от заявката на ПП, ще е много сложно, защото ГЕРБ са категорични, че с БСП няма да правят правителство. Слагат се едни етикети, които обаче времето или трябва да лекува, или да задълбочава. От тази гледна точка не знам как ПП биха седнали да преговарят с ГЕРБ.

 Ами ако Бойко Борисов се отдръпне изцяло от партията?

Това е мисия невъзможна. Ако приемем, че преди Борисов не обръщаше съществено внимание на партията и партийния живот, защото в онзи период аз се занимах с изграждането ѝ  и с цялостното ѝ хоризонтално покритие, сега ситуацията е коренно различна. Той има необходимост да използва партията като щит.

Защо?

Заради всичко това, което се говори от политическите опоненти, за това, което искат да предприемат. Смятам, че точно това е разковничето. Защото ако приемем, че той се оттегли от парламента, че партията не го е предлагала за мандатоносител да съставяне на правителство като кандидат за министър-председател, за него друга роля би била обидна, какво друго оттегляне очаквате да има в тази ситуация. Борисов ще си остане председател на ГЕРБ. Ако някой си се надява, че някой друг ще определя политиката на партията, се заблуждава.

Изградихте структурите на ГЕРБ в страната, партията се оказа устойчива по места години след като се отдръпнахте. Как се прави успешно партийно строителство?

Имаше много добра среда, за да се изгради партия. Тогава беше на власт Тройната коалиция, имаше много енергия, но и достатъчно време, за да се изгради основата на ГЕРБ . Партията беше опозиция, извън парламента. ГЕРБ се създаде през 2006 г., три-четири години отдадох изцяло на изграждането ѝ. Даже някои хора и сега ми казват – така е изградена, че не може да се демонтира.

Силата беше и в това, че тогава и Борисов беше различен, не беше този, който виждахме през последните 3-4 години от последния управленски мандат. В началото имаше реален диалог, аз имах оперативната свобода, за да преценявам хората, които да представляват партията в страната и успяхме да изградим добра основа. Първата стъпка беше през 2007 г. на европейските избори, след това – на местните избори. Те дадоха възможност да направим гръбнак – и оттам вече започнахме да надграждаме, не се стремяхме към предсрочни парламентарни избори. Използвахме времето, за да изградим основата. Структурирането на партията приключи, когато тя се превърна в системна партия през 2015 г. Тогава казах на Борисов: „Това е партия, която в близките поне 10- 15 години, можеш да бъдеш спокоен, ще бъде фактор в политическия живот“.

Съжалявате ли, че тази структура не може да я използвате за „Републиканци за България“?

Има хора, които излязоха от ГЕРБ и минаха към „републиканците“. Съжалявам, за това, което се случи през последните години – не малката част от хората в ГЕРБ се превърнаха в конформисти – не са убедени в това, което е ГЕРБ и в един по-късен етап се впиха в угодническата роля да казват това, което иска да чуе първият. По този начин станаха симпатични – тези, които преди казваха, че той трябва да бъде в затвора, говориха за него с най-различни епитети и му лепяха етикети, в момента са остриетата на ГЕРБ. Тези, които започнаха в годините и участваха емоционално в изграждането на партията, вече не са чак толкова активни. На последните парламентарни избори, в които бях още в ГЕРБ през 2017-а, имаше 1,140 млн. гласоподаватели, а сега те са 600 000. Ще намаляват, ядрото ще става по-консолидирано, но това няма да води до разширяване, а до намаляването на електоралния потенциал. Точно затова тук припомням думите на Петър Москов, че трябва да се направи нещо много широко дясно, въпреки различията. На моменти в ГЕРБ се отклонява от дясната си идеология – няма как да кажеш, че ще намалиш или стопираш цената на 2,70 лева на горивата, защото това означава, че се връщаме в друга икономика и в друга епоха, а не сме в свободния пазар.

Кое е по-вярно: Борисов предаде Цветанов или Цветанов предаде Борисов?

Цветанов не предаде ГЕРБ и Цветанов не предаде Борисов. Борисов просто се промени. Това мога да кажа, другото би било много силно и някои биха го изтълкували, че говоря с някаква злоба. Горд съм, че когато бях някакъв политически фактор, изпълнихме ангажимент, който беше заложен в началото на демократичните процеси в страната – когато станах вицепремиер и министър на вътрешните работи успяхме да предадем всички архиви от бившата ДС към Комисията за досиетата и към архива.

Още през 2016- 2017-а някъде, на събитие на ГЕРБ, проф. Келбечева анонсира отстъплението на десните сили през годините на прехода. Например, никой не възприе важността да се намери място за изучаване на комунизма в учебниците. Ангажирах се максимално с това и от една година е в учебните планове.

Добре си спомням каква трябваше да бъде позицията ни по отношение на терористичния акт в Сарафово. През 2013 г. на последния Консултативен съвет при президента обявих позицията на българското правителство за съпричастността на Хизбула. Точно аз го споменах публично, защото винаги съм бил принципен. Изключително удовлетворяващо, получих поздравления от цялата демократическа общност в света (показва на стената, в рамка, 113 подписа на американски конгресмени, поздравили го за позицията му за Хизбула).

Защо напоследък ставаме жертва все повече и на хибридните войни?

Преди време с експерти направихме анализ по темата. Тогава Румен Радев трябваше да встъпи в длъжност, но се появи публикация, че се подготвя “майдан”, т.е. нещо провокативно. Тогава всички медии у нас цитираха РИА Новости, но никой не знаеше кой е първоизточникът на новината. Чрез експерти стигнахме до сръбски сайт, регистриран в Русия, някаква много мижава новина, оттам РИА Новости я пуска като водеща.

Направихме анализ как въздейства една неистина, особено когато намери пробив в някоя сериозна медия – може да стане водеща, защото никой не цитира първоизточника.

Според експертите предстои трудна зима заради цената и доставките на газ. Заявихте, че Борисов, Томислав Дончев и Теменужка Петкова са се срещали с представители на „Турски поток“ по времето на кабинета „Борисов“ 3 и междувременно е изчезнала някъде Пътната карта на проекта. Как така ще изчезне толкова важен документ?

Това е абсурдно. Представете си основополагащ документ за важен геостратегически проект – документацията я няма! Освен тази Пътна карта, за се стигне до нейното подписване, има досие, което води до взимането на решение и прокарването на този чужд интерес. „Турски поток“ е изцяло обслужване на чужд интерес.

Как така?

Станахме свидетели на едно много умело манипулиране, както на парламентарната група, така и на обществото, и на Европейската комисия. Защото на нас ни се представяше, че „Турски поток“ ще бъде една допълнителна добавена стойност към газопреносната мрежа на страната с така модерната дума диверсификация, а всъщност ние не спазихме и Европейската директива за третия енергиен пакет и либерализацията на енергийния пазар в ЕС. 90% от газа, който минава през „Турски поток“ е резервиран от „Газпром“. За каква диверсификация говорим?

Чии точно чужди интереси?

Руски, естествено. За проекта бяха дадени над 3 милиарда лева от джоба на българския данъкоплатец чрез държавното дружество „Булгартрансгаз“. Забележете обаче, че възлагането и реализирането става от работници, които са от Руската федерация и от Беларус. Те са преобладаващите, български компании почти не работят. Тръбата минава на 5 км от Видинска област, но тя не е газифицирана. Това е абсолютно незащитаване на националните интереси! Сега вече се обсъжда такъв вариант, но когато инвестираш и казваш, че това ще допринесе за диверсификация и газифициране на други области, първо трябва да защитиш националния интерес. Чак след това да удовлетвориш търговските цели. България би трябвало да спечели от транзитната такса, но не печели тези пари, както ни се споменаваше тогава. Освен това, за да се изпълни „Турски поток“ трябваше да се откажем от действащ договор по старото трасе, където България трябваше да получи около 1,3 млрд. лева. Тези пари подписахме и направихме „Турски поток“.

Защо не се говорят тези неща?

Никой няма политическа воля да търси и да каже истината. ПП имаше реалната възможност, но нейната грешка е, че отвори хиляда фронта. Трябваше да се концентрира върху 3-4 неща и да покажат какво се е случило – „Турски поток“ е една зависимост, обслужване на чужди интереси и никой не знае каква е себестойността й. Върху този въпрос трябваше да се фокусира цялото внимание. Тук обаче има нарушено институционално координиране. Не бива да забравяме, че господар на едно разследване е българската прокуратура. И ако тя не е част от него, няма как изпълнителната власт да го направи. Тя може само да събере необходимите доказателства. Това означава, че има нещо, което е сбъркано и не е направено както трябва.

Вие как бихте постъпили в тази ситуация?

Подходът ми щеше да бъде друг, извличайки поука от моите слабости, които съм имал и аз в началото на политическата си кариера. Особено в първи управленски мандат – желанието за справедливост и възмездие беше много важно, защото обществото трябваше да има необходимата удовлетвореност от това, което се прави от институциите.

Какви грешки допуснахте?

Допуснах грешки, че някои от операциите бяха по-публични и направих емоционални коментари, за които не бях прав.

Например?

За Горна Оряховица, за лекарите. Извиних се, но на по-късен етап, което създаде усещането, че има нещо тенденциозно. Има моменти, в които действително се допускат грешки, но пък това, което свърших като министър, заедно с екипа ми, страната ни беше приета като надеждна от партньорите ни. С Европол увеличихме информационния поток с 274%, през 2010 г. разбихме печатници за фалшиво евро, които бяха разпространени в 24 държави…

Като бивш министър на вътрешните работи как ще коментирате нападките срещу МВР, че критериите да станеш полицай са прекалено занижени?

Всичко в обществото ни е занижено. Водеща стана демонстрацията, безпардонността, простащината.

 А за политиците?

Споделял съм с приятели, че ако човек иска да се занимава с политика, най-важното е да има силно и сплотено семейство. Един политик трябва да се е грижил за това как да си възпитава децата, как да си съхрани семейството – за мен това е основополагащото, за да правиш политика. Защото трябва да бъдеш силен, независим и да не бъдеш уязвим. Ако това нещо го нямаш, а имаш само силната професионална реализация, може би няма да успееш, защото властта има и изкушения. За голямо съжаление много са тези, които смятаха, че влизайки във властта, първото нещо е да се възприемат, че са станали по-хубави, по-харесвани, а всъщност първата им работа е да си сменят колата или жената и да се направят на нещо, без което денят не може да започне.

Кое беше слабото ви място? Онези 6 апартамента, заради които ви разнасяха дълго из медиите?

Това беше добре режисиран сценарий, добре организиран, за да може да се противодейства на това, което правех като министър.

Кой стои зад този сценарий?

За голямо съжаление хора, които бяха близко до мен. Впоследствие участваха активно и в последния скандал. Тогава взех собственото си информирано решение, че сега е време да се разделя с Борисов и да изляза оттам. Виждах, че това не е онази среда, която беше преди години, виждах, че хората около него не са тези, които му мислят доброто, а са хора, които само го използват. Когато излизах през 2019 г. му казах, че след 2 години няма да е същото и ще усети, че всъщност аз не съм този, който съм му мислил лошото, а съм този, който го е предпазвал. Това ми е коствало много и никой не го знае през годините, защото ние сме имали много остра комуникация, но е било само между нас. За мое удовлетворение, почти винаги съм бил прав в споровете, които съм водил с него. През последните години – той вече имаше друг кръг на обкръжение, ментори, които му въздействаха в една друга посока.

 Те актуални ли са и в момента?

Не смятам, че трябва да го коментирам в детайли. Споделям го така… не с болка, а с неудовлетворение.

Съжалявате ли, че не сте част вече от ГЕРБ, че не сте от силните мъже на деня в политиката?

Важното е, че имам уникално семейство, имам три прекрасни дъщери, имам свободата, която тогава я нямах поради изпълнение на служебните си задължения. Както се казва, животът ни е начертан. Въпросът е как ще го извървим.