Цветан Цветанов: Ако влезем в политическа парализа като през 2021 г. нищо по-добро няма да се случи

Цветан Цветанов: Ако влезем в политическа парализа като през 2021 г. нищо по-добро няма да се случи
Радио "Фокус"
Цветан Цветанов: Ако влезем в политическа парализа като през 2021 г. нищо по-добро няма да се случи
10.06.2022г.

Интервю на председателя на ПП "Републиканци за България" Цветан Цветанов за обзорното предаване “Това е България” на Радио “Фокус”.

- Битовите коалиционни драми, които тези дни наводниха публичното пространство със своята пошлост, избутаха на заден план вниманието от конференцията „Три морета – иновации и енергийна сигурност“ като част от инициативата, която всъщност може да им даде ключ за решаване на водещите за държавата кризи. Форумът в София бе организиран от Евроатлантическия център за сигурност и се провежда дни преди срещата на върха, която ще се състои в Латвия. Три са основните проблеми, пред които е изправено българското правителство: намиране на адекватно поведение спрямо войната на Русия в Украйна, напреженията в отношението между България и Северна Македония и енергийната независимост, пораждаща криза с още неясни, но прогнозируемо  тежки последици. И трите проблема срещат потенциал за решение с осезаеми за страната ни ползи в инициативата „Три морета“. На конференцията обаче нямаше представител на изпълнителната власт, вероятно повече заети там в Министерския съвет с оцеляването си. Затова поканих организатора на събитието – председателя на Управителния съвет на Евроатлантическия център за сигурност, бивш вицепремиер, а сега лидер на политическа партия „Републиканци за България“ Цветан Цветанов. Г-н Цветанов, защо властта у нас продължава да подценява възможностите, които дава инициативата „Три морета“, за търсенето на инвестиции от различните фондове в демократичния свят и за решаването на кризите, пред които страната ни е изправена?

 

- Подценяването на инициативата „Три морета“ от самото начало на нейното създаване 2016 година не ни дава възможност да имаме силно присъствие и да се възползваме от тези предизвикателства и възможности, които тя дава. Защото инициативата „Три морета“ дава възможност за дигитална, транспортна и газова свързаност на 12 държави от Прибалтика, Адриатика и Черно море. И от това, което днес имаме като промяна на геополитическата ситуация в Европа и света, виждаме, че агресията на Русия спрямо Украйна извежда на преден план необходимостта от по-бързото ревизиране на всички тези възможни проекти, които са за дигитална, транспортна и газова свързаност. Украйна граничи с 4 от тези държави от Прибалтика, Адриатика и Черно море, които участват в инициативата, като за мен това е изключително важно за сега предстоящата среща на върха на президентите на тези 12 държави в Латвия, за да може действително да се получи и една добавена стойност и да се отговори на тези потенциални заплахи от Русия за целия Източен фланг на НАТО, и на всички тези държави, за които говорих преди малко. За голямо съжаление у нас има пълно неразбиране на тази инициатива, защото в годините съм слушал най-различни коментари, че тази инициатива била инициатива на САЩ, че тази инициатива не се подкрепя от Европа или Европейския съюз. И аз в тази връзка искам да споделя с вас, че от самото начало, когато беше инициирана тази инициатива, на тези 12 президенти в Дубровник, Хърватия, се стигна до декларация за икономическо сътрудничество. 2017 година във Варшава, Полша, тогава присъства тогавашният президент Доналд Тръмп и даде много ясен, силен политически гръб на тази инициатива на тези 12 държави. Но 2018 година вече ключов партньор на инициативата стана и Европейската комисия с присъствието на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, и също така германският външен министър Хайко Маас, също така и министърът на енергетиката на САЩ. Това, което е важно, е, че тази инициатива през последните 2 години вече има създаден секретариат. България имаше едно много добро председателство миналата година. За голямо съжаление заради политическата криза, която имахме с провеждането на 3 последователни избора през 2021 година, ние нямахме никакво продължение от тази гласност, която трябваше да се дава, и ползите, които са за държавата ни, както от политическите сили, така и от неправителствения сектор. Защото обществото трябва да бъде запознато, че това е инициатива, в която в момента се създава инвестиционен фонд, където вече има събрани средства около 1 милиард евро, като активността в момента на Великобритания, на САЩ, на Франция, на Германия, на Европейската комисия, да бъдат подкрепени тези 12 държави, ще даде много сериозна добавена стойност към кохезионната политика за тази свързаност, за да можем да се доближим до стандартите, които има в Централна Европа. Но по-важното е, че вече проявява интерес и Канада, и Япония, защото виждат, че това ще бъде нещо, което ще има действително както принос за икономическия просперитет за този регион, но така също да се гарантира и да не бъдат зависими тези държави от голяма част от енергийните източници на Руската федерация и на режима на Путин. Точно затова и в тази конференция, която направихме в сряда, с присъствието на ръководителя на канцеларията на латвийския президент, даде основните приоритети за Латвийското председателство. Участва също Дан Фрийд, който знаем, че е дългогодишен помощник държавен секретар на САЩ. Посланикът по санкциите срещу Русия в Държавния департамент беше много ясен и категоричен, че тази инициатива е единствената възможност за противодействие на руската заплаха, и също така да може действително Украйна да намери място в „Триморието“ с тези 12 държави. Но тук вече излиза на преден план и привличането и възможността да бъде включена и Гърция, за да можем да имаме и точка за газ, който може да влиза през терминалите от Гърция към всички тези 12 държави за тази свързаност, за която говорим. И това е много важно, много съществено и ще допринесе много за развитието на страната ни. Защото „Три морета“ показа силата и способността на държавите участнички да демонстрират воля и устойчивост срещу заплахите в региона и агресията на Русия срещу Украйна, и потенциалните заплахи, които може да има за другите държави, които са в Европейския съюз и НАТО. Това, което за мен също е много важно, е, че „Три морета“ е регионален проект с пряко отражение върху динамиката на  региона, но и с потенциал за положителна трансформация и трансформираща сила върху икономическото развитие на страните от континента. И основната функция на инициативата, чийто централен форум е срещата на върха на президентите, е да игра гъвкава политическа платформа за регионален диалог. И тук мога да кажа, че отсъствието в сряда на представители от изпълнителната власт нека да кажем, че вече в инициативата освен президентите, които участват, изпълнителната власт вече участва активно в реализирането на всички тези проекти, които трябва да бъдат финализирани и да бъдат реализирани в един период. Защото българското правителство само преди няколко дни определи националния координатор за инициативата „Три морета“, това е министърът на иновациите г-н Лорер. И тук трябва да кажем, че за първи път ще има и участие във форума, освен на хората на бизнеса, възможности за публично-частно партньорство, но забележете, вече се включва и парламентарно измерение, защото знаем, че в някои от ситуациите може би ще се налагат и законодателни промени на национално ниво, за да могат да се реализират тези инициативи и проекти. И аз не мога да си представя, как ще изглежда страната ни след 10 дни, когато всъщност ще бъде Латвийското председателство, когато президентът на страната ще ни представлява, и дали ще имаме министър, който ще представлява изпълнителната власт, и дали ще имаме парламент и парламентарно присъствие, за да можем наистина да имаме способността да се чува силният глас на България в тази инициатива и да участваме активно в нея.

 

- Г-н Цветанов, как изглеждат българските проблеми през призмата на инициативата „Три морета“, какво решение за тях да бъде намерено с нейна помощ и решенията на тези проблеми вие разгледахте ли ги на конференцията вчера? Тоест, обвързахте ли и инициативата с това, от което се нуждае България?

 

- Разбира се. И тук мога да кажа, че все повече вече сред нашите партньори в инициативата „Три морета“ от държавите, които участват, се говори за свързаността – ето, давам един пример конкретно, който е с национално значение и за нашите национални интереси: свързаността на България и Румъния с изграждане на допълнителни мостове, по които да има възможност да се придвижват хората, да се прави бизнес, да се развиват регионите, и също така, най-важното в момента са газовите коридори. Защото ако ние бяхме активни от самото начало, от 2016 година, и бяхме много добри анализатори в това,  какви са ползите за страната ни, може би днес нямаше да имаме необходимост от „Турски поток“, а можеше на мястото на „Турски поток“ да имаме възможност за реална диверсификация и възможност за различни източници на газ от различни региони, и това, което бихме могли да постигнем като независимост от тази руски зависимост, която имаме в момента, и която сме градили през последните десетилетия от всички, които са участвали в политическия живот на страната. Защото виждаме, че Русия не беше коректна към Европейския съюз, Русия винаги е играла двойна игра. И неслучайно тези проекти, които бяха реализирани, в това число и „Турски поток“, бяха с една-единствена цел – да бъде заобиколена Украйна, и в един момент газът да се яви като важно оръжие в ръцете на Русия, за да манипулира и да търси пробиви в Европейския съюз и в неговата цялост. 

 

- Какви са възможностите в момента за България? И след 10 дни ние какво бихме могли да представим на срещата на върха на президентите?

 

- Проектите, които се обсъждат с всички тези, които участват вече като представители от бизнеса и научните среди, защото в момента не е толкова важно, какви ще бъдат проектите, важното е да сме убедени, че това ще даде добавена стойност към развитието на страната ни, когато сме част от тази глобална свързаност, и това е начин, по който можем да противодействаме. И това, което е изключително важно да се знае, е, че инициативата със създадения фонд, той се управлява по един много прозрачен начин, което избягва абсолютно всякакви възможности за злоупотреби на национално ниво, защото всичко това се управлява от обективна комисия, ако мога да кажа, която ще решава както задаваните проекти, така също и  тяхното финансиране. Но по-важното е, че в тази инициатива все повече са финансовите донори, които проявяват интерес. Било то пенсионни фондове, било то фондове, които има в развитите демократични държави. И най-важното е, че вече Европейката комисия, Европейката банка за развитие и други финансови институции проявяват сериозен интерес да инвестират в реализирането на този проект, наречен „Инициатива „Три морета“. Само да кажа, че европейската сигурност се крепи с тази свързаност, която трябва да бъде изградена. За голямо съжаление през всичките тези години, знаем, че регионът на тези 12 държави е с много по-слабо развита транспортна, дигитална и газова свързаност. Нуждата от инвестиции в инфраструктура в региона от 2030 година е оценен на 530 милиарда евро, и до 2030 година се предполага, че БВП трябва да нарасне в тези 12 държави с около 6-7% и да достигне до 35%. Но по-важното е, че парите, които са необходими, са много, и тези, които се дават по кохезионна политика, по инфраструктура, от фондовете, които са на Европейския съюз, са много по-малко от тези, които са необходими. Те може да бъдат запълнени тези дефицити с тези допълнителни финансови донори и развитото публично-частно партньорство, за което знаем, че е бъдещето на всяка демократична и правова държава и правов ред.

 

- Известно е, че в страната ни чуждестранните инвестиции клонят към нула през последната година. Как и по какъв начин ние ще можем да се доберем до тези многомилионни инвестиции по инициативата „Три морета“, след като май нямаме нужния капацитет? Какво даправим?

 

- Аз бих отклонил малко въпроса и бих го разширил от това, което ние в момента пропускаме от европейската солидарност. Защото ако се върнем малко по-назад, знаем, че Планът за възстановяване и устойчивост не е финализиран, знаем, че там има милиарди, които могат да влязат за тази трансформация, която трябва да настъпи в икономиката и в държавния сектор в някои от областите. Но също така ние все още нямаме необходимия план за действие и споразумение с Европейската комисия по новия финансов програмен период, който стартира на 1 януари 2021 година. Което означава, че ние като държава и всичко това, което се случи през последната година-година и половина политическа конфронтация, политическа нестабилност, създаването на тези служебни кабинети, и сега когато имаме кабинет, който виждаме, че няма тази устойчивост, ние не можем реално да се възползваме от нещо, което е действително за България, и това е от солидарна Европа. Защото ние и към настоящия момент си плащаме нашите вноски като членове на Европейския съюз, но за първите 2 години от новия финансов програмен период не сме получили нито лев. И това означава, че ние трябва да харчим български национален финансов ресурс, и ние го правим чрез увеличаването на държавния дълг. Знаем, че беше предвиден в приетия бюджет около 7-8 милиарда да бъде теглен държавен дълг тази година, сега виждаме, че при актуализацията се говори за увеличаване с още 3 милиарда. Но в прогнозата, която беше дадена при приемането на бюджета, е, че за предстоящите 3 години годишно се предвижда да се тегли държавен дълг от 7 до 9 милиарда. Което означава, че държавният дълг от 32-33 милиарда ще нарасне на 51-52 милиарда. Няма проблем да бъдат вземани тези пари, но да знаем, че те отиват за развитието на регионите, за развитието на икономиката и създаването на работни места и по-добър жизнен стандарт за българските граждани. Защото в момента те ще бъдат харчени по начин, който надали е най-прозрачният, и начин, по който трудно ще се постигне коефициент на полезно действие с разходването на тези средства на България и на българския данъкоплатец.

 

- Ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви задам и въпроси от актуално политически характер, ако не възразявате. От вчера с оттеглянето на министри от партия „Има такъв народ“ страната навлезе в политическа и правителствена криза. Според едни гласове, Слави Трифонов е хвърлел държавата през прозореца, според други, най-после е дал тласък на разпада в управляващата коалиция, в която видимо за всички залозите са свързани с разпределянето на властта, постовете и парите, а не с идеологически, идейни и ценностни различия, още по-малко пък със загриженост за народа, за хората. Кое от двете е вярно?

 

- Това, което е тревожно, е, че в условията на военен конфликт близо до България – войната, която води Русия срещу Украйна, ние сме длъжни, всички тези, които имат някаква обществена, гражданска позиция, да искаме да има стабилност и да има прогнозируемост на действията на българското правителство, на българския парламент. За голямо съжаление тази четворна коалиция, която беше създадена, за всички беше ясно, че тя е с диаметрално противоположни виждания за бъдещето на страната. Като приемем, че две от тези четири политически формации, които създават управленското мнозинство, едната е проруска и антипазарна в лицето на БСП, другата приемаме, че е пропазарна и прозападна в лицето на „Демократична България“, и за другите две формации, които са част от управляващото мнозинство, все още те са с неизбистрена физиономия за това, което трябва да се прави. И ние всъщност, ако приемем, че правителството беше създадено преди 4 месеца с идеята да променят модели, които са били преди това и те ги възприемат, че те не са добри, те са корупционни, аз мога да кажа следното: днес дневният ред на държавата е съвсем различен. Ние имаме една коалиция, която мога да кажа спокойно, че тя е създадена като коалиция на омразата. А и виждаме, че в момента имат една такава сериозна нетърпимост един към друг, което показва, че всъщност тази коалиция не се е крепила на политическа платформа, политически идеи, управленски решения, законодателен пакет за реформи, а се е крепяла само и единствено за разпределението на финансовия ресурс на държавата по определени секторни политики. И както в началото, когато се създаде правителството и когато се гледаше бюджета, всеки казваше, че има някакво феодално разпределение на министерствата и ведомствата, и всеки си го възприема, че това е неговата територия, а едно управление е комплекс от координация на всички администрации, които има във всяко едно министерство. И държавата трябва да има едно разумно и сериозно управление. Страната ни няма да може да постигне видим напредък от това, което наблюдаваме днес, защото българският народ е разделен. Всеки се стреми да очерни политическия опонент, всеки се стреми да хвърли някакъв популизъм за някакви политически действия, но никой не гледа как всъщност се управлява държавата и как трябва да държим финансовата дисциплина, за да бъде действително гарантирано, че държавата няма да влезе в политическа парализа и задълбочаване на всичко това, което в момента виждаме, като нарастване на външни предизвикателства от това, което се случва в Украйна, и вътрешни предизвикателства от това противопоставяне и тази омраза, която в момента има в българския парламент и в политическия живот на страната. Всеки винаги е казвал: „Нека следващият парламент да бъде по-добър“, аз обаче съм много песимистично настроен в сегашните условия, че този парламент има по-доброто качество от всички останали през годините. Защото вече минаха доста месеци от управлението, ние нямаме никакъв сериозен законодателен пакет по каквато и да е било реформа в държавното управление, който да е приет от българския парламент, и за който да е постигнат някакъв консенсус. Ние виждаме, че законодателната инициатива се крепи преди всичко от определени народни представители от дадена парламентарна сила, и всеки започва да обещава и да говори за неща, които са свързани с финансовите ресурси на страната. В една управленска коалиция финансовият министър трябва да бъде този, на който действително да бъде окончателна неговата  дума за начина, по който ще се правят промени във финансовата част по всяка секторна политика заедно със съответния ресорен министър. Но ние виждаме, че тук вече започва да се говори самосиндикално и започва да се прави предкампанийна подготовка за предстоящите предсрочни избори. Аз не знам, дали това е най-доброто, от което днес държавата ни има нужда. Защото пак повтарям, ако влезем в тази политическа парализа, която я наблюдавахме 2021 година, вие видяхте, че нищо по-добро не се случи от 2021 година, предполагам, че и сега както вървят нещата, няма да имаме нищо видимо като резултат по-добро за страната ни през 2022 година, което ще бъде само и единствено с негатив и с проблем, който ще възниква за всяко домакинство и за всяко семейство.

 

- Кремъл ли стои зад опитите за сваляне на правителството на Кирил Петков, каквито гласове се чуват? Самият премиер се оплака за такава възможност пред швейцарски колеги преди дни.

 

- Кирил Петков и неговият екип демонстрираха в публичното пространство антируска позиция и проевроатлантическа ориентация на страната ни както по темата с Украйна и помощта, която трябваше да бъде дадена с оръжие, и това, което всъщност трябваше да направи правителството с възможността да се реши проблемът със Северна Македония. За голямо съжаление обаче, това, което беше декларирано, и което аз като евроатлантик го приемам, че е правилно, ние трябваше действително да имаме много по-ясна, отличаваща се позиция за солидарност с украинския народ и военната помощ, която те очакваха от България, както го направиха всички европейски държави с изключение на България и Унгария. И това, което в момента смятам, че спира това, което се декларира от Кирил Петков, е невъзможността да разгърне целия потенциал това правителство или министър-председателят поради причината, че БСП са един важен, ключов фактор в управлението. И заради  компромиса, който направи и „Демократична България“, смятам, че при следващи избори тази партия ще загуби своята идентичност с ясната си принципна позиция, която са декларирали през всичките тези години. И виждаме, че в момента те изцяло са подвластни на управлението не на тази коалиция, която направиха. А водещият играч в тази коалиция се нарича Корнелия Нинова и БСП. Това е, което всъщност имаме днес. И Кирил Петков в интерес на истината, аз винаги съм смятал, че е един млад човек, трябва да му се даде възможност и шанс да разгърне своя потенциал и своите възможности, но виждаме, че в момента липсата на политически опит стана така, че не можаха да преодолеят всичко това, което имат насреща си. И аз вярвах, че новите управляващи ще трябва да проявят повече политическа зрялост и да не поемат по пътя на агресивния реваншизъм, който много лесно би могъл да се превърне в лов на вещици и да задълбочи разделението на нацията. Тук искам категорично да заявя и съм го казвал многократно, че ревизия за управлението на Борисов трябва да има, но всичко това трябва да бъде съгласно законодателството на България и законодателството на Европейския съюз. И който е виновен, трябва да понесе своята вина. Но когато вече управляваш няколко месеца, и ти само говориш за някакви нарушения или за някакви злоупотреби, но то не е облечено в никаква законова форма или не са предприети адекватните действия от съответните институции, това означава, че в един момент след няколко месеца всичко това ще се обърне като бумеранг срещу днешните управляващи, и те трябва да обяснят на обществеността, защо не са се справили с този проблем, въпреки трудностите, които виждаме, че ги съпътстват ежедневно, и това, което има като противопоставяне от страна на опозицията.

 

- Сегашният премиер декларира готовност за правителство на малцинството, но реалистично ли е това негово желание? И дали такова правителство с плаващи тематични мнозинства би било в момента уместно за България и постижимо в българския парламент?

 

- Аз ще споделя някои примери от опита ми като парламентарист само допреди две години. Много е трудно да крепиш мнозинство със 121 народни представители, защото ако имаш само парламентарна подкрепа от 121 народни представители за правителството от днес, това означава, че това парламентарно мнозинство няма да има възможност да има международна дейност за чуване на гласа на днешното парламентарно мнозинство. И представете си, че един или двама човека се разболеят и опозицията не влезе в пленарна зала за регистрация, за кворум, това означава, че  ние ще влезем в много тежка политическа криза и ще настане голяма и продължаваща се агония. Плаващите мнозинства мисля, че няма да са работещи в по-дългосрочен план, защото всеки, който участва в сегашното парламентарно измерение, и всеки, който участва в управлението на страната, всеки ще търси някакъв личен или политически дивидент за формацията, която представлява, и никой няма да чертае дългосрочен хоризонт както за управлението, за управленските решения, за предизвикателствата, които има пред страната, и хоризонта, който трябва да чертаят политиците, когато влизат в едно управление или влизат в българския парламент. Аз съм малко песимистично настроен за стабилност и устойчивост при едно такова крехко парламентарно мнозинство от 121 народни представители. А правителство на малцинството смятам, че ще бъде поставено пред постоянни напрежения и няма въобще да имат възможност за силен международен глас и няма да имат лидерска позиция по дадените управленски решения, които трябва да се взимат.

 

- Благодаря ви, че ни напомнихте, защото наистина, когато ГЕРБ управляваше с правителство на малцинството, вие бяхте ключовата фигура, която балансираше между интересите на различни групи в Народното събрание.

 

- Само да кажа, че тогава в първия управленски мандат ГЕРБ имаш 117 народни представители.

 

- Сега са 109.

 

- Имаше парламентарна група – т.нар. „Синя коалиция“, която също беше с много ясен проевроатлантически профил и смятам, че не можем да правим сравнение със сегашната ситуация. А и конфронтация към тогавашния момент не беше така силно изразена, както в момента виждаме тази нетърпимост един към друг. В момента политическият живот на страната и в тази коалиция изглежда като развод на едно семейство, в което са живели добре, докато са имали взаимна изгода един от друг, и в момента, в който виждат, че имат много ясни различия и са диаметрално разположени в семейството, започват да вадят най-невъзможните кирливи ризи, които не са за обществеността. Защото хората си задават въпроса: защо тогава през всичките тези месеци вие сте казвали, че работите добре, при положение че сега чуваме взаимни обвинения от всяка една от четирите партии към всяка една от другите, което тотално ограничава и няма как да даде възможност да се върнат отново към конструктивна работна платформа за държавата и за управлението, и за мандата, който трябва да споделят, и да носят политическата отговорност.

 

- Смятате ли, че сега „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ имат нужния потенциал изобщо да задържат властта или не е по-добре да се отива към избори, колкото и те да са тежък вариант за страна, недалеч от чиито граници се води тежка война?

 

- Въпросът е, че българските избиратели са много уморени. 2021 година беше тежка година. В момента имаме сериозна инфлация, сериозна икономическа и финансова криза, която ще ни сполети през предстоящите месеци. Представете си, че влезем в една спирала на два-три избора за тази година или тази и другата в началото – това означава, че служебният кабинет на Румен Радев ще трябва да носят отговорност, но те нямат тази функционалност по Конституция, за да взимат важните решения, да гласуват бюджети и да се правят съответните разходи при нарастване на дефицит или нарастване на други финансови разходи, които трябва да се направят. Което означава, че ако ние сме убедени, че ще има промяна на сегашната ситуация, ще има някакъв по-здрав политически субект, който ще може да обединява – да се отиде на избори. Но в момента отиването на избори, това означава, че ще се върнат повече нагласите за Изток, за Русия, отколкото европейската перспектива, към която страната ни е поискала да се развива по този начин чрез политиките, които сме имали през последните десетилетия, и ние сме част от най-хубавото, което има в Европа – това е Европейският съюз. И ние сме част от тази солидарност, която споделяме, и това е гаранция за нашия просперитет. А ние също така членуваме и в един съюз, който ни гарантира и сигурността – това е НАТО. И тук смятам, че трябва много отговорно да подходят политиците. И изборите – да, те са решение при една тежка конфронтация, която има днес, но не знаем, какво ще възпроизведат едни бъдещи парламентарни избори, ако е същата конфигурация, която наблюдавахме в три поредни избора през 2021 година. Дали си струва да го правим това?

 

- Къде е решението тогава? Вие какво бихте предложили?

 

- Решението е да се потърсят всякакви възможни опити да се запази съществуването на сегашния парламент. Каква да бъде конфигурацията на управление ще го решат народните представители. Но би трябвало да помислят за отговорността, която носят, защото политиката и особено в тези тежки политически времена не е удоволствие, а е сериозно предизвикателство и голяма отговорност, която ще бъде оценена след години. Но ако сега всеки гледа само през призмата на политическия си проект, който има за себе си или представлява него, смятам, че ще бъде грешно. Страната ни има нужда от парламент, от правителство, за да могат да решават адекватно въпросите, но трябва да се подобри диалогът и трябва да има конструктивна комуникация и работна атмосфера във всяка от  комисиите, и да не се търси тази конфронтация. Личните нападки не водят до нищо добро. Нека да спорят за политики, а личните нападки да ги оставят извън парламента, извън пленарната зала, защото вие видяхте какви неща наблюдавахме само преди няколко дни, и то на 1 юни – Деня на детето, когато щяха да стигнат до физическа саморазправа в пленарна зала, при положение че имаше гости, деца, които бяха отишли да се запознаят с парламентаризма на страната, да погледнат парламента от горните трибуни. И в един момент тези деца представете си с какво усещане остават за българските политици и за тези, които трябва да бъдат еталон за обществото като отношение на обществени места и на институции, когато те изпълняват своите професионални задължения. Нека все пак да припомним, че при една снимка, в която бяха вдигнати плакати или там някакви надписи „Оставка“, вие видяхте, че имаше народен представител, който документира това нещо, но с един неприличен жест, което смятам, че няма как да възпитаваме децата си, няма как да казваме, че политиците са тези, които трябва да бъдат мерилото за обществените отношения. В един момент ние виждаме, че там всичко е конфронтация, омраза и нищо продуктивно. Това трябва да бъде преодоляно и не знам колко време ще е необходимо, но може би трябва да се залага повече на политици с опит или на хора, които действително професионално са се реализирали в определени области, които имат добавена стойност към развитието на икономиката, на финансовата система в страната и дадените секторни политики, които са ключови за развитието на всяка една държава.

Споделете новината в социалните мрежи:

Свързани новини
Цветан Цветанов: Ако бъде съставено някакво управление то ще е на база интереси и разпределяне на власт
Цветан Цветанов: Ако бъде съставено някакво управление то ще е на база интереси и разпределяне на власт
23.03.2024 г.
Днешната политическа класа отблъсква още повече българските избиратели
Прочетете повече
Цветан Цветанов: При избори 2 в 1 държавата съвсем ще бъде изпусната и ще стане страшно
Цветан Цветанов: При избори 2 в 1 държавата съвсем ще бъде изпусната и ще стане страшно
Радио "Фокус"
22.03.2024 г.
Политиката в България стана изключително изострена като междуличностни отношения
Прочетете повече