Иван Анчев: Демонтирането на МОЧА е началото на цялостна десъветизация и дерусификация на София и България
Преди ден заедно с Горан Благоев и Румен Динев внесохме искане до министър-председателя Стефан Янев за демонтиране Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), известен и като паметник на съветската армия. Документът е подписан не само от нас, но и от много други общественици и политици. Тъй като градската организация на БСП вече ни обяви за „фашисти и реставратори“, да представя и моята позиция, защо се захващам с тази трудна задача. Това написа в социалната мрежа Фейсбук Иван Анчев член на Изпълнителния съвет на ПП „Републиканци за България“.
„За мен е липса на всякакво национално себеуважение да продължаваме да търпим паметник (по същество - капище) на окупационна армия, с чиято подкрепа е избит цветът на българската нацията. Армия нахлула в България с оръжие срещу българския народ и легитимно българско правителство, без да сме обявявали война. В същото време в София има един-единствен (и то от скоро) паметник на български владетел - визирам паметника на цар Самуил. Не са много паметниците на българските владетели и из страната.
Моята лична идея за оформяне на бъдещото пространство, на което сега се намира МОЧА е да бъде изградена мемориално-скулптурна композиция наречена „Обединена България“, предлага Анчев.
„На високия постамент, там където сега се подвизава онзи с шпагина, да бъдат сложени двете фигури от забележителната литография „Съединена България“ на Николай Павлович (вж. снимката по-долу).
На осемте сега съществуващи постамента да бъдат издигнати статуи на хан Аспарух (основателят), хан Тервел (защитникът на Европа от арабското нашествие през VIII в.), хан Крум (законотворецът), княз Борис I (покръстителят и покровителят на азбуката), цар Симеон Велики, цар Калоян, цар Иван Асен II и княз Александър Батенберг“, дава за пример Иван Анчев.
„Надявам се демонтирането на МОЧА и изпращането му в музея на социалистическото изкуство да е само началото на един дълъг и мъчителен процес на цялостна десъветизация и дерусификация на София и България. Не може катедралния ни храм да носи името на един небългарски светец, нямащ нищо общо с България и българския народ. Съвсем отделен въпрос е до колко Александър Невски, приел исляма в края на своя живот, завършил като татаро-монголски васал е достоен за християнски светец, но да не се бъркаме в делата на други църкви (канонизиран е от руската църква през далечната 1547 г.). Не може централна улица в София да носи името на абсолютния българомразец И. С. Аксаков, комуто принадлежат думите, че „всяко тържество на българите е смърт за Русия“ (бр. 24 от 1886 г. на в-к „Русь“). Списъкът с подобни исторически особи е пределно дълъг, но не мога да подмина друг „заслужил“ българомразец - граф Игнатиев, чието име носи една от най-хубавите софийски улици...
Началото е трудно. Мнозина казват „всичко ли в България е наред, че се захващате с монумента на Червената армия?“. Отговорът ми е, че много неща в България не са наред именно заради това, че този паметник стои още там. Защото и корупцията и потъпкването на законите в България имат един-единствен произход - Кремъл и Москва“.
„Демократичният преход в България беше заченат в грях, акуширан от промосковския Луканов и неговата преоблякла се в нови дрехи БКП/БСП. Именно поради неотхвърлената руска зависимост, България не успя да тръгне в еднакви крачки с Полша и Чехия. Помнете ми думата - ще минат не повече от 5 години и съседите ни от Румъния ще ни задминат с една обиколка. Защото при тях тези зависимости ги няма. Защото те работят за създаването на държава с правила. Това, което България, уви, не успява вече 32 години“, пише още той.
