148 години безсмъртие

Живот, изпълнен с лишения, страдания, гонения. Живот, отдаден на велика кауза – свободата, равенството и братството!

Скъпи сънародници, българи в отечеството и извън неговите предели!

Днес, когато отново се прекланяме пред личността на Васил Левски, когато отново свеждаме глава в почит към неговата мъченическа гибел в едно напрегнато и изпълнено с противоречия време, делата му отново се изправят като предизвикателство към всички нас.

И днес Апостолът на Свободата ни зове да преодолеем дребните ежби и съперничества, правдиво и безпристрастно да си посочим един другиму кривиците, но да вървим заедно в името на България, която трябва да оставим и на следващите поколения. България на свободни и достойни хора; България с развито гражданско общество, което търси справедливостта срещу всички недъзи на съвремието, което е достойно за свободата и не чака да му я поднесат на тепсия.

Ние, от „Републиканци за България”, съзнаваме, че заветът на Апостола за „Чиста и Свята Република“ в много отношения все още е трудно постижим идеал за съвременното ни общество. Все още правото на закона отстъпва пред правото на силния. Вишегласието се оказва следствие не на обществената воля, а на договорки и задкулисни машинации. Властта се изражда в самоцел, която осигурява лостове за влияние, а не се упражнява като служение и отговорност към обществото.

„Чистата и Свята Република“ на Апостола днес е немислима без демокрацията, основана на изконните принципи на европейската цивилизация: реална, а не декларативна равнопоставеност на всички членове на обществото, прозрачност в управлението и публичност при взимане на съдбовни за държавата решения.

„Чистата и Свята Република“ на Апостола днес означава България да е пълноценен член на европейското семейство, а не терен за чужди влияния.

 „Чистата и Свята Република“ на Апостола днес трябва да превърне България в уютен дом за всички нейни граждани, в сигурен пристан за сънародниците ни от чужбина.

Днес, онова, което е дълг на всеки от нас, е нищожно в сравнение със саможертвата на Апостола – никой не очаква от нас да отдадем живота си, но да посвещаваме времето и средствата си за справедливи обществени каузи; за дела в полза на хора, които са в нужда; за защита на онеправданите; за добруването на отечеството.

Ние, българите от ХХI век, продължаваме да се питаме:

Дали съхранихме заветите на Апостола на Свободата?

Имаме ли кураж и вдъхновение да вървим по стъпките му?

Готови ли сме да принесем поне частица от неговата саможертва в името на Отечеството?

Отговорите на тези въпроси може да звучат и като упрек, и като призив.   Зависи от собствената ни съвест!

Нека Апостолът на Свободата да бъде така вдъхновение за всички поколения българи, а ние нека всеки ден да бъдем негови достойни наследници!

Поклон пред вечната памет на йеродякон Игнатий, Васил Левски, а духът му да се свети във всички нас! Да живеее България!

София  

19.02.2021 г.                                                                                                                   ПП „Републиканци за България“