Задава ли се от Триморието прилив на инвестиции?
Промяна в инициативата "Три морета", която да бъде в по-градивен и по-прагматичен план и е свързана и с агресията на Русия спрямо Украйна, очаква в навечерието на Срещата на върха на инициативата председателят на Евро-атлантически център за сигурност (EAЦC) Цветан Цветанов. Според него привличането на нови участници в Триморието ще е все повече акцент в срещите на президентите от инициативата.
"Украйна трябва да бъде част от Триморието. Също Гърция и Молдова. Защото знаем, че единственият начин да се противодейства на руското влияние върху държавите от Триморието е, когато имаме адекватна свързаност, която да кореспондира с конкурентоспособността и възможността да се прави бизнес и да се развива икономически регионът“, заяви той, откривайки конференцията „Три морета: Иновации и енергийна сигурност”, на която беше домакин.
"Украйна вече влиза във фокуса на Триморието", посочи той пред Actualno.com. Фактът, че тя граничи с четири държави от инициативата може да допринесе за ограничаване на зависимостта от Русия и за реална диверсификация чрез газови, транспортни и дигитални коридори, убеден е Цветанов. Според него Гърция също ще бъде част от бъдещото развитие на инициативата, защото тя вече става ключова входна точка за втечнен газ към подобни газови коридори.
"Молдова също представлява интерес", потвърди той и съобщи, че и представители от Западните балкани имат желание за включване в Триморието и очакванията са това да се реши на по-късен етап.
"Виждаме, че инициативата, която стартира от 2016 г. с Декларацията за икономическо сътрудничество, подписана от президентите на 12 държави от Прибалтика, Адриатика и Черно море, е правилно политическо решение и с всяка измината година инициативата придобива много повече прагматичност от гледна точка на това как да се осигури финансиране, да се постигне широко измерение, но преди всичко - добавената стойност за кохезионната политика", коментира той. Предстои да разберем дали още на на Срещата на върха в Рига, която ще се състои на 20 и 21 юни ще се случи разширяване на инициативата и задава ли се от Триморието прилив на инвестиции.
"Много е важно, че като стратегически партньори на инициативата „Три морета“ имаме САЩ, имаме Европейската комисия, имаме Германия, заявено е вече много силно ангажиране и на Франция", изтъкна Цветанов. "Само преди месец в Лондон се проведе конференция, инициирана от посланиците на Полша и на Латвия, където имаше възможност да се търсят допълнителни финансови донори към Фонда на инициативата „Три морета“, разказа той. "Виждаме, че вече Канада проявява интерес, Япония проявява интерес и най-важното - вече започва да се говори за публично-частно партньорство", посочи Цветанов. Той е категоричен: "Когато имаме възможност да привлечем подобни финансови донори като Канада, САЩ, Великобритания и всички други фондове, които могат да бъдат присъединени, това означава, че можем да постигнем много по-голяма цел и да има голям ефект, както за България, така и за всички държави – участнички в тази инициатива".
Цветанов разказа, че в една от конференциите, в които е участвал онлайн, е разисквана слабата свързаност между България и Румъния - само с два моста на р. Дунав. "Това вече започва да става фокус на всички партньори, с които работим и смятам, че ще можем да постигнем много и за България", каза той.
Има индикации фондът за инвестиции на инициативата, който сега възлиза на 1 млрд. евро, да набъбва все повече, тъй като вече много финансови донори и фондове проявяват интерес към инициативата, потвърди Цветанов.
Той изтъкна приноса на САЩ за вложенията за газова свързаност, също активната роля на Полша и Румъния за учредяването на инвестиционен фонд на стойност около 500 милиона евро. "фондът за инвестиции на инициативата е в общи линии като един възстановителен план за всичко, с което можем да помогнем и на Украйна, и за необходимата свързаност на държавите от Прибалтика, Адриатика и Черно море", подчерта той.
Очаква се с голям интерес и към съпътстващия Срещата на върха в Рига бизнес форум, каза още Цветанов и отбеляза, че вече бизнесът участва активно и с научния си потенциал. "Това също е част от тази синергия, която се получава", коментира той. Според него България трябва да има активна роля в инициативата, дори лидираща в някои отношения. "Въпросът обаче е дали имаме необходимата координираност на нашите власти", отбеляза председателят на ЕАЦС. "Ако приемем, че Срещата на върха е президентската среща, има много оперативна работа, която минава през секретариата на инициативата и изпълнителната власт, а и виждаме, че от тази година вече инициативата ще има и парламентарно измерение", отбеляза Цветанов. "Много важно е да бъде подкрепена президентската институция и да работят заедно с изпълнителната власт и с националния координатор", добави той.
Снимка: Actualno.com