Павел Вълнев: Ние, българите, винаги успяваме да се освободим от всяка тирания

Скъпи мои сънародници, в навечерието на светлия християнски празник Великден искам да се обърна към всички вас, които припознават в мое лице себе си и усилията, които полагат, за да направят живота на близките си по-добър.

За първи път в живота си в рамките на една година аз живях не само в България, аз живях с вас, моя народ, с вашите проблеми, с въпросите, които си задавате, и отговорите, които крещите в ушите на глухите български политици. Какво разбрах аз от тази година?

Разбрах, че рано или късно, ние, българите, успяваме да се освободим от всяка тирания по един или друг начин – кога с въстание, удавено в кръв, кога с избори, изтъкани с компромиси на принципа на по-малкото зло или гласуване за всеки друг, но само не и за тези. Разбрах, че пред всеки един от нас има дълъг път за извървяване до деня, в който всеки избор, който правим и всеки политик, за когото гласуваме, да не е компромис или средство да се отървем от друг, който ни е разочаровал.

Но за да дойде този ден, първо трябва да променим себе си, всеки един от нас, да се опитаме да се постараем да станем такива, каквито искаме да бъдат тези, които ни управляват. Защото само тогава ще имаме правото да искаме от тях да са честни, почтени и достойни хора. Защото честните, почтените и достойните политици могат да бъдат избирани само от честни, почтени и достойни хора.

Предстои ни да изминем дълъг и нелек път. Аз не съм политик, не мога да ви излъжа, че ще го направя вместо вас, но съм човек като вас, който ви обещава да го върви заедно с вас, защото израстването на един народ минава през израстването на всеки един човек.

Не се отказвайте, не се отчайвайте, не спирайте, защото тези усилия ние ги дължим на родителите си, на децата си, на България.

Бъдете здрави и не забравяйте: рискуват смелите, успяват упоритите!