Тодор Тодоров: Необходима е законова регулация на професията психолог

Тодор Тодоров: Необходима е законова регулация на професията психолог
Радио "Фокус"
Тодор Тодоров: Необходима е законова регулация на професията психолог
16.06.2021г.

Тодор Тодоров, водач на листата на „Републиканци за България“ в 6 MИР Враца и втори в листата в 23 МИР София, криминален психолог, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Тодор Тодоров е водач на листата на „Републиканци за България“ в 6-и MИР-Враца и втори в листата в 23-и МИР-София. Сигурна съм, че сте достатъчно разпознаваема личност за голяма част от нашите слушатели, но да кажем и за останалите, че сте криминален психолог, участвал в разкриването на едни от най-тежките криминални случаи през последните 20 години, експерт по линия на съдебно-психологичните експертизи и шефинструктор в единственото полиграфско училище в Европа, признато от Американската полиграфска агенция.

Какво Ви насочи към политиката, която предлага ПП „Републиканци за България“? Кои от основните акценти в програмата на партията привлякоха вниманието ви?

Няколко са нещата, които надделяха при вземането на решението да се включа активно в политическия живот. След няколко разговора с г-н Цветанов и с няколко човека от заформящия се проект стигнахме до извода, че имаме общи цели и виждания за много от нещата, които трябва да се развият, особено в моя роден край – това е област Враца. Няма да забравя в началото на извънредното положение миналата година – тогава всъщност окончателно взех решението за себе си –бяха пуснали някаква обява по медиите, че търсят психолози, които може да не са завършили докрай образованието си, да работят на телефони на доверието с цел обслужване на хората, които са в критично състояние. Тогава си дадох сметка как вече близо 30 години чакаме закон и искаме да го има, който да регулира нашата дейност. Защото представяте ли си в една такава ситуация – обажда се човек примерно на студент втори курс и му казва: „Не се чувствам добре, искам да се самоубия. Уплашен съм, загубих си работата, нещата вкъщи не вървят и т.н.“. Реално погледнато по какъв начин човек, който няма достатъчно добра експертиза и квалификация в тази област, може да овладее тази ситуация? Кой го супервизира, кой носи отговорността, ако след това нещо се случи, което не е желано и не е приятно? И това доста преля чашата, тъй като по линия на психологията и на психологичното обслужване в България има много неща, които са постигнати и са хубави, но има и една голяма яма, една пропаст и тя касае точно регулацията на тази професия. Споменахте в представянето ми, че съм експерт и по линия на съдебно-психологичните експертизи, може би слушателите не знаят, но за да станеш експерт към съдебната система по линия на съдебно-психологичната експертиза, са необходими две неща: едното е да не си осъждан, а другото – да имаш пет години стаж като психолог. Иначе казано, ако някой твой роднина има магазин за хранителни стоки, където помагаш и продаваш стоки, но си зачислен на длъжност психолог, след пет години ти имаш право да станеш експерт към съда и с експертизата си да помагаш на съда да взима решения по доста тежки дела – било за родителска лоялност, било за педофили, било за сексуални престъпления и т.н. Това е нещо, за което трябва наистина в спешен порядък да се вкара норма, тъй като ситуацията хич не е добре.

Прави впечатление, че в предизборната програма на „Републиканци за България“ има отделна глава, озаглавена „Психично здраве“. Какви са аргументите за този акцент в политиката?

Главата е „Психология и психосоциална подкрепа и превенция на психичното здраве“, тъй като ако кажем само „Психично здраве“, засягаме психиатрите, а те са си регулирани в законите, които касаят лекарското съсловие и наредби. Така че затова е „Превенция на психичното здраве“. Това е вече работата, която се осъществява от психолози, психотерапевти и други колеги с подобен опит и експертиза. Целта на тази програма е да се направи добър закон, който да регулира тази дейност. Между другото, след като беше обявена – мисля, че декември миналата година – тази секторна политика, доста бързо тогавашните управляващи побързаха да яхнат вълната, да вкарат един проектозакон, който определено щеше да вкара повече проблеми, отколкото да реши, и се опитаха да го използват като своя инициатива. Слава богу, не успяха да го прокарат. Имаше и здравомислещи хора в по-предишния парламент и не успя да мине това нещо, защото този закон беше направен така, че да одържави едно НПО и хора, голяма част от които имат единствено и само академичен опит, преподавателски, но не и практически психологически, да решават кой може и по какъв начин да упражнява тази професия.

Животът ни, който е вече повече от година в условията на Ковид пандемия, разклати ли психичното здраве на българина?

Не само на българина. Преди време – сега по памет ще цитирам, може да не съм достатъчно точен – имаше изследване на Световната здравна организация, че горе-долу всеки пети човек, преболедувал Ковид, открива депресивна симптоматика в себе си. Няма обаче все още, или поне аз не знам изследване, което да обхваща хората, които очаквахме да се разболеем от Ковид, „за да ни мине от главата“, както казваме по нашите географски ширини. Така че откриха се много такива диспропорции. Между другото, работата ми в частния сектор и на екипа ми показа, че много фирми вече имат сериозни проблеми от това, че много от служителите работят онлайн, вкъщи, особено там, където има и деца в пубертетна възраст или пък някакви недоизчистени проблеми в самите семейни отношения. Това доведе до ескалация и има данни със сигурност за това, че има и много повече домашно насилие, и един куп други неща. Реално погледнато това е една допълнителна пандемия, за която все още много малко говорим, но тя до голяма степен се отразява в нашата дейност.

Проблемът при нашата работа е, че някои неща, които се случват днес, дават своето отражение на много по-късен етап и това е нещо, което трудно може да се предвиди или да се прогнозира. Поради тази причина е винаги по-добре превантивно да се свършат определен на брой неща, които да бъдат полезни, отколкото когато вече е избухнал някакъв пожар да се гаси.

Казахме в началото, че вие сте и водач на листата на „Републиканци за България“ в 6-и МИР-Враца. Различават ли се проблемите на хората от този регион с тези, които живеят в други части на страната? Има ли нещо специфично?

Има най-малкото защото Северозападът по принцип е класифициран като най-бедният регион в Европейския съюз, само по себе си това означава много. Оцеляването в Северозапада е трудно. Неслучайно много хора го напускат. Неслучайно всъщност и един от приоритетите, които ние сме заложили в програмата, е развиване на малкия и средния бизнес, което да отвори допълнително работни места и да може хората, които са напуснали Северозапада, да се върнат в родния си край, да живеят и да работят там.

Северозападна България, като най-изоставащият район, беше приоритет и в предишни години, и на предишни управляващи, но очевидно, темата продължава да е на дневен ред.

То е приоритет по-скоро само на думи или само предизборно. Реално погледнато следизборно почти нищо не се случваше. Аз и към момента наблюдавам, защото съм от този край и всичките ми близки и роднини живеят там, как на много места се имитират някакви полезни действия, но винаги ги питам – това, че са направили един парк в едно село с няколко пейки, каква е файдата, след като няма кой да се разходи там или няма кой да седне на тях. Това не решава проблема на хората.

Как ще мине предизборната ви кампания? Предвиждате ли срещи по отделните общини във Враца?

Предвиждам. И в предишната кампания цялото ми време и енергия беше насочено към това. Във Врачанско е много трудно да се прави предизборна кампания поради няколко причини. Първото е, че някои от управляващите преди партии са изградили много стройна система по отношение на изборните манипулации. Ние се натъкнахме на това. Дори в самия изборен ден констатирахме доста сериозни нарушения, за които пускахме жалби, които след това по никакъв начин не бяха отразени. Хванахме дори председател на комисия в една секция, който дописваше бюлетини след края на изборния ден. Реално погледнато това не стигна нито до прокуратура, нито до Районната избират елна комисия. И контролираният вот е изключително силен там, тъй като хората са доста бедни и ако някой въобще работи, по някакъв начин това е свързано било с общинска, било с областна управа. Успоредно с това върви едно много сериозно плашене на хората за това, че видиш ли, ако не гласуваш „правилно“, т.е. за тези, които са на власт в момента, местната власт, това съответно ти гарантира след това липсата на работа. Имаше и случай, в който в едно училище отива съответният кандидат - депутат от съответната партия и почва да обяснява на учителите и на служителитe на училището как, ако не гласуват правилно, от 5 април остават без работа. Това е много сериозен проблем – хората в Северозапада доста често не гласуват по съвест, а гласуват по принуда. И аз, както предполагам и колегите ми в Монтана и във Враца, сме изправени пред много сериозни проблеми за решаване в това отношение.

И очаквате ли сега, ако машинният вот се реализира така както е замислен в Изборния кодекс, ще гарантира честността на изборите?

От една страна – да, от друга – не толкова, защото подозирам, че на много места председателите на комисии, които минават предварителен инструктаж, така да го кажем, ще седят до самите машини, за да „помагат“ на хората да гласуват, тъй като ще им бъде по-сложно гласуването. И това ще бъде един сериозен проблем, с който трябва по някакъв начин да се справим.

Към какво призовавате хората преди да гласуват на тези избори, за какво им напомняте при срещите?

Може би не единственото, но основното, което им говоря, е, че първо трябва да отидат да гласуват, независимо колко са обезверени и колкото смятат, че е все тая дали ще гласуват, или не. Защото политическата класа до момента доста се постара в това отношение да откаже голяма част от българите да гласуват и това им помага страшно много, защото тогава тежестта, знаем, на контролирания вот е много по-сериозна. Така че първто, за което ги призовавам е да гласуват. И второто – да гласуват по съвест и да гласуват за личности.

 

Споделете новината в социалните мрежи:

Свързани новини