Цветан Цветанов: Новите управляващи ще трябва да проявят политическа зрялост, за да не поемат по пътя на агресивния реваншизъм, който много лесно ще се превърне в лов на вещици

Цветан Цветанов: Новите управляващи ще трябва да проявят политическа зрялост, за да не поемат по пътя на агресивния реваншизъм, който много лесно ще се превърне в лов на вещици
Радио "Фокус"
Цветан Цветанов: Новите управляващи ще трябва да проявят политическа зрялост, за да не поемат по пътя на агресивния реваншизъм, който много лесно ще се превърне в лов на вещици
08.02.2022г.

Цветан Цветанов, председател на политическа партия „Републиканци за България“, в интервю за обзора на деня на  Радио „Фокус” „Това е България”

Делегация от Държавния департамент на САЩ започва дипломатическа обиколка през София, Букурещ и Брюксел за съгласуване на позициите по украинската криза, енергетиката и върховенството на закона. Случайно или не, това са темите, които през изминалите седмици предизвикаха у нас най-много по брой, мащабност и управленска неадекватност скандали. Те ще бъдат в основата на разговора с първия гост на предаването Цветан Цветанов – председател на ПП „Републиканци за България“. Г-н Цветанов, тези дни стана ясно, че правителството не смее да каже за настояването на САЩ да разположат усилен батальон у нас. На фона на куриозното решение на Националния съвет по сигурността България да подготви батальон на своя територия за демонстрация на възпиращ потенциал, на фона на развиващата се в зигзаг позиция на военния министър – от „против нови войски на НАТО“, през „няма струпване на такива у нас“, до „нито един български войник няма да участва на украинския фронт“, е обяснимо, че нашите партньори в Алианса не са наясно, доколко правилно са ни разбрали. Какво ще ни донесе в сигурността и външната политика очевидно предприетата тактика на снишаване и ослушване?

За голямо съжаление, ние сме свидетели през последните години на управление, което, както казахте и вие, имаме снишаване в отбраната и служим на чужди интереси. И мога да дам за пример дори „Турски поток“, който също обслужва чужди интереси, но не и националните интереси с интерконекторната връзка Гърция – България, която трябваше да бъде пусната в експлоатация, и тя 12 години не може да намери своето реализиране и финализиране. За мен това, което е изключително важно, е, че ние, като страна-членка на НАТО, трябва да си даваме много ясно сметка, какво се случва в Черноморския регион. И тук трябва да отчетем, че Русия през последните години доминира в региона – военно, политически, икономически, търговско, енергийно и информационно. Също доста сериозно работи със своите хибридни атаки към държавите, които са в Черноморския регион. Милитаризацията на Крим, засиленият военен потенциал на Южния военен окръг и Руския черноморски флот, както и газовите тръбопроводи през Черно море към Турция и България – всичко това пряко е ангажирано за постигането на политическите цели на Москва. И точно тук е проблемът, който ние имаме и неглижирахме като казус през последните няколко години: ние обслужихме руските интереси с прекарването на „Турски поток“ и се лишихме от възможността за транзит по старото трасе, където България получаваше съответната концесионна такса. Явно може би това е заложено в Пътната карта, която все още нито служебният кабинет, нито сега редовният действащ кабинет може да открие. Тази Пътна карта, която беше подписана от Теменужка Петкова като енергиен министър, и аз смятам, че от там могат да излязат много неща, които са в ущърб на националните интереси и на сигурността на страната. Нека да припомним, че този проект беше представен като газов хъб „Балкан“, като „Турски поток“ или „Балкански поток“, който минава през страната, ще доведе до съответното газифициране на страната ни и ще развие разширяването на газопреносната мрежа. Накрая се оказа, че имаме една тръба, която влиза в страната, излиза от страната, една тръба, която е платена – забележете – с парите на българското държавно дружество „Булгартрансгаз“, и то на стойност над 3 милиарда лева. Рискът от евентуално неизпълнение на ангажиментите на която и да било от двете страни – „Газпром“ или България, рискът е само за сметка на страната ни във връзка с това, че ние сме инвестирали в този проект. И това смятам, че трябва да бъде опорна точка в разговорите, които ще се водят и с нашите евроатлантически партньори, защото когато говорим за сигурност, когато говорим за тази диверсификация, ние трябва да имаме предвид, че една Румъния работи много по-активно, много по-надеждно спрямо всичките си други партньори.

Делегацията от Държавния департамент след София ще отиде в Букурещ. Дали е в полза на България съпоставката между двете държави и какво на практика ние ще съгласуваме с нашите партньори? Може ли да се съгласува позиция без позиция?

Първо трябва да сме наясно, че разполагането на сили на НАТО – това са съюзнически сили, това не е чужда войска, която влиза на наша територия. И както ние всички знаем, Вашингтонският договор позволява дори при временни затруднения през последните 18 години, които е имала страната ни, ние да ги преодоляваме чрез солидарност от нашите съюзници. И от тази гледна точка, смятам, че ние първо трябва да покажем, че сме надежден партньор на НАТО и всички съюзнически войски, които биха могли да бъдат разположени в страната ни при потенциална заплаха от конфликта Украйна – Русия, ние трябва действително да покажем, че сме готови да приемем такъв батальон. Но това, което е заявено като позиция от българското правителство към настоящия момент, и от министър-председател, и от министър на отбраната, е, че България ще се справи със собствен батальон. Аз смятам, че това е несериозно от гледна точка на дефицита, който има в нашата отбранителна способност, и знаем, че ние все още нямаме този интегритет с държавите-членки на НАТО и затова правим и тази нова модернизация на Българската армия, която да е съотносима с оперативните способности, и да можем да гарантираме териториалната си цялост на страната, но също така и да бъдем надежден партньор на нашите съюзници от НАТО и САЩ.


Не ви ли звучи хумористично: подготовката на батальон за демонстрация на възпиращ потенциал? Батальонът от 1000 войника – какъв възпиращ потенциал може да има този батальон при остра геостратегическа криза?
Ние не сме в състояние да реагираме и да защитим националния си интерес, ако има потенциална заплаха към страната ни. И точно затова бих могъл да дам за пример Румъния, която – знаете, с призива, който беше отправен и от президента на страната да бъдат изпратени съюзнически сили там. Защото знаем, че Румъния, въпреки политическите напрежения, които е имало през годините във вътрешнополитически план, те винаги са запазвали истинската си посока и никога не са се колебаели дали това е Западът, посоката, която те са избрали с демократичните промени, които имаше и в Румъния, и в България. За мен това, което буди тревога, е, че ние продължаваме да се придържаме към политика, която беше доскоро политика на снишаване. И тук ние продължаваме да правим същото, което правеше и Борисов, защото за мен няма разлика от решенията, които се взимаха в последните години от кабинета „Борисов“, и кабинета, който в момента имаме, действащият кабинет на Кирил Петков, защото и тогава нямахме ясни позиции по теми, свързани със сигурността. Тук искам да припомня и случая „Скрипал“. Вие знаете, че държавите от Алианса много ясно и категорично заявиха своята солидарност към това, което се случи във Великобритания, а в последствие ние видяхме, че част от тези лица, които са участвали в акцията срещу Скрипал, са участвали и на територията на страната ни, и то също така по подобен случай – случаят „Гебрев“, който за съжаление остана почти некоментиран в периода, когато се случи и когато вече бяха ясни обстоятелствата и данните от нашите партньори от НАТО.

В каква посока трябва да се развива политиката на България и нейното управление?

Политиката на България трябва да бъде развивана в посока, която е заложена в началото на прехода, и желанието на демократичната общност да се присъедини към Европейския съюз и към НАТО. Ние вече сме пълноправни членове на тези два съюза и от тази гледна точка не трябва да правим промяна, а трябва да се утвърждаваме като надежден партньор на двата съюза. И точно затова смятам, че това трябва да отстояваме и да не смятаме, че е даденост. Защото когато влязохме в НАТО, ние всъщност станахме част от политически, отбранителен и военен съюз, което означава, че ние си гарантираме нашата сигурност, защото знаем, че с тези мощности, които имаме в момента, ние не сме в състояние да гарантираме сигурността на страната си, ако не сме част от НАТО и не получаваме тази подкрепа от нашите стратегически партньори от САЩ.

Липсата на промяна, или по-скоро ненужната такава във вида, в който ни се предлага, включва и енергетиката. И освен че е структуроопределящ отрасъл, енергетиката е и елемент на националната сигурност. Какво се крие зад титаничната битка за „Булгаргаз“, която наблюдаваме вече няколко седмици подред?
Първо нека да уточня, че националната сигурност представляват всички секторни политики, в това число енергетика, образование, дори култура. Всеки сектор има своята добавена стойност към защита на суверенитета, идентичността на една нация. И от тази гледна точка смятам, че по темата „Енергетика“ както вие ми задавате въпроса, България има много какво да направи за това изоставане, което беше умишлено може би правено през годините. И ако сравним едни проекти, които бяха реализирани на територията на страната в рамките на две години – визирам „Турски поток“, аз бих искал да кажа, че с това, което се случва с интерконекторната връзка вече в продължение на 12 години, ние се лишаваме от възможността действително да имаме директната връзка за доставка през точката, която е определена в договорните отношения с Азербайджан и т.нар. азерски газ, който стана много дискусионен в последните няколко седмици, и това доведе и до възможни интерпретации и спекулации. Но мога да кажа, че „Булгаргаз“, поне по отчетите, за които аз съм имал информация през времето, когато бях и народен представител, той имаше своето стабилно положение и не трупаше задължения. И ако съпоставим началото на това ръководство, което беше освободено, от 2013 г. до настоящия момент – те успяха да извървят доста труден път и успяха действително да направят предприятието да бъде печелившо и да работи в интерес на държавата. А това, че в момента има смяна и се водят определени политически дискусии и се хвърлят и обвинения към старото ръководство, аз смятам, че е по-важно, по-ключово е компетентните институции да се занимават с проблема за „Турски поток“, защото българското правителство в лицето на министъра на енергетиката подписва Пътна карта за изграждането на „Турски поток“. От там могат да бъдат изяснени някои обстоятелства – дали са защитени националните интереси и дали ние не сме въвлекли в риск финансовото състояние на „Булгартрансгаз“. И точно тук смятам, че и министър-председателят, и всички тези, които имат отношение към прозрачността на едно управление и проблемите, и дефицитите, които са наслагвани в годините, трябва да се каже на обществото, защо и на каква цена е правен този проект и дали обслужва националните интереси или обслужва чужди интереси, преминавайки през страната на транзитен газ за съседни наши държави.

Дали случаят „Булгаргаз“ не отмества публичното внимание? Дали не прикрива нещо друго? Дали зад битката, която ни натрапват, между две желаещи овластяване и контрол на газовите и финансовите потоци лобита, всъщност не стои нещо по-сериозно, което на този етап не излиза на преден план, но се крие именно зад „Булгаргаз“?
Аз смятам, че времето ще покаже кой е прав и какви са били интересите и мотивите. Но това, което отчитаме – знаем, че имаше обвинения към КЕВР и към „Булгаргаз“ за високата цена на газа. Но високата цена на газа беше в целия Европейски съюз и това, което беше представено от старото ръководство, доколкото си спомням само преди две седмици – те предложиха на база и това, което става, на борсовите цени, цената на газа да падне до 17-18%. Така че от тази гледна точка, ние сме все пак в пазарна икономика и по-добре е да има прозрачност в механизмите за ценообразуването, за да избегнем подобни политически спекулации, които могат действително да генерират и напрежение, а същевременно и да отклоняваме реалните проблеми от обществото с подобни скандали, които могат да генерират и да имат пиар ефект, но нямат абсолютно никакъв коефициент на полезно действие върху добавената стойност, която трябва да има икономиката и потребителите на тези дружества.

Г-н Цветанов, отиваме и по третото направление на скандалите, а именно върховенството на закона и спазването на правото у нас. В края на миналата седмица се състоя среща между главния прокурор и министър-председателя, на която присъства и говорителят на правителството Лена Бориславова. Тази среща бе последвана от прессъобщения от прокуратурата и от пресконференция на министър-председателя с някакви задочни отговори и въпроси. Но тази среща породи и едно интервю, което шокира политици, шокира нас, журналистите, шокира зрителите. В това интервю министър-председателят казва буквално: „Всяка седмица събирам и ДАНС, и Бойко Рашков и им казвам: нямаме време, трябва да действаме, така че да имаме реални арести. Хората искат реални арести. Надявам се в скоро време да имаме сериозни арести.“ Мнозина приеха думите на премиера като стряскащо предупреждение и в някаква степен конкретни коментари върнаха времето назад, когато вие бяхте министър на вътрешните работи. Каква е разликата между политиката, която вие упражнявахте тогава, и това, което в момента върши премиерът с вътрешния си министър?
Има малко разлика във времето на поемане на управление и управленски мандат, защото когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи България имаше огромен дефицит недоверие в Брюксел към нашата правоохранителна и правораздавателна система, и знаем и какви бяха и престъпните групи, които вилнееха в страната, и нямаше абсолютно никаква политическа воля за реална борба срещу организираната престъпност и действия, които действително да дадат отговор на тази организирана престъпност. Това, което направих в първия мандат когато бях и министър на вътрешните работи, е да локализираме и преведем в известност целия криминален контингент. Това отне малко време, но имах възможност да работя с невероятни професионалисти както в лицето на главния секретар, така също на директора на ГДБОП и структурите, които бяха на Областната дирекция на „Националната полиция“. Тогава всъщност ние успяхме да локализираме и да задържим групата за отвличанията, която знаете, че 2008-2009 г. бяха направили 18 отвличания, 19-ото беше в началото на моя мандат като министър. След това имаше поръчково убийство, което даде възможност да разплетем и да документираме престъпната дейност на „Килърите“, но най-важното е, че успяхме да се върнем в международното партньорство с нашите евроатлантически партньори. Защото само за първите 6 месеца, това е по оценка на тогавашния директор на Европол Роб Уейнрайт, ние увеличихме в информационния обмен от България към Европол файловете с 272%, което ни даде възможност да ползваме тази добра база данни от информация, която имаше в Европол, за да можем да идентифицираме по-бързо и да направим съвместни международни операции. Нека да припомним и случая с „кокаиновите крале“ на Евелин Банев-Брендо, знаете, че много от групата излежаха своите присъди в Италия, и знаем, какъв беше дефицитът да се работи преди встъпването ми в длъжност като министър на вътрешните работи. Разбира се, това ми донесе и доста неприятности, защото знаете, че за голямо съжаление в годините на Прехода част от тази организирана престъпност, тя имаше и своето политическо покровителство, а когато работих в първия управленски мандат, ние работихме на база информацията, която събирахме по оперативните способи, които има МВР, и заедно с прокуратурата успявахме да направим съответните успешни реализации и да имаме осъдителни присъди. Защото за годините на Преход най-тежките осъдителни присъди бяха доживотните присъди на „Килърите“, които извършваха убийства, побоища, грабежи. И това е на база ефективността на съвместната работа между институциите. Аз смятам, че в момента това, което тиражира в публичното пространство министър-председателят с неговия началник кабинет, предполагам, че те боравят с информация, която им е предоставена от службите, за да може действително всичко, което те казват, да не се възприеме като политически дебат от политическа надпревара в предизборен период. Министър-председател на България е Кирил Петков. Той носи цялата отговорност за действията и бездействията на изпълнителната власт заедно със съответните ресорни министри. И само да споделя, че при такова изказване, да се правят арести, полицейските структури, съгласно Българската конституция и Закона за МВР, могат да осъществяват полицейско задържане само за 24 часа. 72-часовата мярка може да бъде само с искане на прокуратурата, а когато имаме постоянна мярка „Задържане под стража“ на база събраните доказателства и внесените обвинения в прокуратурата, можем да имаме постоянен арест. Ако ще се прави пиар акция, може би това ще доведе някакъв краткосрочен дивидент. Но смятам, че тонът и начинът, по който в момента работят българските институции, няма да доведат, а и не очаквам страната ни да има видим напредък. Такъв няма да се постигне, докато се правят опити да се разделя българският народ. Нормално е да бъде направена ревизия на предишното управление. Ако бъдат установени нередности, виновните следва да понесат своята отговорност. Новите управляващи ще трябва да проявят политическа зрялост, за да не поемат по пътя на агресивния реваншизъм, който много лесно ще се превърне в лов на вещици и ще задълбочи разделението на нацията. Смятам, че най-лошото, което може да се случи, е личността на Борисов в управлението да бъде механично заменена с личността на Кирил Петков. Необходими са съществени реформи отвъд овладяването на властовите позиции, които да доведат до реална промяна на модела. И тук, разбира се, смятам, че предстои сериозен политически сблъсък и дебат, който ще има в предстоящите няколко седмици не толкова за това, кой какви имена е казал, а за бюджета на страната, защото в момента влизаме в дългова спирала по начина, по който ни се предлага проектобюджета за 2022 г. Знаем, че когато има бюджет, се прави 3-годишна бюджетна прогноза и там виждаме, че сегашното правителство не разчита на европейското финансиране за първите 2 години от тяхното управление, което означава, че имаме огромен дефицит от неспособност и липса на капацитет, за да подготвим и напишем домашното си за Брюксел. Защото както Борисов и Томислав Дончев не внесоха Плана за възстановяване и устойчивост в началото на 2021 г., служебният кабинет го внесе на много късен етап, след това имаше възражение от страна на Европейската комисия, но вече 2 месеца нашият План за възстановяване и устойчивост е отлаган да бъде одобрен от Европейската комисия, а вторият месец изтича сега, на 15 февруари, което означава, че ние се лишаваме да получим авансово, както за 2021 г., но по всяка вероятност и за 2022 година 1,6 млрд. лева свежи пари от Европейския съюз. А другото, което е изключително важно, нито последната година от управлението на Борисов, нито служебните кабинети, нито сегашният кабинет имат много ясна концепция и визия за това да ускорят преговорите с Европейската комисия, за да започнем да усвояваме средства по оперативните програми. Защото финансово-програмният период
започна на 1 януари 2021 година, той е 7 години, а ние в момента се лишаваме от възможността да ползваме свеж финансов ресурс от Европейския съюз, което означава, че загърбваме европейската солидарност да бъдат подпомагани по-бедните държави. А ние в момента ще увеличаваме дефицита на страната, и забележете, ще харчим пари от националния бюджет, за да можем да покриваме дефицита, който се очаква да бъде около 5 млрд. лева, а също така се предвижда да бъдат изхарчени от националното финансиране около 8,2 млрд. лева за строителство, придобиване на имоти и съоръжения. Ето това е, към което трябва да се концентрира цялото внимание на административния капацитет на тези, които отговорят за европейското финансиране. Трябва да кажа, че като държава-член ежегодно си плащаме вноските като членове на Европейския съюз, но вноските са много по-малко, когато се възползваме от европейската солидарност. Да не се окаже, че вноските ще бъдат по-големи от възможността, която ние трябва да оползотворяваме през тези периоди, когато сме част от този нов финансов програмен период. А и тук трябва все пак да добавим, че има вече сериозни проблеми и към общините. Знаем, че от Националното сдружение на общините предупредиха, че в момента са в изпълнение на проекти за 2,2 млрд. лева по оперативния програми от стария довършителен период, и ако действително няма ясна посока как ще бъде компенсирано актуализирането на цените по тези договори, това означава, че и тези пари може би няма да можем да ги усвоим и ще бъдат пропилени. И това означава, че ще се натрупа много сериозен проблем на местно и на национално ниво. Аз съм убеден, че все пак разумът ще надделее, и мъдростта трябва да бъде водеща в политическото говорене. И всеки да говори с необходимите факти.

Г-н Цветанов, с липсата на мъдрост в момента ли да си обясним напрежението, което вече възниква между премиера и президента?
Те имат по-голям ентусиазъм може би в изпълнителната власт отколкото опит и познаване на историческите факти и на всичко, което е свързано с реалността в управлението на държавата. Тук, разбира се, трябва да отчетем и проведения Консултативен съвет по национална сигурност по темата „Македония“, защото там действително успя да се консолидира цялата политическа класа, която в момента е представена в българския парламент, за да може действително да има рамка, по която да се придържа и министър-председателя, и да не се поемат ангажименти, които са неизпълними. И нека все пак да бъдем искрени и добре подготвени когато водим разговори с нашите съседи от Северна Македония. Разбира се, че членството на Северна Македония в Европейския съюз е възможност за по-добра свързаност между държавите от Западните Балкани, но всичко това трябва да бъде на база политически консенсус и да имаме запазване на нашата идентичност, и всичко това, което ни е крепяло през тези години. А що се отнася до напрежението, за което говорите, аз смятам, че около Кирил Петков и Асен Василев има доста хора с други интереси. Така предполагам, защото виждам непоследователност както в политическите послания, които бяха в предизборния период, така също и в действията, които наблюдаваме днес. Защото аз си спомням, как в предизборния период се говореше, че няма да се вземат заеми, а знаем, че в проектобюджета за 2022 г. са предвидени да бъдат изтеглени 7,3 млрд. лева нов дълг, от който част ще отидат за погасяване на стар дълг, но 5,9 млрд. лева ще бъдат за покриването на дефицита, който се предвижда в бюджета, а знаем, че това е 4,1% от БВП. От тази гледна точка смятам, че трябва все пак да се напомня и на хората за това, което им се обясняваше преди няколко месеца, да се напомня на хората и за това, което имаше като нередности в последните 1-2 години от управлението на ГЕРБ, и по-специално от министър-председателя и водените от него министри, защото аз не бих искал да слагам под общ знаменател всички достойни членове и симпатизанти на която и да е политическа партия. Защото знам, какви хора има в ГЕРБ и знам, че те не са съгласни с това, което им се причинява в момента, включвайки ги под общ знаменател за всичко, което коментираме в политически план и управленски решения през последните 2-3 години.

Колко дълъг живот давате на това правителство? Очаквате ли скоро предсрочни избори?

За страната няма да е добре да има предсрочни избори, но пък ако вървим в тази дългова спирала, която ни предлагат сегашните управляващи, липсата на капацитет за ползването на европейската солидарност по оперативните програми, може би от само себе си ще предизвика криза, с която няма как да не отидем до предсрочни избори. Надявам се все пак тази календарна година да бъде без избори, защото обществото се нуждае от отрезвяване след този популизъм, който ги натиска при всяка кампания, която има. И вие виждате, че едно е, когато се говори по време на кампания, друго е когато се влезе в управление и се носи отговорност. В момента смятам, че по-важното е страната ни да има действащ парламент, да има действащо правителство. Разбира се, в това правителство може би в един момент ще се правят и съответните кадрови промени, но виждаме, че в момента има абсолютно отстъпление от това, което беше заявено за т.нар. „преструктуриране“. Мога да кажа, че правителството ще се занимава още дълго време с преструктурирането на изпълнителната власт според постигнатото коалиционно споразумение. Министерствата се борят с необходимите проблеми в устройствените правилници на структурите, а за някои от разместванията са необходими и законодателни промени. Крайният срок им беше 28 януари за тези предложения, които трябваше да се направят. Но виждаме, че и последните 1-2 години от управлението на ГЕРБ, и сега виждаме началото на управлението на Кирил Петков и това парламентарно мнозинство, повтарят всичките грешки, които се правеха и от ГЕРБ в последните няколко години. Повтаря се в законодателната дейност народните представители в преходните и заключителните разпоредби да правят промени на основни други закони, които нямат нищо общо с приемането на даден закон или дадени текстове от изменение, което се прави в определени закони. Давам за пример това, което се случва в момента с т.нар. "преструктуриране", и виждаме, че там има сериозни проблеми. Защото покрай създаването на мегаагенция към Министерския съвет, която да поеме работата на Агенцията по вписванията, Кадастъра, ГРАО-то и Регистъра на особените залози, управляващото мнозинство се изкуши да предлага промени по същество в купища закони през преходни и заключителни разпоредби. Аз смятам, че това е недопустимо, или поне така беше заявено в началото на този мандат на това парламентарно мнозинство. А и тук нека все пак да кажем, че когато се внасят законодателни промени по този начин чрез депутати, тогава всъщност и някои от тези предложения не покриват целия обхват на всички тези промени, които трябва да се случат. Давам за пример това, което е в Министерство на иновациите – знаете, че в последните изменения, които станаха през депутати като предложения, пропуснат обаче беше Законът за малките и средни предприятия, а агенцията за тях също минава към министър Лорер. който отговаря за тези инвестиции.

Споделете новината в социалните мрежи:

Свързани новини
Цветан Цветанов: Ако бъде съставено някакво управление то ще е на база интереси и разпределяне на власт
Цветан Цветанов: Ако бъде съставено някакво управление то ще е на база интереси и разпределяне на власт
23.03.2024 г.
Днешната политическа класа отблъсква още повече българските избиратели
Прочетете повече
Цветан Цветанов: При избори 2 в 1 държавата съвсем ще бъде изпусната и ще стане страшно
Цветан Цветанов: При избори 2 в 1 държавата съвсем ще бъде изпусната и ще стане страшно
Радио "Фокус"
22.03.2024 г.
Политиката в България стана изключително изострена като междуличностни отношения
Прочетете повече