Горан Благоев: Църквата е удобна брошка върху ревера на всяко правителство

Защо българското посолство в Москва издава визи на руски журналисти, които пишат пасквили срещу България и ни наричат „нечовеци“

Абсурдно е, че черната кутия на падналия МиГ-29 ще бъде дешифрирана в Русия, защо мълчат десните, премиерът, президентът, пита кандидатът за народен представител от „Републиканци за България“ и водач на листата на 23 МИР-София Горан Благоев

Интервю на Faktor.bg

Г-н Благоев, как ще коментирате думите на служебния вътрешен министър Бoйко Рашков, че Бойко Борисов „разчита на владиците“ и е сключил сделка с БПЦ?
 
За тази ситуация от години алармирах и в моето авторско предаване „Вяра и общество“ което се излъчваше по БНТ. При това много преди Бойко Рашков да „открие топлата вода“. За последно на 6 юни миналата година, по повод на поредния необоснован финансов транш на правителството към Синода в същото предаване се каза, че Българската патриаршия се превръща в брошка на държавния ревер, че в отношенията между правителството и църквата важи правилото на омертата – мълчи се за грешките на другия. И затова предаването вече го няма в т.нар. „обществена“ БНТ.
Това, което казва Рашков е само четвъртинка от истината. Другата четвъртинка я изрече неотдавна финансовият министър Асен Василев, който доста се учуди, че в гласувания от Борисовия кабинет бюджет в перото „непредвидени разходи“ от 810 милиона лева има и „непредвидени разходи за църкви“. Но и това е казана истина на парче. След като виждаме, че срещу някои от представителите на задкулисието може да бъдат предприети съответните финансови и съдебни дирения, защо служебният кабинет не се разрови по-надълбоко и в паричните траншове, които предишното правителството превеждаше на една или друга епархия? Защо не се назначи съответната експертиза, за да се види за какъв вид ремонти и строежи са изразходвани милионите, които БПЦ получаваше през последните години, по какви цени са калкулирани необходимите строителни материали? Да не се окаже, че не само за ремонтите на пътища и язовири торба цимент е отчитана на тройна и четворна цена?! 
Бойко Рашков добре е забелязал, че Борисов е „осигурявал... средства за църквите, за някои митрополити”, а сега търси подкрепата им в предизборната си кампания.  Но да не забравяме, че иде реч за две страни на една и съща монета. Че и мнозинството от владиците се възползваха от суеверното отношение към Бога и Църквата на бившия премиер, за да измолят една или друга субсидия.

Кой трябва да осигурява средства за нови строежи на църкви и манастири?
 
В Републиканци за България не отричаме отговорността на държавата към храмовете, които са паметници на културата. Но никой не повдига въпроса, защо БПЦ и мюфтийството, например, трябва да получават средства за нови строежи, при положение, че това е тяхна работа – те са длъжна да осигуряват молитвени домове за паството си, а не държавата. Нали Църквата и останалите религиозни общности са отделени от нея? Не се повдига и друг въпрос – кой и как стопанисва имотите на БПЦ, от които тя събира съответните наеми. Ще дам само един пример. Само за миналата година правителството отпусна за ремонтни дейности в Софийската семинария близо 1 милион лева. В момента изцяло се реставрира семинарската църква, която е паметник на културата. В действителност външната й част беше ремонтирана преди двадесетина години по програмата „Красива България“, но имаше нужда от реставрация на вътрешната й част, тъй като стенописите, дело на именити наши зографи, са в лошо състояние. Сега обаче не се възстановява само вътрешността на храма, но се ремонтира и отвън – т.е. имаме частично дублиране на реставрационно-ремонтната дейност. Очевидно защо – трябва да се усвоят определени средства. Но само на метри от семинарската църква е спортната площадка, на която някога семинаристите са провеждали своите часове по физическо. От години тази площадка се отдава под наем на частен наемател, а приходите отиват в синодалния бюджет. Ето в това е парадоксът. Светият синод прибира наемите от семинарски имот, но проси пари от държавата за същата тази Семинария. И държавата дава – с пари от държавния бюджет се ремонтират жилищни и учебни крила. Същото е и с Пловдивската семинария.  Твърди се, че тенис-кортът на територията на Софийската семинария се стопанисва от лице, близко до бившия премиер Борисов. Това са факти, които служебният кабинет може да провери и да оповести. Но няма да се случи. Църквата е удобна брошка върху ревера на всяко правителство. Новите власти също няма да посмеят да потърсят сметка на владиците, защото робуват на някакво псевдо-уважение към БПЦ като пазителка на изконните български ценности. 

До колко това внушение се покрива с реалността?

Това всъщност са кухи фрази, лишени от съдържание. Стереотипното мислене и плиткото познание, което демонстрират по отношение на Църквата нашите политици всъщност е твърде пагубно и за нейния авторитет. Виждаме как в последните дни БПЦ се превърна в омърлян предизборен парцал, с който се замерят опонентите. Затова Републиканци за България предлагаме да има стриктен регламент и контрол на средствата, които държавата отпуска на традиционните изповедания.
 
Какво означава това, бъдете по-конкретен?
 
Да се отпускат средства за заплати на съответните служители в религиозните общности, а също да се субсидира ремонтът и реставрацията на храмове, които са паметници на културата от местно и национално значение. Но за строеж на нови храмове – съответната общност сама да си търси средства. Как по време на османския период православните българи сами си строяха църквите, а сега трябва държавата да им ги строи? Нима сме по-бедни или сме по-малко? Ако един квартал не може да си построи църква, значи няма нужда от нея. Да не забравяме, че единствено с политически цели ГЕРБ и ДПС опростиха и дългове за над 8 милиона лева на Главното мюфтийство.
Същевременно трябва да се помисли как да се прекъсне неформалната зависимост между хора с власт и влияние и служители на съответната религиозна институция. Да не говорим за двамата депутати от предишните парламенти – Йордан Цонев и Волен Сидеров, които получиха дипломи за богослови, а единият даже има и научната степен „доктор“. Много ученолюбиви се оказаха тези господа. Един от преподавателите в Шуменския университет, където се просвещаваше Сидеров случайно се оказа лидер на партия „Атака“ в Перник. А в предишния парламент никой не обърна внимание, че депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков май не прекъсна членството си във важни структури на Светия синод и Пловдивска епархия. Докато един месец той се подвизаваше като народен представител продължаваше да бъде юридически съветник на Синода, да е член на Върховен църковен съвет (ВЦС), който е председателстван от Гаврил Ловчански и да бъде началник отдел „Синодални имоти“. До колкото ми е известно именно началникът на този отдел отговаря за сделките със синодални имоти, които след това се одобряват от ВЦС. Т.е. г-н Чолаков е в ролята на длъжностно лице, което предлага една или друга сделка, а след това участва в нейното гласуване. Същевременно е и юридически съветник на Пловдивска епархия и член на Епархийския съвет. Изобщо многофункционална личност. Апропо, като председател и като член на ВСЦ митрополит Гавриил и Радомир Чолаков би следвало да знаят кой е наемателят на спортната площадка в двора на Софийската семинария?!  Служебният кабинет би следвало да изиска наличната документация, ако не иска твърденията на Б. Рашков за пореден път да увиснат във въздуха. 
В момента Р. Чолаков е втори в листата на  ГЕРБ за Пловдив-град след Бойко Борисов и е вероятно да го видим и в 46-ия парламент. Така че можем да бъдем спокойни, Синодът си е подсигурил парламентарно лоби...

Сякаш вървим по един познат модел на една друга държава?

Да, ако имате предвид Русия. Но ако в тази държава подобен модел има своите корени още от времето на Руската империя, то в България той е изкуствено привнесен. И съдейки по обществените нагласи не е добре приет. Той по-скоро отвращава хората от църковните служители и особено от висшия клир. Вижте само колко негативни реакции имаше позицията на Старозагорския митрополит Киприан в защита на Бойко Борисов срещу нападките на Бойко Рашков: „Благочестивият държавник подкрепя вярата православна, а вярата православна крепи народа”. Или приветствените думи на Николай Пловдивски към бившия премиер: „Благословен идващия в името Господне!“ Ами, че с тези думи е приведстван Христос от жителите на Йерусалим при последното му идване в града. 
Цинично е да наречеш „благочестив държавник“, който спи до шкафчета с кюлчета злато и пачки с евро, който няма дори законна съпруга. В какво се изразява благочестието? Че дава държавни пари за църковни строежи? Че това са правили и десетки разпътни владетели в миналото, които Църквата също е венцехвалила. Но както се знае, Господ не може да бъде излъган, дори от служителите му.
Русия на Путин и Кирил Гундяев не я очаква също нищо добро. Съвременният човек има нужда от християнство на действието, на състраданието и милосърдието, а не на парадността и фалша.  
 
Когато говорим за Русия неотдавна, на знаковата дата 22 юни "Комсомольская правда" публикува скандалната статия на Дария Асламова в която  твърди, че българите са „нечовеци“, внушава се, че в България се възражда фашизмът. Кого обслужва такава публикация?
 
Несъмнено обслужват всички, които осъзнават, но не признават, че Русия е колос на глинени крака. Статията, а и преди това поведението на Асламова, с която имах изпитанието да общувам два часа в парка на НДК, ме убедиха, че в Русия на Путин качествена, безпристрастна, истинска журналистика няма, има пропаганда. Пропаганда от Гьобелсов тип. Асламова ме покани за интервю, но самата тя превърна интервюто в ожесточен спор, опитвайки се да ми налага своите тези. Питам се, българското посолство в Москва знае ли на какви персони дава входни визи за България?! Тук не става въпрос да се цензурират неудобни за България руски журналисти – всеки може да изнася нелицеприятни факти за страната, в която е изпратен като кореспондент. Това е в основата на европейското разбиране за свобода на словото. Но да излага факти, а не да манипулира и да изопачава истината, още по-малко да се превръща в пропагандист на режима в своята държава.
 
Вашата партия Републиканци за България стартира акция за премахването на МОЧА. Докъде стигнахте?
 
Все още очакваме институциите, до които адресирахме нашето искане, да ни отговорят – Министерски съвет, Областния управител на София-град, Столична община. За сега, след близо два месеца отговор получихме само от столичното кметство – лаконичен, но точен. Според зам.-кмета по културата М. Боршош МОЧА е „актуван като държавна собственост“. Отговор обаче от институциите в чиято компетентност е съдбата на този монумент – правителството и областния управител на София-град – няма. Продължават да мълчат пред нашето настояване МОЧА да бъде демонтиран. Ние обаче няма да спрем да настояваме това да се случи. Съдбата на МОЧА може да не изглежда насъщен проблем за тревожното настояще на българите, но е проблем, който има важна перспектива в бъдещето. Фигурата на чуждия войник, който размахва заканително оръжие над главите над столичани, е плод на една голяма лъжа и символ на мракобесието от отминали времена. Не искам следващите поколения българи да бъдат възпитавани в лъжи и натрапена благодарност към една съчинена освободителка. С моите колеги от Републиканци за България Иван Анчев и Румен Динев сме амбицирани на това място да има мемориал, утвърждаващ българската национална чест и достойнство. 
За съжаление президентът Радев се изказа срещу демонтирането на МОЧА, при все че за неговото запазване няма национален консенсус. Питам се какъв национален обединител може да бъде той? И друго прави впечатление. Позицията на С. Трифонов, чиято политическа формация заяви подкрепа за Радев. Тези дни лидерът на „Има такъв народ“ заяви, че България няма и не иска общо бъдеще с Русия. Е, как тогава подкрепя човек, който постоянно настоява за вдигане на санкциите срещу Москва, въпреки категоричния отказ на Европейския съюз. Кога е искрен С. Трифонов. Дано само не си мисли, че политиката е шоу – днес говориш едно, утре точно обратното. В стила на Б. Борисов, комай...  
 
Републиканци за България е партия със заявени десни позиции. Защо десницата е толкова разединена в момента?
 
Защото сред някои от по-старите десни партии се наблюдава много силен егоцентризъм и манията да се обявят за по-автентични десни от другите. Но това не може да бъде нито диалогична, нито градивна, нито обединяваща позиция. Някои партии и коалиции, които се заявяват като десни, открито подкрепят ЛГБТ-движението и т.нар. Прайд. Но това е жив левичарски популизъм, скрит зад десен параван. Същевременно някои от същите тези десни мълчат пред абсурда черната кутия от катастрофиралия МИГ-29 да бъде дешифрирана в Русия. По темата мълчат и служебното правителство, и президентството, и партиите от протестите. „Републиканци за България“, както и „Национално обединение на десницата“ бяхме сред малкото партии, които алармирахме за този абсурд – натовска държава да търси партньорски услуги от режим, който е подложен на санкции от нейните съюзници и обявява България за „вражеска“.     
Включих се в  политиката с желанието нашата нова партия да помогне за обединение на десницата, защото една разединена десница не е полезна нито за своите привърженици, нито за цялото общество. В Европа и у нас се надига лява вълна, чуваме все по-чести изявления в духа на соцносталгията и антиевропеизма. Предлагат ни спасение по източен модел. Четем и как руския посланик у нас – Митрофанова – си позволява да ни поучава, че отношенията ни с Русия били влошени заради обвързаността ни с ЕС и НАТО. Върху същите пропутински опорки градят предизборната си кампания всички формации, които ни обещават връщане на социалистическия рай под сянката на Москва. Само че не коментират какъв срив в българската икономика и изобщо в обществения живот ще се случи, ако излезем от ЕС. Подобни предизборни обещания са силно популистки и изключително опасни. Те може да бъдат артикулирани само от хора, с болна психика и без ясна визия за бъдещето. Не завиждам на електората им, който се излъже да им вярва.    
Затова България трябва да има обединена и автентична десница, която да противостои на тези пагубни за държавното ни развитие тенденции. Иначе нищо добро не ни очаква. И мисля, че първите горчиви хапчета можем да изпием съвсем скоро след 11 юли.