Христо Казанджиев: Само консенсусна стратегия би гарантирала изпълнението на плановете за развитие на българската енергетика

Христо Казанджиев, газов експерт и кандидат за депутат за 24 МИР - София, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Оправдавайки се с покачването на международните котировки, от „Булгаргаз“ поискаха шоково поскъпване на цените на природния газ от 1 април с 13% или малко над 32 лв. за мегаватчас, което го прави най-скъп от повече от година насам. По този повод в Министерство на енергетиката и БЕХ започват проверка на дружеството. Въпросите са: реалистично ли е искането или е възможно да се окаже допълнителен натиск върху „Булгаргаз“ да оттегли заявлението си за по-високите цени? Какво показа анализът на енергийния експерт Христо Казанджиев? Христо Казанджиев е и кандидат за депутат от 24 МИР - София от листата на Републиканци за България. Г-н Казанджиев, какво наблюдаваме: належаща ценова корекция или предизборни игри с газа?

Наблюдаваме логично развитие на цената на природния газ в България на фона на непрекъснато увеличаващите се цени на нефтени деривати и на цената на природния газ на спот пазара, на втечнения природен газ, така че лично за мен това е очаквано увеличение. То трябваше да се случи още месец март. Но благодарение на натрупаните запаси в Чирен, цената беше задържана. Така че тази цена в момента е около нормалната за сезона и няма нищо обезпокоително.

Всъщност за последната година това е втори случай, в който правителството се намесва в определянето на цената на природния газ у нас. И ако намесата е повлияна от предстоящите избори, няма ли да се стигне до скок в цената по-висок от поисканите 13%, предвид растящите борсови котировки?

Не би трябвало правителството да се намесва в процеса на ценообразуване. Единственият компетентен орган е КЕВР. Би било лош сигнал за пазара на природен газ намесата на правителството. Но на мен лично ми се струва, че независимо от назначената проверка, тази цена е резонната и справедливата към настоящия момент.

Т.е. увеличението от 13% вие го смятате за резонно и справедливо, така ли?

Да. Човек би трябвало да следи котировките на международните пазари, за да разбере, че даже в момента цената на природния газ в България е по-ниска от тази на световните пазари. Естествен и логически ход на ценообразуването доведе до тази цена. Големият проблем е, че за съжаление натрупаните запаси от евтин природен газ в Чирен практически се изчерпаха или намаляха драстично, за да може да се компенсира този връх през зимния период. Нещо, което беше допуснато през последните години поради отказа на правителството да създаде второ газохранилище на територията на България – нещо, за което имаше готовност. Нещо, за което бяха отделени инвестиции и беше ангажиран потенциал за развитие, но не се случи поради мълчаливия отказ на правителството.

Одобрена е в петък втората газова борса с план да поеме една трета от пазара до 2025 г. И вече България има две борси – Държавното газово дружество на газов хъб „Балкан“ и Българската енергийна търговска платформа. Какво означава за газовия пазар съществуването на двете борси и как ще се прояви конкуренцията в него?

В момента за съжаление достъпът до международния пазар на природен газ е нулев. Създаването на втори център за търговия на природен газ е добро начало. Обаче реални физически количества природен газ не могат да постъпват в България до края на тази година, както се очертава и през следващата година. Така че конкуренцията е нещо изключително градивно, нещо, което ще доведе неминуемо да снижаване на цената на природния газ и това трябва да се адмирира от всички заинтересовани лица.

Министър-председателят обяви, че България вече има диверсификация на газовите доставки. Тя какво отражение ще даде?

Министър-председателят през последните години говори много големи небивалици, да не казвам неистини или още по-скоро лъжи, защото към настоящия момент България е 100% зависима от доставката на руски природен газ. И всякакви инсинуации на тема диверсификация са заблуда на населението, заблуда за българските потребители.

Защо смятате така?

Защото към настоящия момент достатъчно е човек да влезе в сайта на „Булгартрансгаз“ – доставчикът на природен газ за България, т.е. този, който осъществява физическия внос на природен газ, за да види, че от никъде другаде, освен от Русия, не постъпват доставки на природен газ. Към настоящия момент се реализира суапова схема, при която България купува азербайджански газ, но получава де факто във физическия смисъл на думата руски природен газ. За сега България е 100% зависима от доставките на руски природен газ и едва след като междусистемната връзка Стара Загора - Комотини бъде изградена и въведена в експлоатация, едва тогава в България могат да постъпват физически количества природен газ. Всички останали внушения, че има диверсификация, са заблуда и пиар акция.

„Турски поток“, „Балкански поток“, Руски поток, имиджов проект ли е? Какво спечели страната ни от минаването на въпросната тръба през нашата територията?

България, за съжаление, практически нищо няма да спечели минимум в 20-30 годишен период от време, защото изразходваните средства за изграждане на тази инфраструктура едва ли ще се възстановят в период време, за който споменахме. България към настоящия момент освен политически дивиденти пред Русия, нищо друго не е спечелила в полза за българските потребители и държавата като цяло. За съжаление страната ни изразходва огромни средства за удовлетворяване на чужди икономически интереси вместо да изразходва тези пари за развитие на пазара на природен газ в България и за диверсификация на източниците за доставка.

Задавам ви този въпрос ненапразно. В програмата на Републиканци за България вие имате такъв акцент – какво предлагате за диверсификация на газовите доставки у нас?

Първото, което се предлага за диверсификация за доставките на природен газ в България е незабавно интензифициране на изграждането на терминал за втечнен природен газ в Александруполис, в който България участва с 20%. Към настоящия момент, след 10 години умуване, този терминал все още не е започнал да се реализира, да се изгражда. Второ, необходимо е час по-скоро завършването на междусистемната връзка Стара Загора - Комотини. Трето, наложително е влизането в много сериозни преговори с Турция за ползване на турската газопреносна мрежа за доставки на природен газ, в т.ч. и втечнен природен газ от Турция за България, за това има технически възможности. И четвъртата възможност е влизане в сериозни разговори с Румъния за осигуряване на известни количества природен газ от добива на такъв в румънската акватория на Черно море. И последното, което е – реализиране на проекти за добив на местен природен газ от неконвенционални източници – такива, каквито са установени и които за съжаление не са въведени в експлоатация поради някакви неизвестни причини.

Кои са те?

Вероятно поради факта, че компанията, която заяви интерес за добив на природен газ в България е канадска компания. Нейното предложение за предоставяне на концесия не беше одобрено поради чисто непрофесионални критерии и злоупотреба със законовите постановки. Възможности има, те трябва да се реализират и България най-накрая да получи възможност за известна диверсификация от местни източници. Всичко е въпрос на политическа воля, на желание и разбира се, на усилия от всички страни.

Може би е въпрос, господин Казанджиев, и на финансови разчети? Може би на този етап те не са по джоба за ситуацията в страната?

България ще бъде ангажирана с неголеми финансови средства. Да не кажа с никакви средства. Защото всичко онова, което е необходимо да се изгради и да се инвестира, е вече реализирано или се реализира в момента. По отношение на местния добив рисковете от започване на добив и инвестиции за добив са за сметка на чуждестранните компании. Така че това, което се планира като инвестиции, е за сметка и риск на ангажираните частни компании – български и чужди компании. Следователно България няма да рискува големи средства за реализиране на тези проекти.

Господин Казанджиев, „Балкански поток“ преминава през много български общини, обаче не ги газифицира. Защо? Защо не можем да се възползваме от тръбата?

За голямо съжаление това е въпрос, който ние повдигаме от много дълго време. Независимо от това, че газопроводът „Турски поток“ минава в непосредствена близост до редица дунавски градове от Северозападна България и самата Северозападна България, намерение за газификация и развитие на газоснабдяването в този регион се отлага неоправдано дълго време. Аргументът на министър Петкова беше, че те не искат. Нещо, което не е вярно. Аз съм разговарял лично със заинтересовани хора – бизнесмени и общественици в тези региони, желанието за газификация е много голяма, но поради една или друга причина правителството е напълно идиферентно. Т.е. то съвсем съзнателно заобикаля въпроса. Вероятно поради поети ангажименти към Русия за осигуряване на 100% от капацитета на „Турски поток“ за руски природен газ за доставки за Сърбия и Централна и Западна Европа. За България истината каква е възможността да се ползва „Турски поток“ за българските потребители, е заложена в споразумението с „Газпром“ подписано от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова, което е един от най-секретните документи в деловодството в Министерство на енергетиката. Техническа възможност има, има и свободен капацитет, за съжаление обаче целият капацитет, който е обявен, е заделен и запазен за Русия. Това е една от огромните грешки на настоящото правителство през последните 10 г.

При влизането ви в парламента, вие ще настоявате ли за разсекретяването на този договор? И ще търсите ли възможност за редактиране на клаузи в него?

Без съмнение това ще бъде една от първите стъпки, на която и да е партия от тези, които имат намерение да прекратят тези споразумения, позорни споразумения бих казал. И възможности за корекциите има, има и практика наложила се през годините за използване на свободния капацитет. Така че има възможности, стига да има политическо желание и политическа воля за това.

Във вашата програма в раздела за енергетика на Републиканци за България вие предвиждате и реформа в сектора на подземните богатства. В какво ще се изрази тя и как ще оптимизирате регулаторните режими?

Преди всичко това, което възнамеряваме да предложим, е да се възстанови собствеността върху общоразпространените подземни богатства на собствениците на земята – нещо, което е било практика по времето на Царство България до 1947 г., когато се национализират от социалистическата държава. Това е било практика и по време на турското владичество. За съжаление, независимо от приетия Закон за реституция, тази собственост не беше върната на собствениците на земята и индиректно и директно те бяха ощетени. Продължават да бъдат ощетявани и досега. Така че справедливостта трябва да се възстанови. Паралелно с това възнамеряваме да направим много дълбока институционална реформа и реорганизация на административното управление на този сектор, което до настоящия момент е катастрофално и бих казал натоварено с огромен потенциал за корупция, която за съжаление корупция се консумира и то в значителни мащаби. Има много сериозно основание да считаме, че тази практика се толерира в последните години. И ние имаме намерение тя да бъде преустановена по радикален и бърз начин.

Настоявате за изготвяне на нова енергийна стратегия в интерес на България и българските потребители. Защо смятате, че досега действащите не са били в интерес на България? И вие какво предлагате на тяхно място?

Към настоящия момент България няма енергийна стратегия. Последната енергийна стратегия беше приета 2011 г. и значителна част от нея не беше реализирана или беше променена в ход. Това, което е целта на Републиканци за България е да се създаде консенсусна енергийна стратегия за период не по-къс от 10 г. с визия до 2050 г. А необходимостта да бъде консенсусна произтича от факта, че всяка инвестиция в енергетиката е дългосрочна, базирана на дългосрочно планиране и дългосрочни ангажименти. И само консенсусна стратегия би гарантирала изпълнението на плановете за развитие на българската енергетика. Второто, което е необходимо, е да се знае, че преди да се стартират каквито й да са проекти, изключвам онези, които са лансирани от определени политически сили, е тази стратегия да бъде изготвена при съобразяване с всички секторни политики в сферата на енергетиката. И от взаимодействието на тези секторни политики да се извлекат онези проекти, които ще бъдат от полза за цялото българско население. Така че основополагащото за едно управление в дългосрочен план е създаването именно на тази енергийна стратегия, която се очаква от всички хора в сферата на енергетиката.

Вие сте енергиен експерт с дългогодишен опит. Как бихте определили накратко състоянието на енергетиката у нас?

Към настоящия момент накратко, в резюме, състоянието на българската енергетика е катастрофално. Много от нещата, които трябваше да се реализират и да започнат да се реализират, бяха забавени във времето поради определени политически причини. Не е моментът сега да ги коментираме. Но много неща се забавиха във времето и лошото е това, че много от проектите, свързани с енергетиката, бяха ту инцидентно стартиране, ту инцидентно спиране. Нямаше дългосрочна визия за нейното развитие, а нещата се правеха от днес за утре. Например, проекта „Белене“, проекта „Козлодуй“ и редица други проекти – хъб „Балкан“ не на последно място, защото всичко онова, което беше описано за хъб „Балкан“, единственото, което се случи, беше изграждането на „Турски поток“, който няма нищо общо с хъб „Балкан“, тъй като по същество той е класически транзитен газопровод и ползи за самата България от неговото преминаване няма.

Съществува ли у нас енергийна мафия или квалификацията е част от градския фолклор?

Твърде сложен въпрос. Най-общо казано за съжаление в енергетиката съществуват определени корпоративни сдружения, които са ангажирани с реализация на широкомащабни проекти, които генерират огромна политическа корупция. И тази корупция всъщност храни статуквото в България. Това е големият проблем в енергетиката. Вместо тя да се развива на експертен и професионален принцип съобразно развитието и изискванията на пазара. Трябват много големи реформи в енергетиката. И решимост, независимо от това в каква степен някои интереси ще бъдат засегнати.