Цветанов: Най-лошото за страната ни ще бъде, ако се окаже, че правителството е клуб по интереси и преход към нови парламентарни избори

Цветанов: Най-лошото за страната ни ще бъде, ако се окаже, че правителството е клуб по интереси и преход към нови парламентарни избори
Радио "Фокус"
Цветанов: Най-лошото за страната ни ще бъде, ако се окаже, че правителството е клуб по интереси и преход към нови парламентарни избори
14.12.2021г.

Цветан Цветанов, председател на политическа партия „Републиканци за България“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

99-тото правителство на България влезе във властта. Гласуваха го само депутатите от управляващата коалиция. Алиби ли е необходимостта от нов кабинет за представяни като ангажименти набързо сглобени намерения? Наш гост е Цветан Цветанов, председател на политическа партия „Републиканци за България“. След много объркани и объркващи ходове България най-после има правителство. Какви са очакванията от него? Вие какво очаквате?

Първо, имахме изключително тежка политическа година, с много тежка политическа конфронтация, която рефлектира върху всички сектори в държавното управление и в обществените нагласи на хората. Това, което в момента имаме вече, е редовно правителство, избрано от 47-ия парламент. На първо място нека да пожелаем успех. Дали ни харесва или не – времето ще покаже, но смятам, че всяко правителство трябва все пак в началото да има един минимален срок от толеранс, за да може да се организира съответната работа. И в момента могат само да се правят анализи на това, дали имаме най-оптималната структура, която ни се предлага на Министерски съвет, дали имаме най-добрия персонален състав на Министерски съвет и дали действително това, което беше заявено като намерение, се спазва и се дава като послание – с намаляване на административната тежест и намаляване на администрацията в държавното управление. Самият факт, че имаме повече министерства, самият факт, че имаме повече вицепремиери, самият факт, че ще има представителност на всяка една от коалиционните партии в съответните политически кабинети, това означава много лош знак за повече политическа администрация, която ще има в министерствата. Да се надяваме, че това няма да кореспондира и с увеличаване на администрацията в държавното управление.

Г-н Цветанов, новият министър-председател във всички свои изявления преди и при съставяне на кабинета декларира борба с корупцията, спиране на разграбването на страната, реформи и подобряване на съдебната система, ограничаване на администрацията. Това не ви ли звучи познато?

Това звучи познато и в по-голямата си част много от тези приоритети и акценти бяха в първия управленски мандат на ГЕРБ. Но тогава действително, когато се декларираха тези неща, имаше и действително намаляване на персоналния състав на Министерския съвет и се вървеше към оптимизация. Сега обаче ние виждаме раздуване на министерските кресла и за мен тези намерения, които в момента се правят, много е важно дали ще бъдат облечени със силна и сериозна управленска програма. Защото към настоящия момент ние чухме само добри намерения. И това, което смятам, че ще се получи, защото тук имаме конфигурация от четири парламентарни групи, които подкрепят и формират парламентарното мнозинство, но те сами по себе си имат различни идеологически възгледи и смятам, че в много ранен етап ще се получи съответният сблъсък – начинът, по който ще се планират и ще се разходват бюджетните разходи. Защото за мен не е  добре, когато се концентрира и европейското, и националното финансиране във финансовия министър, защото финансовият министър трябва да може да осъществява необходимата методология, координация, но същевременно трябва да има способността, както министър-председателят, така също и съответните вицепремиери, да делегират права и да се носи отговорност от съответните отговорни длъжностни лица, които изпълняват тези секторни политики. Аз не чух нищо конкретно по намеренията и политическата заявка, която беше направена от Кирил Петков, не чух нищо, което да бъде свързано с външната политика. Не чухме нищо, което да е свързано с енергийната политика, защото за енергетиката беше само загатнато, че ще се прави всичко възможно цените да не се увеличават, както за бита, така също и за бизнеса от 1 януари, но как ще бъде постигнато това – никой не каза. Каква ще бъде цената и кой ще трябва да плати тази разлика? Другото, което беше много интересно, е, че когато говориш за енергетика, ти трябва все пак да дадеш отговор, какво си направил, докато си бил министър на икономиката, за подготовката и приемането на Плана за възстановяване и устойчивост от Европейската комисия. Защото ние знаем, че и правителството на Борисов, и служебното правителство имат пряка вина и отговорност за това, че Планът за възстановяване и устойчивост не е одобрен от Европейската комисия, а страната ни можеше да получи свеж финансов ресурс авансово в размер на 1,6 милиарда лева. Тези пари са загубени за страната ни като авансово плащане, защото знаем, че този План за възстановяване и устойчивост трябваше да бъде приет, а той беше върнат само преди няколко дни от Европейската комисия със съответните препоръки и забележки, и до 31 декември това няма да може да бъде направено, за да се възползваме от тази европейска солидарност. А това бяха пари, които можеше действително да отидат за съответните секторни политики. За енергетиката – нищо не чухме за въглищните централи, нищо не чухме за „Турски поток“ – за това, което увеличи зависимостта на страната ни от Русия… И във външнополитически план не чухме нищо, което и да е свързано с актуалните теми, с които днес са ангажирани всички европейски лидери и наши евроатлантически партньори по темата „Украйна“. Това са теми, които трябва българският министър-председател да има ясни отговори, и той трябваше да ги заяви. Защото само след няколко дни ще има Съвет на лидерите на Европейски съвет, където ще се дискутират тези теми. Нищо не се чу като позиция на страната ни, която ще бъде за Северна Македония, защото знаем, че това е последното заседание преди Нова година и това е в общи линии едно от последните председателства на сегашната председател държава. А Франция надали би се натоварила с някаква отговорност във връзка с предстоящите избори във Франция за президент и Северна Македония и Западните Балкани надали ще бъдат приоритет. Нищо не чухме за Черно море, защото тук вече предполагам, че ще има идеологически сблъсък между БСП и останалите партии, защото знаем, че през годините, както и ГЕРБ за голямо съжаление олевяха много и започнаха да лансират и да прокарват едни политики, които да увеличават зависимостта от Русия, тук смятам, че ще има конкретен сблъсък. А отделно, когато започне вече да се гледа и бюджета за секторните политики, ще има действително сериозно напрежение, защото когато говориш, че трябва вече да се бориш с демографската криза, трябва да предвидиш мерки, но аз чух само политики, които са свързани за българските пенсионери, а не чух политики, които ще бъдат за младите семейства, за младите, които трябва да ги върнем в страната или да дадем някакви преференции, които да могат да им дадат по-добър хоризонт и реализация в страната. Нищо не чухме по темата „Правосъдие“, защото когато говорим за секторна политика „Правосъдие“, ние трябва да имаме предвид, че в някои от добрите намерения, които имат „Продължаваме промяната“ и сегашният коалиционен формат, все пак ще е необходимо конституционно мнозинство, а знаем, че това към настоящия момент е мисия невъзможна. Това, което също трябва да се знае, е, че не чухме никакъв отговор за дублиращите функции на някои от ресорите, които и вицепремиери, и министри, които ще имат, защото когато говорим за ефективно управление, когато говорим за електронно управление, аз смятам, че това е цялостен ресор, който можеше да бъде поет от един вицепремиер и министър, който да отговаря, а не просто да увеличаваме администрацията и да се прехвърлят по всяка вероятност отговорности във времето от едната към другата институция. И смятам, че времето ще покаже, дали това правителство ще запази тези добри намерения за нулева толерантност към корупцията, защото намеренията са едно, но сблъсъкът с действителността е съвсем различно. Аз си спомням, че когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи, това беше основната тема, която се дискутираше с нашите европейски и евроатлантически партньори, и мога да кажа, че успяхме да постигнем резултат. И това е може би най-успешният мандат в годините на прехода, където по данни на Центъра за изследване на демокрацията по една и съща методология от 2000 до 2016 г. най-ниските нива на корупционен натиск и на корупция са били точно в периода 2009-2012 г. И пожелавам успех на сегашното правителство и ако могат да доближат тези нива на процентно усещане в гражданите и натиск, който беше под 10%. Защото в момента ние ще бъдем с голяма надежда към всички тези намерения, които бяха декларирани, но те не бяха представени със съответните мерки и със съответната пътна карта, която за мен е съществена за постигането на истинските управленски резултати, които заявяваш, че можеш да ги направиш.

Г-н Цветанов, използвайки елегантната стилистична форма „Нищо не чухме за“, вие на практика очертахте всички сфери, в които в коалицията ще възникнат сблъсъци, и вероятно решенията ще бъдат труднопостижим, а в по-голяма част от случаите и непостижими. Какви са ни надеждите към този кабинет? Какво ще постигне той, при положение че всяка негова стъпка ще бъде минирана от самия него?

За голямо съжаление, поемането на мандата на днешното управление съвпада с края на календарната година и на финансовата година, което означава, че първият сблъсък ще бъде с предстоящия бюджет, който трябва да бъде приет, което означава, че ще има много тежки разговори между тристранката – това са работодатели, синдикати и правителство, където знаем, че ще има дебат за минималната работна заплата, ще има дебат за осигуровките. Защото по време на кампанията всички декларираха, че няма да се вдига осигурителният праг. Сега вече се заявява, че ще има увеличаване на този праг, а ние знаем, че има висококвалифицирани специалности, които се реализират като професионалисти в България, и те са тук заради тези облекчения, които има. И това е примамлива данъчна отстъпка, която правеше държавата ни. В тази ситуация не знам, доколко това ще съвпадне и с желанието на синдиката за вдигане на минималната работна заплата, но дали работодателите, бизнесът ще може да го осигури. Защото аз си говоря с много хора от средния и малкия бизнес, които казват, че по всяка вероятност през януари или февруари ще вървят към закриване на своите дейности, защото те имат малък персонал, но с огромни тежести, които са за тях самите. И когато токът ти е вече за трети-четвърти месец много по-висок от това, което е било преди няколко месеца, и когато се увеличава и минималната работна заплата, това означава, че по класификатора на всички длъжности, които ще се заемат, заплатите също ще трябва да се вдигат. Когато работодателят направи своята равносметка, ще види, че няма да може да издържи и ще има повече интерес да съхрани тези производствени мощности за едни по-добри времена, а тези хора да бъдат освободени. И те ще отидат – забележете, на социалната система, където трябва действително вече тогава да се помпа и да се черпи повече финансов ресурс от държавата. А ние все пак трябва да говорим и за приходи. Трябва да говорим за прогноза, защото в момента това, което се говореше за бюджетната рамка, се казваше, че бюджетният дефицит може би ще бъде около 3,5-4,5, но това, което чухме като тригодишна прогноза по проектобюджета, който беше представен от досегашния служебен финансов министър, ние чухме там за едни дългове, които ще се увеличават за страната ни, и държавният дълг ще нарасне до 50 милиарда, което означава, че за предстоящите три години по тази прогноза, която Министерство на финансите, лично финансовият министър представи, говори за около 20 милиарда повече дълг, който ще увеличи страната ни. А за 2022 г. е записано, че той не трябва да бъде по-висок от 10,2 милиарда, което означава, че някой трябва да обясни, дали ще влизаме в дългова спирала, дали ще правим необосновани разходи или ще правим оптимизация на управлението, за да можем все пак както да съхраним бизнеса, да помогнем реално на бизнеса, но същевременно да не товарим и държавата с тежести, които в годините някой трябва да ги плати. А това означава, че и цялата пенсионна осигурителна система може да бъде под един сериозен натиск и увеличаващ се дефицит, което също трябва под една или друга форма да има прозрачност за взимането на всяко от тези решения. И тогава всъщност ще се види, кой какво е представил, кой какво може да изпълни и да се види реално какви са опциите и възможностите на бюджета на държавата да поеме всички тези натоварени плащания, които ще трябва да предстоят.

Странната конструкция на кабинета дали се обяснява само с партийните апетити за министерски постове и уреждане на партийна клиентела във вид на администрация? Защото наблюдаваме двама министър-председатели – един формален и друг реален, който е концентрирал в ръцете си цялата финансова власт.

Да.

Това е г-н Василев. На г-н Петков се оставя пиара. Освен това икономиката също е уредена с двама министри: Корнелия Нинова и Даниел Лорер. Двама министри има и за информационните технологии. И на последно място, някак си между другото, се споменава министърът на външните работи. Това е безпрецедентна конструкция на кабинет – не намирате ли?

Във времето ще видим, доколко е била съдържателна и доколко са били искрени с намеренията си, които бяха декларирани. Но най-лошото за страната ни е, ако се окаже, че това е клуб по интереси и цялостната тази финансова концентрация в един човек в лицето на финансовия министър и вицепремиер, както казахте, може би той ще бъде реалният премиер.

Той не е ли реалният премиер?

Той е този, който държи парите и концентрира цялата финансова, бюджетна и европейска финансова сфера, а това означава, че ние имаме сериозен проблем, който би могъл да възникне, защото тук вече са иззети много от възможностите на другите ресорни министерства да имат и своята оперативна самостоятелност. Защото отговорностите, които ще имаме по европейското финансиране – нека само да припомним на вашите слушатели, че за голямо съжаление, нито правителството на Борисов, нито служебното правителство успяха да подготвят и да подпишат споразумение с Европейската комисия за новия финансов програмен период. Забележете – той започна на 1 януари 2021 г. Това нещо остана незабелязано в тези политически дебати, които се водеха, защото нямаше възможност да се говори за реални политики и за това, което трябва да се прави, и какви са слабостите, които трябва да бъдат запълнени със съответните съдържателни решения. Но това, което е по-важно, е, че в момента страната ни ще се възползва от европейското финансиране за новия финансов програмен период не във възможните 7 години, а ще бъде в един много по-кратък период от време – това са 5 години, защото аз съм убеден, че и 2022 г. ще бъде загубена и пропусната, защото знаем, че когато бъде подписано това споразумение, след това има допълнително друга техническа работа, която трябва да бъде изпълнена, за да започне съответното кандидатстване и да бъдат отворени съответните програми. Но аз се връщам в периода, когато беше кабинетът „Орешарски“. Знаете, че тогава два пъти беше върнато това споразумение от Европейската комисия и със забавянето, което беше направено, то беше подписано в служебния кабинет на Росен Плевнелиев. Така че тук тази концентрация на много финансова власт във финансовия министър в един момент ще му бъде в тежест, защото той ще трябва вече персонално да носи отговорност за всичко, което ще се случва, неприятно в тази приходна и разходна част на бюджета. Но това е вече политическо решение, което е взето. И за мен е по-важно да не се окаже, че това, което имаме днес, е подготовка за преходен период на управление и след може би година-две, защото моята прогноза и това, което наблюдавам като конструкция, като състав – има много хора, които нямат абсолютно никакъв управленски опит, те не познават начина на функциониране на администрацията, начина на обработване на документооборота, който върви между съответните министерства. И особено сега, когато се правят съответните трансформации в много от министерствата, повярвайте, че в рамките на около два-три месеца, съвпадайки и с коледните и новогодишни празници, аз съм убеден, че администрацията ще работи много по-лошо, отколкото досега. И за мен прогнозата е, че поне в предстоящите пет-шест месеца – и това беше заявено много ясно от преговорите, които се водеха, всяко министерство и всяка администрация ще бъде натоварена за изготвянето и представянето на анализ на съответното състояние и хоризонт за действие, който трябва да има в по-дългосрочен план. Аз смятам, че правителството няма своята пътна карта, няма неотложните, краткосрочните и дългосрочните цели, защото много е важно още от самото начало да имаш ясен план за действие за т.нар. четиригодишен хоризонт, а пък да работиш, докато ти дадат възможност, както и опозицията, така също и българското общество. Тук също трябва да имаме предвид, че това правителство и мандатоносителят на това правителство е с най-ниската електорална тежест през всичките тези 30 години преход. Защото ако говорим, че в  предишния период от време всички мандатоносители са били избрани с над 900 000 гласа, в последните три-четири мандата, които е имало, знаем, че мандатоносителите са били с около 1-1,1 милиона гласоподаватели, което означава, че имаш много повече електорална тежест, можеш да започнеш и да гарантираш, че ще проведеш съответните реформи. Докато сега, при тази крехка парламентарна подкрепа, и то конфигурация от четири парламентарни групи, мисля, че има доста подводни камъни, които ще могат да излизат всекидневно в предстоящите месеци.

Казахте, че това правителство е преходен период. Преход за какво към какво?

Към нови предсрочни парламентарни избори. Това, което обаче трябва да се знае, е, че обществото в момента е доста уморено от провеждащите се три парламентарни избора и съвпадайки последният трети парламентарен избор с президентските избори. И хората от бизнеса искат управление, което да е натоварено с отговорност, да има парламент, който да приема законодателство, което да бъде в подкрепа на развитието на страната ни и изпълняването на нашите ангажименти пред международните ни партньори. Но разбира се, много е важно да има ясна и категорична разяснителна кампания за всичко това, което ще се случва, за да могат хората да правят своя информиран избор. Да се покаже какви са дефицитите, които са били досега, да кажат какви са решенията, които се предлагат, но същевременно да имаме и пътната карта за това, което казах и преди малко – неотложните, краткосрочните и дългосрочните цели, които има това правителство. Аз не чух нищо в краткосрочните – Северна Македония, защото това е тема, която ще бъде като дебат на предстоящия съвет, който ще бъде само след два дни, в четвъртък. Нищо не чухме по всички тези актуални външнополитически теми, които пряко зосягат и нашия регион. Ако погледнем нашите съседи – и Турция, знаем, че от там може да дойде миграционна, напрегната е ситуацията. Сега, в момента, зимните месеци не предполагат увеличаване на този миграционен поток, но аз съм убеден, че правителството трябва отсега да има съответните ясни мерки, които могат да бъдат предприети, и с нашите съседи да работим в пълен синхрон. Защото знаем, че Черноморският регион е в постоянно напрежение – знаем, какво е присъствието, знаем, какъв е политическия натиск, който прави Русия, и знаем, че всяка регионална черноморска инициатива – тя е ограничена като възможност. А знаем, колко по-активна е Румъния в тази посока и аз смятам, че България с Румъния трябва да работи в пълен синхрон. С Гърция трябва да работим по интерконекторната връзка Комотини – Стара Загора, защото министър-председателят трябваше да каже, какъв е срокът за пускане в експлоатация и да поеме някакъв ангажимент, защото 2022 г. предстоят преговорите с „Газпром“ за дългосрочните договори, които ще бъдат сключени. А когато ние имаме изградена и пусната в експлоатация – забележете, след 12 години опити да бъде завършена тази връзка, тя ще ни даде възможност да имаме физически пренос на азерски газ, който е доста по-евтин от този на „Газпром“, и ще можем да бъдем много по-конкурентоспособни, и ще можем да защитим повече националните си интереси, когато имаме и съответните алтернативи за т.нар. диверсификация, която трябва да има в газовия пренос.

Понеже на няколко пъти споменахте предстоящата Среща на върха или Европейския съвет, който е насрочен за 16 декември, но на него няма да отиде министър-председателят, на него ще отиде президентът Румен Радев. И ето тук вече възниква въпрос – това правителство самостоятелно ли ще бъде или ще бъде придатък към държавния глава? Защото силовите министерства със службите остават под контрола на президента Радев, външният министър – също идва от неговата администрация. Не говорим за други служебни министри, които влизат в новото правителство. Какво правителство всъщност имаме?

Тук не трябва да се прави драма, защото все пак знаем, че президентът реално носеше отговорност за управлението на страната чрез служебните кабинети, които назначаваше във връзка с провеждащите се предсрочни парламентарни избори. И темите, които ще бъдат в дебата сега, на 16-ти, това е развитие на пандемията, управление на кризи и устойчивостта, енергийни цели, сигурността и отбраната, миграция, положението в Беларус. Аз смятам, че това са теми, по които все пак Кирил Петков надали би могъл да представи страната ни в такъв кратък период от време за запознаване с всичките детайли. Но това, което бих искал да споделя пред вас – за мен е много важно: какви са намеренията на политическия проект „Продължаваме промяната“. Защото в момента ние имаме две силни фигури – Кирил Петков и Асен Василев. Ако декларираното през всичките тези няколко месеца, че ще трябва да възстановим парламентаризма, аз смятам, че чисто стратегически, за по-дългосрочен хоризонт на политическите цели, които си поставят те, единият трябваше да остане като силната фигура в българския парламент, за да има необходимата тежест съответната парламентарна група и да изисква много повече, и да възстановим този парламентаризъм, който трябва да има към изпълнителната власт. Сега, когато тези две лица са на високо управленско ниво – как си представяте, че от тяхната парламентарна група ще могат да изискват или да завишат критериите си към тях самите? Това просто е почти невъзможно. И другото, което е – че отиването и на Корнелия Нинова в изпълнителната власт, това също ще омаловажи взискателността на парламентарната група на БСП спрямо изпълнителната власт. И мисля, че тук вече можем да говорим за нещо, което действително кореспондира с клуб по интереси и възможност да се разпределя държавния ресурс – дано да не бъдем прави, за да не се повтори това, което наблюдавахме през последните две години от управлението на ГЕРБ.

А присъствието на силовите министри от служебното правителство под покровителството на президента Радев няма ли да го накара да не бъде така критичен спрямо кабинета на „Продължаваме промяната“, както беше през последните мандати за ГЕРБ. Това можем да го допуснем, логично е. Обратното би било неестествено.

 Аз смятам, че президентът Радев ще има интерес да бъде критичен и да назовава проблемите с истинските имена, защото ако говорим, и това, което се дава като политическа прогноза от анализатори – че правителството надали би изкарало четиригодишния си мандат, това означава, че след определен период от време президентът отново ще влезе в конституционните си правомощия да състави служебен кабинет.

Дали това не е целта?

В момента той би имал интерес да назовава проблемите и под някаква форма да се дистанцира и да не бъде пришиван към изпълнителната власт, защото това в противен случай би могло да носи сериозен негатив и към него в един следващ период, когато трябва да се натоварва отново с тази отговорност по Конституция.

 

Споделете новината в социалните мрежи:

Свързани новини
Христо Казанджиев: Държавата се заиграва с финансите, има интерес от високи цени на тока, за да намери пари за направените обещания
Христо Казанджиев: Държавата се заиграва с финансите, има интерес от високи цени на тока, за да намери пари за направените обещания
Faktor.bg
17.01.2022 г.
Мораториумът върху цената на тока беше незаконен, след падането му към държавата ще има претенции за обезщетения
Прочетете повече
Ген. Съби Събев: Недопустимо е министри с лични мнения да стимулират настроения срещу НАТО
Ген. Съби Събев: Недопустимо е министри с лични мнения да стимулират настроения срещу НАТО
Faktor.bg
07.01.2022 г.
Институциите трябва да дадат адекватен отговор и отпор на настроения, които разколебават доверието на общество в Алианса
Прочетете повече
Цветанов прогнозира "игра на нерви" между институциите от изпълнителната власт, законодателната и прокуратурата
Цветанов прогнозира
БНР
20.12.2021 г.
Върви се отново към хипотезата за превръщане на Народното събрание в гумен печат на правителството
Прочетете повече