Горан Благоев: Македония трябва да бъде в Европейския съюз, за да е изолирана от руско-сръбското влияние на Балканите

Веднъж завинаги трябва да престанем да четем историята си през съветските, идеологизирани очила и да я погледнем ясно с нашите си български очи

Вписвайки българите като отделно  етнически елемент в македонската конституция, различен от македонците означава да признаем, че наистина има две  отделни народности - българска и македонска, което не съответства на историческата истина, казва пред Faktor.bg кандидатът за президент на Национално обединение на десницата

Г-н Благоев, преди 20 години бившият президент Петър Стоянов заяви, че Македония е най-романтичната част от българската история. След драматичните преговори през последните две години за членството  на Републиката в ЕС остана ли нещо романтично в нашите отношения?

За съжаление нищо романтично не остана. Проблемът е не само в агресивността на македонските политици, които се оказваха несравнимо по-добре подготвени от нашите. Проблемът е в недалновидната политика и грешките, които Бойко Борисов допусна през последните четири години, подписвайки един договор, който вместо да даде решения, създаде нови проблеми. За тази безумна ситуация отговорност носи и дилетантщината на Румен Радев, който вместо да отстоява националната кауза на България, е на път да я продаде, допускайки Македония да влезе в Европейския съюз без уговорки, безапелационно, без да е приела всичките справедливи български искания и настоявания. Не искам да съм лош пророк, но се опасявам че до края на годината точно това ще се случи.

Някои историци и политици коментират, че отказът да дадем зелена светлина, за да стартира предсъединителният процес на съседите е своеобразна българска капитулация, каква е вашата позиция? 

Капитулация само дотолкова, доколкото бъдещето на Македония наистина трябва да бъде в Европейския съюз, защото по този начин страната ще бъде изолирана от руско-сръбското влияние на Балканите. Капитулация обаче е и безкритичното даване на зелена светлина за преговори за бъдещо членство на Македония. То също крие страшно много подводни камъни, защото Македония ще започне тези преговори без да е изчистила спорните моменти с България. Т.е. Европа сама денонсира своите принципи, защото настоява да дадем зелена светлина на Скопие без да са изчистени спорните моменти със София. Затова трябва да благодарим и на служебното правителство на Румен Радев, който вероятно, ако бъде избран повторно за президент, ще продължава да съсипва българската външна политика. Опасявам се, че ние за пореден път сме губещата страна в каузата Македония. На път сме да се случи поредната национална катастрофа, този път катастрофа на нашите идеали и историческа памет. Единственото успокоително е, че тази катастрофа ще бъде без териториални загуби.

Какви са полезните ходове от тук нататък в преговорите? 

Имаме един единствен полезен ход. Румен Радев и служебният кабинет, до съставяне на нормално правителство, а такова едва ли ще се случи до 14 декември, да започнат спешни разговори с държавните глави на страните-членки на Европейския съюз, както и с лидерите на общността, за да изложат в аргументиран и кратък порядък българската позиция по въпроса, която е позиция на историческата истина. Включително и да  обясним на Европа, която е чувствителна към понятия като фашизъм и окупатори, че българската армия и администрация през 1941 г. не са посрещани като окупатори, а като освободители; че ние сме били принудени да станем съюзници на Хитле, защото сме искали да осъществим националното си обединение, което Европа ни отне през 1919 и че въпреки депортирането на македонските и тракийски евреи,  представители на българската администрация, на българската църква и българския елит са се опитвали и да спасят отделни техни представители. Трябва да се настоява  Скопие да употребява адекватен на европейските ценности език, език в който няма омраза, няма лъжи, а не език, изпълнен с обиди, дори цинизми. Да се настоява за език на толерантност и зачитане на историческата истина, да се сложи край на антагонизма, да се търси онова, което ни обединява не само в миналото, но и сега.

Трябваше ли България преди да настоява съседите ни да преосмислят и обективизират историята си,  ние също да признаем и осъдим злодействата на комунисти, сталинисти  и Коминтерна по македонския въпрос, да изчистим също историята си от митове?

 Абсолютно вярно. Проблемът дори по отношение на Македония е, че ние сами сме пробили нашата защита. Как да убедим Европейския съюз, че ние не сме окупатори и фашисти,  при положение че в България продължава да има антифашистки организации, а историята красноречиво показва, че в България по време на Втората световна война може и да е имало профашистки организации, каквито е имало на много места в Европа, но фашизъм като форма на държавно управление и обществени отношения никога не е имало. Следователно ние наистина веднъж завинаги трябва да престанем да четем историята си през съветските, идеологизирани очила и да я погледнем ясно с нашите си български очите.

Има ли резон позицията, която защитава и настоящият президент Радев - да отстояваме признаване на българско малцинство? 

Това е един много погрешен подход, тъй като настоявайки да има българско малцинство, а малцинството е малка част от голямото, означава да зачеркнем историческата истина, че хората в Македония са част от българската етническа общност на Балканите. Вписвайки българите като отделно  етнически елемент в македонската конституция, различен от македонците означава да признаем, че наистина има две  отделни народности - българска и македонска, което не съответства на историческата истина, тъй като днешните македонци всъщност са потомци на македонските българи. И този факт е отразен във всички лични документи и кръщелни свидетелства на хората, живели в Повардарието до 1945 година.

В Македония има македонски граждани с българско самосъзнание и ако някой нарушава техните права, то те трябва да бъдат отстоявани и защитавани не на принципа на малцинствената общност, а като нарушаване на индивидуалните им човешки права, което е основен постулат и в Европейския съюз. Тази защита разбира се е преди всичко отговорност на България. Вписването на българите като отделен държавнотворен елемент в македонската конституция означава да дадем картбланш на Скопие да търси македонско малцинство в България и по-точно в Пиринския край.

Няма как, говорейки за Македония да подминем искането на Македонската православна църква Българската да й стане майка, какъв шанс беше това за двата народа? 

Въпреки условностите на предложението от страна на МПЦ Българската патриаршия да е отново църква-майка, смятам че това беше един исторически шанс, който за съжаление беше изпуснат. Защото ако в края на 2017-а Светият синод в София беше започнал активно да търси подкрепа за автокефалията на МПЦ, ако не се беше свил пред руския юмрук и беше съумял да спечели за каузата благоразположението на Цариградския патриарх, сега ние щяхме да имаме едно ползотворно сътрудничество между двете църкви, което да даде и модела за нашите нормални междудържавни отношения. Да припомня, че и тогава много лаици в църковните отношения и манипулатори наплашиха обществото, че ако Българската патриаршия възстанови историческата истина - да е църква майка на Македонската архиепископия, я заплашва тотална изолация от православния свят. Техният глас тогава бе по-силен от гласа на разума, както е и сега. Така че в момента ние щедро пълним българската кошница с горчивите плодове на църковната и държавническа безотговорност.