Иван Анчев: За „професионалното русофобство“ или любовта към истината
Иван Анчев има 24 години стаж за българската държава в сферата на сигурността и външната политика. Генерален консул на България в Чикаго от 2016 до 2020 г. Понастоящем е член на Изпълнителния съвет на ПП „Републиканци за България“, водач на листата в 14 МИР – Перник
Преди няколко седмици една антибългарска статия разбуни българското общество. Руската журналистка от „Комсомольская правда“ Даря Асламова публикува преднамерен и изпълнен с полуистини и откровени лъжи репортаж от България, озаглавен „Как България се превърна в страна на професионални русофоби“ . Няма да се впускам в опровергаване на самите лъжи и полуистини в статията – това го направиха преди мен, много по-умни люде от мен. Няма да коментирам и самата Даря Асламова – тази амазонка на българо-руската дружба, прочула се покрай въпросната статия и със своите лишени от добър вкус и морал еротични снимки в стил „руска самоделка“. Няма да адвокатствам и на достойните българи, засегнати от Асламова с присмехулно-подигравателен тон, нито ще соча с пръст българските павликморозовци, плачещи, че Русия ни била напуснала.
Не. Искам да помислим върху друго. Къде е реакцията на българската държава срещу подобни пасквили? И забележете – нямам предвид официални реакции от първите мъже на държавата или дипломатически демарш на Външно министерство. Би било прекалена реакция, ако отговарят на подобни „братски“ пасквили (и парцали – простете за думата, но не се сдържах).
Имах предвид нещо друго. В случая липсва институционалният отговор на българската държава, липсва държавното звено, което на мига да отговори: това е клевета, това не е вярно, това е откровена лъжа. И да бъде поискано право на отговор в „Комсомолская правда“. Като не го получат, защото те със сигурност няма да го дадат, да се публикува във всички български медии (или поне в тези извън влиянието на Кремъл) – поискахме да очистим името на България, но „братушките“ не ни позволиха. И така да се прави след всяко антибългарско изказване или публикация – независимо дали идва от Москва, Скопие или Белград.
В XXI век, в зората на зараждащата се повсеместна хибридна война на фалшивите новини срещу демократичните общества, трябва да се действа именно по такъв начин. С честност и пълно отричане на лъжата! И за да не изглеждам като някакъв разгневен утопист-мечтател, ще ви кажа, че много държави вече са изградили подобни центрове. В Съединените щати подобно звено има в структурата на Държавния департамент – днешният Global Engagement Center, създаден през 2016 г. е наследник на създадения още през 2011 г. Център за стратегически контратерористични комуникации (Center for Strategic Counterterrorism Communications – CSCC). Защото съвременната дезинформация не е нищо повече от целенасочена и добре премерена асиметрична терористична атака, и дори операция. В НАТО също оценяват необходимостта от създаване на подобно звено, след като преди няколко години „държава извън ЕС“ – вие сами се сещайте коя е тя – разпространи „новината“ за изнасилено латвийско момиче от германски войници на учение в Латвия. Истината представена от латвийската полиция, че въобще няма такъв случай, потъна нейде в безбрежния океан на антигерманското и антинатовското плюене по социалните мрежи. Чехия не остана по-назад в борбата с дезинформацията – още през 2016 г. създаде специален Център за терористични и хибридни заплахи към своята служба за вътрешна сигурност - Bezpečnostní informační služba (BIS). Европейският съюз, като една по-тромава структура, все още прави първите крачки в тази сфера. Все пак следва да се отбележи, че създадената в навечерието на изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Система за бързо известяване (Rapid Alert System – RAS) е стъпка в правилна посока.
България отдавна вече е във водовъртежа на хибридната война – изправена пред външни зложелатели и бореща се повече от 140 години със своята собствена Пета колона, мечтаеща за Задунайская губерния. Сигурен съм, че са останали обаче честни и смели държавници, които ще обмислят създаването на подобно звено и у нас, което да ръководи, синхронизира и координира усилията на българското правителство за установяване и противодействие на чуждестранна правителствена и неправителствена пропаганда и дезинформация. Защото подобни външни влияния имат най-вече за цел оказване на влияние върху българската вътрешна и външна политика, за накърняване на българските интереси в сферата на сигурността и отбраната. Такива зловредни опити са и пряко насочени против гражданското общество и установения конституционен ред в нашата държава.
И нека да завършим с цитат от един от най-големите русофили (някои ги наричат и рублофили) в българската история – Драган Цанков, който в писмо до руския дипломат Хитрово е изплакал: „Не ви щем ни меда, ни жилото!“. Та и ние, обикновените българи, казваме така: не ви щем ни „братството“, ни спасението. Истината, дайте само истината! Но удобна ли е тази истина за Кремъл?
