Горан Благоев: Проблемът ни не е в Скопие, проблемът ни е в Брюксел – че за 30 години не успяхме да убедим нашите евроатлантически съюзници, че за Македония правотата е на наша страна

Горан Благоев, публицист, водещ на предаването „Памет без давност“ по телевизия Евроком и политик от ПП "Републиканци за България" в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

На 4 май 1903 г. в сражение с турска потеря загива Гоце Делчев. Сега на този ден се навършват 119 години от неговата гибел. Какво не се случи? Увлечени по претенции и амбиции около личното си оцеляване, а навярно и някак политически коректно, да не дразнят югозападната ни съседка, народните представители пропуснаха да отдадат минута мълчание, да сведат глава пред делото на този велик българин. И ако не беше една екстремистка група, която се определя като „Младежи за Македония“, призовала нито един българин да не бъде допускан до гроба на апостола в църквата „Свети Спас“ в Скопие, информационният поток щеше да отбележи сухо тази дата. Удобно ли си спомняме за Гоце? Как политически употребяваме паметта за него? Наш гост е Горан Благоев – публицист и водещ на предаването „Памет без давност“ по телевизия „Евроком“. Много хубаво име има вашето предаване – „Памет без давност“, г-н Благоев.
Благодаря ви, да. Обаче се оказва, че сякаш давността няма голяма стойност днес, не може да се обмени в звонк, от нея не може да се направи далавера – не е интересна. 
Знаете ли, паметта е нещо, което наистина е много важна част и от нашата идентичност. И затова нарекох предаването „Памет без давност“, защото дори тогава, когато някой умишлено иска да заличи паметта ни, тя се запазва. Тя винаги някъде там в гънките на историята, на голямата, общата колективна памет се запазва. И затова паметта е без давност. Някой може днес да иска да я заличи, но тя утре, вдругиден ще пробие, както пролетните кълнове сега през май пробиват. Но когато говорите за Гоце Делчев, знаете ли, ще си позволя да не се съглася с вас, защото в сряда имаме едно официозно отбелязване на Гоце Делчев и забележете – то е маскирано под патронажа на президента в името на българо-македонските добросъседски отношения.

Говорите за конференцията?
Да, да я наречем „конференция“ – то една конференция от 2-3 часа не е кой знае какво, при положение че в нея се съчетаха хиляди неща, включително и 100-годишнината на Македонската патриотична организация (МПО), които, забележете, са чак през есента. Но искам да се върна на една друга годишнина – 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев и след това 150-годишнината от рождението на Борис Дрангов. Какво направи държавата за тези годишнини? Дрангов беше точно на 3 март и аз бях един от хората, които призоваха тогава – дайте да я отбележим подобаващо. Спомняте си, много беше напрегнато да се чества или да не се чества 3 март. Призовах отговорните държавници – поставете тази година 3 март под знака на Дрангов, 150 години от рождението на полковник Борис Дрангов. Малко преди това, през зимата беше 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. Тези кръгли знакови годишнини някак си бяха подминати. А в сряда президентът за пореден път се опита да си направи пиар на гърба на Гоце Делчев. Казвате, какво пропуснахме – в сряда пропуснахме да има наистина едно общо възпоменание на България и Македония пред гроба на Гоце Делчев и вината за това не е само на свирепата антибългарска пропаганда в Македония. Вината за това е преди всичко на нашите български политици през последните 30 години, защото в сряда Радев задава реторично въпроса „Да видим чия е вината за нашите отношения през тези изминали години“. Ами, г-н Радев, къде бяхте вие през целия си първи мандат, какво правихте? Срещу вас в сряда в залата седеше г-жа Илияна Йотова. Отварям една скоба – Илияна Йотова беше известно време шеф на новините и аз, като неин подчинен мога да го кажа: тази жена абсолютно цензурираше темите, националните теми, поставяйки ги под знака на някакъв криворазбран просоциалистически интернационализъм. И това мога да го докажа някой друг път с документи и с факти. Само ще спомена – на 2 август, Илинден,
1993 или 1994 г. трябваше да правя анкета „Какво е за българите Македония, съвременна Македония?“. Всички казваха: по-малката сестра на България, Македония е част от България и т.н. Връщам се в новините – като дългогодишен журналист, знаете, имаше такава форма анкета, сега вече я няма – връщам се в новините, Илияна Йотова, шеф на новините, ми задава въпроса „А някой от българите каза ли ти, че Македония е независима държава?“. Аз й казах: Илияна, ти просто караш българите да мислят не така, както българинът е свикнал да мисли. Днес тази жена я виждаме, че развява друго знаме, както и президентът Радев. Извинявайте, но тези хора преди да говорят за Македония, че не е скъсала със своето Титово, югославско комунистическо минало, да се запитат България колко скъса със своя комунистически манталитет, че партията, от която произхожда г-жа вицепрезидентката, партията, която издигна Радев за първия му мандат, че го подкрепи и във втория му мандат, БСП дали се покая. Оставете за жертвите на комунизма – дали се покая за това, че извърши едно страшно национално предателство нейната предшественица, БКП, създавайки, отродявайки българи от българи и създавайки македонско малцинство в Пиринско. Първо, ние, както се казва в Евангелието, да видим гредата в собствените си очи и после да гледаме треската в очите на другите. Ето това е големият проблем, това е големият парадокс. И докато ние не скъсаме с комунистическото си минало, докато БКП/БСП настоящата не се покае за това отродяване в Пиринския край, няма как нещата и в Македония да се случат. Ние призоваваме македонците да си прочетат близкото минало, ама ние не искаме да четем нашето.

Това покаяние вие смятате ли, че би било възможно?
Опасявам се, че не, имайки предвид наглостта на БСП към днешна дата и по отношение на това, което се случва и с Украйна. Не е възможно. И затова, пак казвам, всяко едно заиграване на Румен Радев с Македония работи единствено за неговия популистки имидж. Нищо друго, нищо съществено не се случва. Всъщност това, което аз и преди няколко месеца в моята кандидатпрезидентска кампания казах – ние сме стигнали до там и всъщност проблемът ни не е в Скопие, на нас проблемът ни е в Брюксел – че за 30 години ние не успяхме да убедим нашите настоящи евроатлантически партньори, че правотата е на наша страна. Ние си лежим, както казват старите българи, на ухото или на кълката, че ние сме правите – няма нужда да убеждаваме, ако щете в позитивния смисъл на думата да хвърляме средства за пропаганда в наша полза. Радев какво прави пет години и продължава да не прави – да ходи в Европейския съюз и да убеждава нашите европартньори, че ние сме правата страна. Днес естествено пак нахъсва българите срещу европейските институции като казва, че ние сме в безпрецедентната ситуация да се оказва натиск върху страна членка заради страна, която тепърва иска да членува. Ами, да се замислим защо Европейският съюз си позволява да оказва този безпрецедентен натиск върху нас, като сме членове на Европейски съюз. Ами, явно за такива членове лоялни и надеждни ни смятат, че могат да си правят каквото искат. Но проблемът, пак ще кажа, не е в Европейския съюз, проблемът е в нас самите за това, че 30 години ние не можахме да убедим света, че нашата кауза в Македония е правата, а не на македонците. И в сряда прозвуча – прощавайте, че правя разбор на тази конференция, но тя е много знакова като опит наистина за пореден път да се печели популистко влияние в България – поканени
членове на МПО. Президентът Радев благодари на МПО в САЩ – друг е въпросът, колко общо днешната МПО има с онази старата, бранителя на българщината в САЩ и в Канада организация, – че тя е реагирала с писмо до Американския конгрес за тази инициатива месец септември да се обяви за Месец на македонския език и македонската култура. Ами да попитам държавния ни глава той, като разбра, че това се случва в Американския конгрес, дали не покани на едно кафе американската посланичка да й разясни в крайна сметка, че това, което правят нашите партньори, САЩ, които са наш съюзник в НАТО, не е редно и че правотата е на наша страна? Убеден съм, че изобщо не му е хрумнала тази мисъл, да привика американската посланичка и да обясни за какво иде реч. А така
благодарим от дистанция на една гражданска организация в САЩ. Питам аз пак: къде е
българската държава да заяви своята категорична позиция срещу това, което се опитва да налага Американският конгрес?

Г-н Благоев, конференцията е под названието „Европейска перспектива за добросъседски отношения между“. За какви добросъседски отношения можем да разговаряме, след като и на този ден т.нар. „Младежи за Македония“ издигат лозунга „Да не допуснем нито един гнусен български крак до гроба на Гоце“?
Разбира се, не може да говорим и аз в никакъв случай, когато правя своите упреци към държавния ни глава, не подкрепям антибългарската политика на Македония. Абсолютно сте права, че за добросъседство не може и да става дума. Да не говорим, че за братолюбие изобщо пък не можем да коментираме. Но пак ще кажа – проблемът е в България, че тя няма механизми, които да натиснат Македония в крайна сметка веднъж завинаги да прекрати своята антибългарска пропаганда и своята антибългарска политика, защото от друга страна ние не виждаме пък някои добри позитивни послания. Защото достатъчно е човек безпристрастно да пътува из Македония, за да види, че не всички македонци провиждат в българите фашисти. Само че някак си пропагандно ние започваме да вадим това нещо и да го превръщаме в дъвка. Да, не е приятно това, което се случва. Даже направо цинично е, имайки предвид, че костите на Гоце Делчев – друг е въпросът, че това в Скопие са само една част от костите, другите все още стоят край село Баница, Серско, където е бил погребан. Костите на Гоце Делчев са в Скопие благодарение на българските комунисти. Така че и това не бива да забравяме, че ако не бяха българските комунисти, днес македонците нямаше да имат своето място на почит пред Гоце Делчев, ако костите на Гоце Делчев бяха в София. Така че отговорът на едни такива младежи трябва да бъде отговор на България не, пак казвам, по отношение на Скопие, а по отношение на Брюксел – с ноти, с писма, с реакции на нашите евродепутати.

Аз бих искала да ви попитам как случващото се на този ден, станалото в Народното събрание, гласуването за оръжието за Украйна, индулгенцията на украинския президент Зеленски за целостта на нашето правителство – как го обвързвате с поуките на историята и с невъзможността ни днес реално да оценим по достойнство делата на големите българи? Изобщо загубихме усета си за героизъм, за достойнство, за величие. Как го обвързвате?
За съжаление, обвързвам го точно с прословутото българско снишаване, което комай ще се окаже, че сме го наследили от робството, защото пет века българинът е навикнал да протестира през дувара и да не го чува падишахът. Така че опасявам се, че това, което в сряда се случи, всъщност то отразява липсата изобщо на усет за национално достойнство. Това, което парламентът решил или всъщност не реши, беше абсолютното снишаване пред един тотален агресор, който така или иначе ни е обявил вече за неприятелска държава. И дали ние ще дадем оръжие за Украйна или няма да дадем, това не променя отношението на Путин към България. Но за съжаление, то затвърждава нашето унизително робско поведение пред силните на деня. По същия начин се опасявам, че ние със същия този манталитет не можахме да си отстояваме българската кауза в Македония. Ето тази връзка аз съзирам. Да не говорим, че и тук имаме много силното руско влияние, което от една страна сковава в страх българското общество чрез говоренето на държавници като Радев и Корнелия Нинова – не бих ги нарекъл даже и държавници, извинявайте, и същевременно пагубното руско влияние,
което от двете страни на границата насажда противоречия и страхове между българи и
гражданите на Македония. Защото последната сила, която има интерес от българо-македонското сближаване, е Русия и мисля, че ние берем много горчивите плодове на всичкото това. Само като се замислите – ето сега наближава 24 май – Русия как
конюнктурно се заиграва с това, което е много важно за нашата идентичност, на хората от двете страни на границата: откъде е дошла прословутата кирилица от Русия. Путин веднъж ще каже великодушно „От българските земи“, друг път ще каже великодушно „От македонските земи“. Ще пусне едното посолство съобщение в тази посока, другото посолство – същото съобщение, само че комплимент за македонците, и в един момент София и Скопие почват пак да се карат кой крив, кой прав, Москва потрива доволно ръцете. Ето това е проблемът. Докато ние наистина не възмогнем на Балканите и не преодолеем страха си от чуждото влияние, ще се случва това, което се случва и днес.

Как ще се развият занапред отношенията ни с Македония? Докъде можем да стигнем? Според доскорошния специален пратеник Владо Бучковски премиерът е поел ангажимент да „отмести ветото”. Според български политици, ако премиерът направи това, ще престане да бъде премиер. И юли месец се оказва поредният възлов месец за решението.
Ами знаете ли, трудно е да се прогнозира в тази ситуация, тъй като не се знае първо развитието и на военните действия в Украйна в каква посока ще придобие и в какъв размер ще бъде. Чува се естествено, че обект на нападение може да стане – не дай си Боже – и Молдова. Но според мен българското правителство наистина в момента има интерес, колкото се може повече да се протака началото на преговорния процес и Македония веднъж завинаги наистина да приеме всичко онова, което България иска от нея. Но пак ще кажа – това време не бива да се губи само в размяна на протестни речи между София и Скопие, а България да продължава да отстоява своята кауза в Брюксел, не да се съгласява с всичко онова, което Брюксел ни налага, а България да отстоява своята кауза в Брюксел Македония веднъж завинаги да покаже на дело как тя скъсва със своето антибългарско говорене, как се изличават антибългарските тези в македонските учебници, за да може по някакъв начин нещата наистина да тръгнат. И знаете ли, другият голям проблем е, че България не може адекватно да осъществи съществени икономически проекти с Македония. Ето, видяхме, вчера и днес се говори за този виртуален крах, даже не е виртуален.

Той е реален крах.
Крах на прословутата авиолиния София-Скопие. И от друга страна продължаваме да седим в парадокса, че между две балкански столици няма нормална жп линия. Повече от 150 години този въпрос виси на Балканите и ние, които сме за българо-македонско сближаване, всъщност не правим нищо този прословут тунел под Деве баир да се отпуши, да тръгне. Оказа се, че само 52 или 56 км от тази линия трябва да бъдат завършени. Ами по 2 км на година да бяха копани, досега тази линия да е пусната и да има редовна жп линия между София и Скопие. Да не говорим за българския проект от Скопие към Тирана, за да може наистина на Балканите да имаме нормална комуникация. При нормален транспортен път, транспортна връзка и културните връзки се задълбочават и в един момент това, което много свирепо настройва македонците – колкото повече македонци идват в България, колкото повече македонци имат достъп до българска култура, толкова повече македонизмът ще умира в Македония. Само че това е въпрос на много инвестиции от страна на България и по отношение точно на това, което казвам – икономическите проекти. Защото и Румен Радев, и Кирил Петков, моите уважения, ама те като представители на държавата летят със самолет – да се качат веднъж на кола, да пътуват от София до Кюстендил и от Кюстендил до Гюешево, от Гюешево до Скопие, да видят колко лесно се пътува и тези 300 км за колко време се минават. Ето, когато тази комуникация стане удобна, така както удобно се пътува от София до Солун и до Бургас, така да се пътува и от София до Скопие, нещата полека-лека наистина ще потръгнат. Но пак казвам, въпросът е България да отстоява, но така да отстоява нещата, че всъщност да убеждава Брюксел в своята правота. Защото е ясно, че докато в Скопие имат самочувствие, че Европейският съюз им стои зад гърба, те ще продължават да си отстояват антибългарската карта. Няма какво да се заблуждаваме. Брюксел трябва да престане да подкрепя на всяка цена влизането на Македония в Европейския съюз, но това ще стане само с убедителна българска позиция. Такава не виждам досега и не я виждам дори от най-големия ментор на тази позиция, Румен Радев. Той говори в България надълго и нашироко, но така, словесно да отстоява нещата в Брюксел категорично не сме го чули.

Може ли да завършим разговора с една мисъл на Гоце Делчев – „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, като вси сме българи и всички страдаме от една обща болест? Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднем под грозния скиптър на турските султани“.
Така е, обаче знаете ли Гоце Делчев по какъв повод го казва? Защото, казва, тази гръцка болест, колкото капи, толкова капитани. Т.е. това е болестта на Балканите в крайна сметка. Така че Гоце хубаво го е казал за нас, българите, но и други балкански народи страдат от това нещо. 

Това да не ни успокоява, г-н Благоев, да не ни успокоява.
Така е, права сте, но като българи да държим наистина единно да отстояваме позицията си по отношение на Македония и пак казвам обаче, да отстояваме пред Брюксел, не пред Скопие. И в Македония има хора, които се чувстват българи. Тук не искам да удължавам разговора, но също е много важна темата някой ден да се изкоментира – Радев говори за скандалното преброяване. Да се запитаме дали това преброяване наистина е скандално и този брой на хора, които са се декларирали като българи в Македония, доколко е реален и доколко хората, които дадоха паспорти, не носят отговорност за този нисък брой – имам предвид българските паспорти на македонски граждани.