Републиканци за България: В Деня на Европа да се замислим, европейци ли сме или чуждопоклонници
Мирът и разбирателството между хората са едни от най-старите човешки ценности. Те са в основата и на нашата европейска цивилизация. Девети май е дата с особено място в европейския календар. В един ден отбелязваме края на Втората световна война на Стария континент и Деня на Европа. Победата на една от най-човеконенавистните тоталитарни идеологии и нуждата от единство, разбирателство и свобода, прокламирана от бащите на съвременна Европа.
България, както и всички източноевропейски страни за дълго беше откъсната от това европейско единство. Ето защо завръщането ни в него бележи краят на един дълъг, изпълнен с изпитания и лишения път. През 2007 г. България направи своя цивилизационен избор и днес няма друга алтернатива, освен да бъде там, където е нейното отредено ѝ от историята място – в обединена Европа.
Ние, от Републиканци за България, съзнаваме, че днес единството на нашия континент е изправено пред нови изпитания и предизвикателства, че една част от нашите съотечественици все още се намират в плен на евроскептицизма, внушаван им евтино и популистки от самозвани полици, които нямат друго оръжие, освен отрицанието, които поставят знак за равенство между патриотизма и раболепието пред една чужда държава, която през последните два века има нееднозначно отношение към нас, българите. Видимите знаци на това българско раболепие още се извисяват в много български селища, включително и в столицата. Те са част от хранителната среда както на соц-носталгията, така и на евроскептицизма. Трудно е да очакваме, че ще ги преболедуваме и двете, докато знаците на българското раболепие продължават да са част от нашето културно пространство.
Както е известно, съвсем не във всички страни от Европа, армиите на някои от страните-победителки във Втората световна война дойдоха като освободители от фашизма. Войските на Трети Украински фронт нахлуха в България като в противникова страна, страна на която съветското правителство обяви война, при положение, че макар и съюзник на Третия Райх София не прекъсна дипломатическите си отношения с Москва, не ѝ обяви война и не изпрати нито един свой войник срещу Съветския съюз. След всичко това, на 5 септември 1944 г. Сталин обяви война на България. Впоследствие България даде 11 хиляди жертви в заключителната фаза на войната, но правото ѝ да получи статут на съвоюваща държава и бе отказано. Ето защо днешният ден ни дава основание отново да напомним, че паметниците, издигнати в знак на българското раболепие пред Червената армия, нямат място по българските площади. Тяхното място е единствено в музея.
Обединена Европа отрече не само фашизма, но и комунизма. Обединена Европа е общият дом на различни нации, с различни култури, но всички ние, споделяме общи ценности, имаме общи интереси, носим и обща отговорност. Нашата отговорност като българи повелява да пазим достойнството на България като истинска европейска държава.
